Британците пред съдбоносен избор

Кристиела Симеонова

Едно от двете очаквани с трепет събития във Великобритания тази пролет най-сетне се случи – роди се второто кралско бебе. Започна и обратното броене за другото важно събитие. В четвъртък британците ще гласуват на най-непредвидимите избори от десетилетия насам. Не само че социологическите проучвания не вещаят категоричен победител, което предполага различни коалиционни сценарии, ами вотът е повече от обикновен избор на народни представители. Той може да се окаже съдбоносен не само за Албиона, но и за бъдещето на Европейския съюз. Преди три години, в опит да предотврати разгарянето на евроскептичните настроения, в своята европейска реч настоящият премиер Дейвид Камерън обеща, че ако спечели втори мандат през 2015-а, през 2017 г. ще организира референдум за членството на Великобритания в ЕС. „Приятелят“ на имигрантите популистът Найджъл Фараж, умело използващ вълната на евроскептицизма, пък обещава референдум още тази година. Така че резултатът от волята на 48-те млн. британци, които ще гласуват в четвъртък, може да се окаже и ключов за ЕС.

Камерън vs. Милибанд

Имиграцията, отношенията с Европейския съюз, Шотландия, икономиката и социалните помощи са главните теми в предизборните програми на партиите. А лидерът на консерваторите Дейвид Камерън и водачът на лейбъристите Ед Милибанд са основните претенденти за стопанин на „Даунинг стрийт“ 10. Докато Камерън обещава референдум за членството в ЕС, Милибанд няма такива намерения. Според лидера на лейбъристите с това си обещание настоящият премиер поставя под риск националните интереси. Лейбъристите също са убедени, че е нужна промяна на Евросъюза. Те настояват за отваряне на процеса на взимане на решения и за институционални реформи, включително засилване на влиянието на националните парламенти върху европейското законодателство.
Лейбъристът Милибанд остро критикува отслабените международни позиции на Великобритания по време на управлението на Камерън. Според него отсъствието на британския премиер от мирните преговори за украинската криза между лидерите на Франция, Германия, Русия и Украйна е доказателство за изолацията на Великобритания. В реч за външната политика Милибанд частично обвини политиката на Камерън в Либия за последните трагедии с имигранти в Средиземно море, подчертавайки, че те са част именно от провалената политика за Либия.
Що се отнася до икономиката, Дейвид Камерън се гордее с постиженията на своето управление – рекорден икономически ръст и понижаването на безработицата, под 6 процента. Ед Милибанд подчертава задълбочилото се неравенство (най-богатите 10 процента увеличиха благосъстоянието си с една четвърт спрямо периода преди рецесията, а най-бедните 10 процента загубиха още една пета от доходите си) като един от пагубните резултати от строгите бюджетни икономии. Той е привърженик на по-строгото регулиране на финансовите пазари и по-високите данъци за богатите и настоява за изграждането на повече социални жилища. Във връзка с жилищата едно от последните предизборни обещания на консерваторите пък е възможността за над 1 млн. души да купят с намаление жилищата, които обитават. Обещанието е да бъде удължена схемата „Право на закупуване“, въведена за първи път от Маргарет Тачър.
Ако победи, Камерън обеща да въведе до една година отделен данък върху доходите за Англия и да предостави на английските депутати повече правомощия спрямо колегите им от останалите съставни части на Великобритания. Англия е най-гъсто населената част от Обединеното кралство и особено южните й части са традиционна крепост на консерваторите.
Ед Милибанд от своя страна се зарече да накара живеещите извън Великобритания граждани на страната да плащат в родината си данъци за доходи извън нея. Друго обещание на лейбъристите е да намалят таксите за висше образование, което при торите достигна до 9000 лири.

Шотландските националисти

Най-вероятно съдбата на бъдещето правителство ще бъде решена от по-малките партии. Шотландската национална партия (ШНП) печели все повече привърженици и според някои прогнози може да се окаже трета на вота в четвъртък. Те са на път да спечелят рекордните в историята 49 от общо 59, предназначени за Шотландия места в парламента. Лидерката на националистите Никола Стърджън призова жителите на региона да се обединят, за да може „гласът им да бъде чут в парламента“ на Обединеното кралство.
Предизборната програма на ШНП подкрепя голяма част от политиките на лейбъристите. „През последните пет години бюджетните съкращения подкопават публичните ни услуги, занижават жизнените стандарти на работещите хора, тласкат все повече деца към бедност и забавят икономическия растеж“, заяви Стърджън. Тя обеща повишаване на бюджетните разходи от 0,5% годишно и насочването на тези средства към заетост, икономически растеж и публични услуги. Националистите обещават да спестят по 3 млрд. лири годишно, като отменят обновяването на британската флотилия от атомни подводници „Трайдънт“. Това предложение се разминава с намеренията на лейбъристите.

