В Европейския съюз идва „босненска пролет”
Вече почти една седмица Босна и Херцеговина се тресе от масови протестни акции.
За сега техните участници издигат предимно социално-икономически искания. Но в ЕС вече заговориха за възможно въвеждане на войски в бившата югославска република.
По съвкупност на социално-икономическите показатели Босна и Херцеговина влиза в най-слабата европейска „тройка” заедно с Албания и Молдова. До последно време управляващите елити на Босна и Херцеговина все пак успяваха да поддържат относителна стабилност. Но европейската криза, ръстът на безработицата, корупцията и активизирането на външните фактори радикализираха обстановката.
За сега масовите протестни акции преминават предимно на територията на мюсюлманско-хърватската Федерация. Но съществува реален риск от тяхното разпространение, казва експертът Владе Симонович:
– Кризата в Босна и Херцеговина напълно може в един или друг вид да се отрази на ситуацията в босненската Република Сръбска. Това може да стане независимо от факта, че Република Сръбска през последните няколко години демонстрира много по-висока степен на политическа и социално-икономическа стабилност, отколкото мюсюлманско-хърватската част.
Още в 2008 година Босна и Херцеговина подписа Споразумение за асоцииране с ЕС – документ, аналогичен на онзи, който през ноември 2013 година Брюксел предложи да подпише на Украйна. В резултат в страната се разрушава дори онази промишленост, която преживя войната през 1992-1995 години. Безработицата достига 44%, при това всеки пети жител живее под чертата на бедност. Но ЕС и неговите антикризисни фондове нямат нито способност, нито намерение по помагат на страната, която дори не е официален кандидат за встъпване в тази организация.
В същото време австрийският дипломат Валентин Инцко в интервю за виенския вестник Kurier заяви буквално следното: „Ако ситуацията продължи да се усложнява, може би ще помислим за изпращането на войски на ЕС. Наистина, не веднага сега”. При това именно Западът, в това число и ЕС, носи отговорност за подобно развитие на събитията в региона, отбеляза политологът Борис Шмельов:
– След като подкрепи провъзгласяването на косовската независимост, Западът въпреки всички норми на международното право наруши принципа на териториалната цялост на Сърбия. По този начин Западът стимулира в една или друга форма и стремежа към национално самоопределение в други региони на Европа.
Имайки предвид запазващото се в Босна и Херцеговина почти две десетилетия след приключването на братоубийствената война нажежаване на междунационалните спорове, прерастването на социално-икономическата криза в разпадане на страната изглежда напълно възможно. И изглежда, новото „преформатиране” на тази многострадална бивша югославска република не е далеч.
