Това е нещо, което не се среща често в популярната музика, макар че в него има толкова много потенциал.
Става въпрос за концепцията за серия от песни, оформящи собствена поредица, която се разпростира в различни албуми на съответния изпълнител.
Тази поредица съставя някакъв свой разказ, развиващ се в годините покрай останалото творчество на артиста - и може би най-добрият пример е трилогията The Unforgiven на Metallica.
В началото тя възниква заради нуждата на фронтмена Джеймс Хетфийлд да изрази отчуждението, почувствано в детството му, както и любовта му към кънтри музиката. А днес е цяла сага, развила се в три отделни албума и произвела някои от най-лиричните и красиви моменти в дискографията на епохалната метъл група.
Трилогията води началото си от 1991 г., когато първата песен The Unforgiven ("Непростеното") се появява в прочутия албум на Metallica, известен като "Черния албум".
Но истинският старт на историята е още през 1963 г., когато Хетфийлд се ражда в Дауни, Калифорния.
Баща му напуска семейството, когато момчето е само на 13, а майка му е ревностна последователка на Християнската научна църква и затова отказва медицинска помощ дори докато се бори с рака. Тя умира, когато Джеймс е 16-годишен.
В същината си The Unforgiven е песен, която изразява колко изолиран се е чувствал Джеймс като дете заради вярата на родителите си. Текстът разказва за новородено дете, което се превръща в озлобен възрастен човек, неспособен да прости на хората, които са го уязвили през ранните му години.
Самата композиция е сред най-нежните и мелодичните в каталога на Metallica и в припева изкарва на преден план кънтри влиянията на Хетфийлд.
Така групата се отдалечава от траш метъл корените си, но това се оказва ценен ход, защото с такива песни квартетът успява да плени съвсем различна аудитория.
Музикалният продуцент на "Черния албум" Боб Рок разказва как Хетфийлд е решен да постигне нещо различно с баладичните си композиции.
"Той ми каза "Боб, аз досега не съм пял, само съм крещял". Пусна ми песен на Крис Айзък и каза "На Nothing Else Matters и The Unforgiven искам наистина да пея. Как да пея така?"
Певецът и китарист демонстрира и афинитета си към уестърн филмите, защото The Unforgiven всъщност е кръстена на класически уестърн от 60-те години с Бърт Ланкастър и Одри Хепбърн.
Звукът, с който започва песента, всъщност е взет директно от филма.
Хетфийлд до голяма степен вече е избистрил концепцията си, когато останалите от групата се включват в записа, а на лийд китариста Кърк Хамет му се налага да промени изначално своето соло, за да се впише в емоцията на песента.
"Имах много идеи преди това, но те не проработиха. Така че не знаех какво да правя и солото дойде на момента, истинска импровизация. Бях страшно щастлив след това, много ентусиазиран и вдъхновен", спомня си Хамет.
След като "Черния албум" излиза през 1991 г., той се превръща в най-успешното издание в историята на хеви метъла.
The Unforgiven е издадена като втори сингъл от него, дори преди Nothing Else Matters, и се представя забележително в класациите, но тогава все още никой не предполага, че тя е първа част от цяла поредица.
Хетфийлд измисля продължение на The Unforgiven, докато бандата подготвя нов материал за планирания като двоен албум Load/Reload, последвал "Черния албум".
В крайна сметка Load и Reload излизат като два отделни албума и във втория от тях се съдържа и втората част на The Unforgiven, която е не по-малко въздействаща от първата.
В продължението Хетфийлд до голяма степен обръща нещата, както музикално, така и в текста. Той пее за възможната прошка към човек, когото обича и когото може да приеме в живота си.
От музикална гледна точка, контрастът с първата част на The Unforgiven е в това, че този път куплетите са нежни, а припевът - по-тежък.
The Unforgiven II също е издадена като сингъл, но оттам нататък отива повече в задния каталог на Metallica и крайно рядко е изпълнявана на живо, за разлика от първата част, която присъства стотици пъти в концертите на бандата.
През 2008 година се появява и последната засега част на The Unforgiven, която влиза в албума Death Magnetic.
След като си задава въпросите дали може да прости на родителите си и на друг човек в своя живот, Джеймс Хетфийлд се пита дали може да прости на самия себе си за собствените грешки.
Това е темата в The Unforgiven III, потвърдена и от самия Джеймс. Част III променя традициите на поредицата, защото не излиза като сингъл и няма свое музикално видео.
Много фенове може би ще ви кажат, че тя е най-незапомнящата се от трите части, въпреки мащабното симфонично интро.
Свирена е по концерти едва десетина пъти, а най-паметното ѝ изпълнение е на концерта със симфоничен оркестър S&M2, където Хетфийлд я пее единствено по съпровода на оркестъра.
"Бях много притеснен да изпея песента само с оркестър и съм благодарен на останалите трима, че ме подкрепиха, оставиха инструментите и просто се насладиха на момента", коментира после Хетфийлд.
Продължаващата активност на Metallica означава, че има съвсем реална възможност "непростимата" трилогия да стане тетралогия.
А ако наистина се появи четвърта песен от поредицата, феновете отдавна са ѝ измислили име - The Un4given.
Легендарният фронтмен е споменавал, че е отворен към идеята да напише част IV, макар че признава, че е трудно да се определи кой аспект на прошката му е останал да изследва.
Но дори поредицата да свърши дотук, тя ще си остане сред най-стойностните неща, които Metallica някога са правили.