Заплахата Фараж

Най-голямата изненада на 7 май може да се окаже Партията на независимостта на Найджъл Фараж. Доскоро проучванията я определяха като трета политическа сила, но тя постепенно започна да губи позиции. Някои прогнози й отреждат поражение само година, след като постигна най-големите успехи в историята си на местните избори. Партията на Фараж се оказа и големият победител на изборите за Европейски парламент през 2014 г. Но имайки предвид, че основният й коз са евроскептичните настроения, които нарастват, то резултатът й е трудно предвидим. Много ловко Фараж обвърза имиграцията и членството на страната в ЕС, макар повече от имигрантите на Острова да не са европейци. В манифеста на партията е заложен 5-годишен мораториум за неквалифицирани имигранти.
Настроенията на Острова към ЕС се менят. Като броят на желаещите да го напуснат ту изпреварва, ту изостава зад привържениците на оставането в съюза. Финансистите от Лондонското сити например макар да недолюбват Брюксел, предпочитат да останат в ЕС. Скорошно изследване на германския фонд „Бертелсман“ пък сочи, че излизане на Великобритания от ЕС ще струва на страната 225 млрд. лири. Според доклада Лондон ще загуби повече при такъв сценарий, отколкото останалите страни от ЕС. Според експертите последствията ще бъдат осезаеми поне 12 години след напускането на ЕС.
Освен бърз референдум за членството в ЕС, в програмата си Партията на независимостта обещава да бъде създадена така наречената от Фараж „ниска данъчна революция“ – да премахне данъка върху минималната заплата и в същото време да вдигне прага до най-малко 13 хил. лири, както и да подкрепи здравната система с допълнителни 3 млрд. лири на година. Възможност гласоподавателите да отзовават членове на парламента, орязване на международната бюджетна помощ и приноса към бюджета на ЕС са сред основните обещания на партията на евроскептиците.

Сценариите

Предвид почти изравнените позиции на основните съперничещи си партии – Консервативната и Лейбъристката, и все по-малко реалната възможност за убедителна победа на една от двете, най-вероятният сценарий след 7 май са трудните и дълги преговори. Идеалният сценарий е победителят да спечели 326 места в 650-местната Камара на общините. 16 от 18-те правителства след Втората световна война са били формирани именно по този начин. Кабинетите, съставени след изборите през 1974 и 2010 г., са единствените изключения. Консерваторите или лейбъристите може да решат да управляват под формата на правителство на малцинството. В този случай обаче постоянно ще трябва да разчитат на подкрепата на други по-малки партии, което ще създава предпоставки за нестабилност.
Най-вероятен е сценарият за сформиране на управляваща коалиция. През 2010 г. вотът на британците отреди коалиция между консерваторите и либералдемократите на Ник Клег, които сега може да се коалират с лейбъристите. Коалиционната аритметика обаче дава повече предимство за бъдещ премиер на Ед Милибанд, отбелязва в. „Гардиън“. Зелените, както и трите националистически формации – шотландците от ШНП, северноирландците от ДЮП и уелсците от „Плейд къмри“, са противници на торите на Камерън. Заедно с лейбъристите тези три партии може да имат общо 331 повече места в парламента. Шотландските националисти заявиха, че няма да водят преговори с консерваторите, но пък лейбъристите отказаха да се споразумяват с тях.
Торите на Камерън биха събрали най-много 313 места, и то при положение че успеят да се договорят с либералдемократите, ДЮП и Партията на независимостта.

Първият голям тест за новосформираното правителство е по време на традиционната реч на кралицата пред парламента на 27 май, когато депутатите ще гласуват програмата на кабинета.

Дали извънредната среща на евролидерите преди седмица ще се окаже последна за Камерън в качеството му на премиер и мястото му ще заеме Милибанд – избирателите ще решат в четвъртък.