Невинна до доказване на противното
България е страната, където нещата се случват по гадния начин. Трябваше едно ужасяващо видео как акушерка пребива новородено на 4 дни, да се разходи хубаво из интернет, за да се увери аудиторията, че наистина е налице жестоко престъпление. Ако видеото го нямаше, ако го нямаше този „неправомерен теч” на информация, както го нарече вътрешния министър Румяна Бъчварова, едва ли някога щеше да излезе наяве истината за това, какво се е случило в болницата на ужасите. Може би щеше да има неориентирани коментари от незапознати с фактите някъде из кафетата от типа на „Е, сигурно не го е пребила тя” или „А, може би просто го е изпуснала”.
Въпросът е къде са бг мамите сега? Къде са протестиращите кърмачки, онемяха ли? Защо не обградиха, болницата, която 2 дни е покривала случая? Случаят, който не присъстваше в бюлетина на МВР? Случаят, за който се разбра, след като някои жълти медии се разровиха? Жълтите медии, които качиха едночасовото брутално видео в интернет, без да се замислят какво ще причинят на родителите и на всички, които се решат да го изгледат, дали от любопитство или подтикнати от друга болест? И ако не беше това видео, щеше ли да има правосъдие, въобще?
България е една от малкото държави, в които записите от охранителни камери не винаги са годно доказателство в съда. Това се прави в ред държави като САЩ и Великобритания. Но у нас те са доказателство само ако Върховният съд реши това и ако са иззети по надлежния ред. Ако след този случай това не се промени, то българското правосъдие ще продължава да прави преглед на видеоклиповете и да ги прикача към делата когато си пожелае, комуто това е удобно. Ако ли не, криминалистката ще продължи да се подвизава повече в телевизора и по-малко в съда, докато същинските доказателства, като видео материалите от охранителните камери събират прахоляк някъде в следствените хранилища. Все пак по-лесно е да подкупиш свидетел или да импровизираш върху аудио запис, отколкото да манипулираш видео кадри. Гадно…
В този гаден ред на мисли, имаше една телевизия, която се похвали, че притежава видеото, показа тийзър и след това поясни, че видиш ли, няма да го пусне, ама го има. Имаше и един вестник, който пусна специално съобщение, че има видеото, ама няма да го пусне от морални съображения. (Същите тия моралисти се разходиха в Париж преди седмица на държавни разноски). Общо взето повечето медии прибързаха да пояснят, че притежават „находката“, за да не се заблудят зрителите, че не са в крак с новините. Дотук добре, ама къде бяха тези медии, когато седмица преди видеото, акушерката е била тихомълком уволнена? Защо никой не се добра тогава до тази информация? Или само зрелището е важно? Ако няма кадри – няма новина. Пак гадно…
За това, че разпространеното видео нарушава всички морални и етични журналистически догми – така е, но има един тънък момент. Все пак видеото показва истината. Онази грозна, отблъскваща истина, която можеше и никога да не научим. Показва скритата страна на една акушерка, която малтретира на почивки беззащитно новородено. Показва човекът, който трябва да понесе отговорност и да не се измъкне от закона с невменяемост или други „смекчаващи вината обстоятелства”, което ще е още по-гадно…
Време е да се замислим какво искаме – грозната истина или лачената лъжа. И преди да осъдим медиите не е ли логично първо да осъдим истинския насилник, за да му е гадно и на него?
