Мултиетническата Одеса се бори с последиците от деня на убийствата

Александър Васович от Ройтерс

Одеса – само като чуеш името, си представяш ексцентричен оазис на толерантност и многообразие и царско пристанище с имперско величие, обезсмъртено във филм.

Но може ли един град, останал завинаги свързан с клане на цивилни от преди повече от век, да не стане известен като мястото, където регионалните вълнения в Украйна прераснаха в национален конфликт?

Величествените Потьомкински стълби, които се спускат от елегантния център на Одеса към пристанището, получили името си от централната си роля в съветския пропаганден филм на Сергей Айзенщайн „Броненосецът Потьомкин“, би трябвало да са пълни с туристи и моряци.
Вместо това, по-малко от седмица след като най-малко 37 проруски активисти загинаха в горяща сграда след уличен бой с футболни фенове, скандиращи антируски възгласи, стълбите са напълно пусти, а Одеса се страхува за идентичността си, както като главното гражданско пристанище на Украйна, така и като пристан на толерантността.

„Миналата година по това време, това място бе пълно с туристи и моряци. Сега няма кой да купува пощенски картички и сувенири“, каза 68-годишният Валентин Попов, докато подреждаше няколко пощенски картички. „Всички трябва да дойдат, за да видят стълбите“.

Кадрите от „Броненосеца Потьомкин“ – как бебешка количка се търкаля надолу по стълбите посред тълпи, бягащи от дулата на царските войници по време на Революцията от 1905 г., майка пада на земята, умирайки – са сред най-известните в историята на киното.

„Украйна е като това безпомощно дете в количката, която лети надолу по стълбите“, каза Попов.

Той имаше предвид, че прозападните сили, които свалиха от власт проруския президент през февруари, са били безсилни да попречат на Русия да завземе украинския Кримски полуостров, който се намира малко по-нагоре по черноморското крайбрежие, или да попречи на добре въоръжените милиции да установят контрол над големи части от предимно рускоговорящата Източна Украйна – докато войските на Москва стоят в готовност от другата страна на границата.

Одеса – която е известна със своята смесица от руснаци и украинци, араби и арменци, грузинци и българи, евреи и татари – винаги се е чувствала „различна“, имунизирана срещу опростенчески предразсъдъци и нетолерантност – макар че голямата й еврейска общност неведнъж преживява погроми през 19 век.

„ГОРДИ С РАЗЛИЧИЯТА“

Одеса може да е предимно рускоговоряща, за разлика от по-голямата част на Западна Украйна, но нейните жители не искат и да чуят за идеята, че градът сега може да се превърне в арена на етнически конфликт.

Мария Попова, главен редактор на излизащ на български език вестник и депутат от Партията на регионите, която преди оглавяваше Виктор Янукович, каза, че има 133 народности, „горди с различията“, които живеят във и около едномилионния град.

„Одеса не познаваше кръвопролития“, посочи тя. „Трябва да търсим компромис, иначе ще има гражданска война“.

Одеса е малко татарско селище, преди императрица Екатерина Велика да основе град на това място през 1794 г., който става четвъртият по големина в имперска Русия от 19 век – и е свободно пристанище през голяма част от това време.

Едно от най-големите опасения е, че руските сили може да нахлуят в източната част, за да завземат цялото черноморско крайбрежие, и Украйна да остане без излаз на море. Загуба на Одеса с нейните две пристанища, включително голям петролен терминал, ще бъде голям удар.

Руският президент Владимир Путин, обвиняван от Запада, че подклажда сепаратизъм на изток, заяви от своя страна, че няма никакви планове за територията на Украйна извън Крим, и обеща вчера да направи всичко възможно за намаляване на напрежението в Украйна. Но възгласите на демонстрантите „Одеса е руски град“ от края на миналата седмица разтревожиха мнозина.

Новият областен губернатор на Одеска област Ихор Палица, назначен на поста, след като Киев уволни цялото командване на полицията и окръжно ръководство, каза при встъпването си в длъжност, че не идва за силова конфронтация и обяви създаването на кръгла маса за уреждане на различията.

„Задачата ни е да покажем, че всички – украинци, руснаци и чужденци – можем да живеем в Одеса“, заяви той.

Поне засега насилието спря и няма никакви признаци да се разпространява навън като вълненията, заливащи Източна Украйна.

Но животът е далеч от обичайното в този град с трилентови булеварди и величествена архитектура, варираща от руски имперски през италиански и френски до неокласически стил.

ЖИВОТЪТ Е СПРЯЛ

Концерт на Потьомкинските стълби и танци на крайбрежната алея по случай честванията на годишнината от победата във Втората световна война бяха отменени. Властите имат опасения, че събитието – което поставя въпроси за отношенията на Украйна с бившия й имперски господар на север – може да породи ново насилие.

Украинският вътрешен министър също така поиска за остатъка от сезон 2014-2015 г. професионалните футболни отбори от Одеса, наред с други, да преместят мачовете си в други по-малко нестабилни градове и да не пускат зрители на стадионите.

Насилието от миналия петък, при което имаше стрелба с огнестрелно оръжие и петролни бомби, избухна, след като привърженици на два отбора преминаха през града, скандирайки антируски лозунги и се сбиха с проруски активисти.

Киев изпрати в Одеса специализиран отряд на милицията на основата на „граждански активисти“, за да замени местното командване, за което властите казаха, че не само е толерирало, но и е сътрудничило с радикали.

35-годишният Ганем Фаяд, който е избягал от родния си град Хомс в Сирия преди три години, за да потърси убежище в Одеса и 10 000-та й арабска общност, свързва надеждите си със Запада.

„Сирия беше далеч; Европейският съюз е на прага на Украйна и Европа няма да може да се справи с милионите бежанци, ако започне голям конфликт – затова ще направят всичко, за да възпрат това“.

Тигран, 28-годишен етнически арменец, който продава слънчеви очила на сергия в центъра на Одеса, каза, че „ако просто ни оставят на мира“, градът сам ще намери решение.

„Можем да седнем и да говорим за това, можем да постигнем разбирателство“, каза той. „Така се прави в Одеса – говорим и си стискаме ръцете, и продължаваме напред“.ме напред“.