Работата от вкъщи – един прекрасен мазохизъм
Днес станах 6 минути преди началото на работния ден. Това беше напълно достатъчно да се закрия с домашния анцуг и да сляза до долу за кафе.
Да работиш от вкъщи има своите неоспорими и бленувани предимства. Наоколо няма колеги, което значи, че към обяд можеш да си пуснеш нещо за душата или да пуснеш самата душа (което в някои моменти е незаменимо). Може да завъртиш две ютии и една метла в обедната. Можеш да седиш на стола по онзи начин.
И разбира се, можеш да си цъкаш от леглото. Това не е за препоръчване, защото на практика ще лежиш 16 часа поред, което звучи добре, но само звучи добре. Отделно от това, мозъкът ти ще започне да приема леглото като офис и винаги, когато легнеш, той ще се стресира (защото ще очаква работа, понеже сте на „работното място“), а това пречи на съня.
Преди време живеех на около 3 километра от офиса. Без значение дали ходех пеша или с транспорт, винаги ми отнемаше 40 минути до час в едната посока. Освен това, колкото и да сте готини в офиса, не можеш да отидеш по домашни дрехи и невчесан, което добавя още малко време сутрин за привеждане на осанката във вид, който няма да изпъди околните. Общо към 2 часа (песимистично) от неработното ми време отиваха за служебни цели. 2 часа сумарно са към един работен ден на седмица, който се губи в досадни действия. Това лесно може да се избегне, ако работиш от вкъщи.
Лошото на хоум офиса е, и тук започва един не по-малко дълъг списък, че по цял ден си у вас. Всеки ден, по цял ден. Висиш пред компютъра, а когато имаш свободно време – отново висиш пред компютъра, защото не ти се излиза или поне не можеш да излизаш всеки ден. На практика ставаш затворник на собственото си удобство. И твоят синджир с тежест е едната ютия.
Нека го обясня така – да приемем, че сексът и хероинът са двете най-приятни неща на света, окей. Ако работата ви е тези две неща, след колко време според вас ще ви писнат? Седмица, месец? Там някъде – между две седмици и два месеца. Същото е и с хоум офиса. Хем е хубаво, хем омръзва.
Друго не особено удобно нещо: Ако живеете двама заедно и ти работиш от вкъщи, на теб се пада честта и безмерното щастие да поддържаш дома, защото си по цял ден в него. Прахосмукачки, чинии, крушки, сгъване на дрехи – всичко това и още, вече се пада на теб. Другият не може да ти помогне, защото сутрин трябва да стане по-рано, за да иде на работа (а и кой ще се разправя с такива неща сутрин), а вечер и на двамата ви е единствено до салатка с ракийка и нещо там да бучи от телевизора. Бремето на офис-човекът е да минава след работа през супера.
Работата от вкъщи е в интерес и на работодателя, който може да спести от заплатата на своя служител (който, между другото, може да се откаже от хоум офис привилегиите си като стимул към работодателя при по-късни преговори за повишение). Шефовете пестят и от по-евтини и съответно по-малки офиси. За капак служителите им се чувстват по-добре вкъщи, а това е предпоставка за по-изящно свършени задължения.
Някои казват, че комуникацията става по-трудна. Така е, но е по-трудна по начина, по който е по-трудно да платиш с дебитна карта, отколкото в брой. Това с комуникацията не е особено силен аргумент, освен ако наистина не работите секс и хероин.
