Човешката история помни редица примери за диктатури, установени от военни. Подобни случаи има в редица страни на различни континенти. Чили не прави изключение. Там през 1973 г. на власт идва Аугусто Пиночет.
Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте е роден във Валпараисо, Чили на 25 ноември 1915 г. в семейството на Аугусто Пиночет Вера и Авелина Угарте Мартинес. През 1931 година той постъпва във Военното училище в Сантиаго, където се дипломира 5 години по-късно. Пиночет завършва с чин алферес (втори лейтенант) в пехотата.
През септември 1937 г. Пиночет е назначен в полк "Чакабуко" в Консепсион. Две години по-късно, през 1939 г., вече с чин подлейтенант, той се премества в полк "Майпо", във Валпараисо.
До края на 1945 г. е назначен в полк "Карампанге" в северния град Икике. Три години по-късно той постъпва в Чилийската военна академия, но е принуден да отложи обучението си, защото, като най-младият офицер, е трябвало да изпълни служебна мисия във въглищната зона на Лота.
На следващата година Пиночет се завръща към обучението си в академията.
През 1951 г. получава ранг на офицер и започва да преподава във военното училище. Едновременно с това работи като помощник-учител във Военната академия, помагайки в часовете по военна география и геополитика.
През 1956 г. Пиночет и група млади офицери са избрани да сътрудничат в организирането на Военната академия на Еквадор в Кито. Той остава в мисията в Кито четири години и половина, през които изучава геополитика, военна география и военно разузнаване. В края на 1959 г. се завръща в Чили и е изпратен в щаба на 1-ва армейска дивизия, базирана в Антофагаста. На следващата година е назначен за командир на полк "Есмералда".
Поради успеха си на тази позиция, през 1963 г. е назначен за заместник-директор на Военната академия. През 1968 г. става началник на щаба на 2-ра армейска дивизия, базирана в Сантяго, а в края на същата година е повишен в бригаден генерал и главнокомандващ на 6-та дивизия, разположена в Икике. В новата си функция е назначен и за интендант на провинция Тарапака.
Кариерата на Пиночет продължава да върви нагоре. През 1971 г. той вече е генерал и е назначен за командир на гарнизона на армията в Сантяго. На 23 август 1973 г. президентът Салвадор Алиенде назначава Пиночет за главнокомандващ на армията като награда за ролята му в справянето с протестите в страната.
Броени дни по-късно военните извършват преврат. На 11 септември 1973 г. чилийски въоръжени сили свалят правителството на Алиенде. Превратаджиите обстрелват президентския дворец "Ла Монеда". Президентът Салвадор Алиенде загива.
И до днес обаче няма категоричен отговор дали той е убит или сам е сложил край на живота си. Аугусто Пиночет е главният организатор на преврата. Той използва позицията си на главнокомандващ на армията, за да координира мащабен план с другите два рода войски и националната полиция. Това поставя началото на военната диктатура в Чили.
Пиночет е твърдо решен да унищожи левицата в Чили и да утвърди отново политиката на свободния пазар в икономиката на страната. Неговата хунта е широко осъждана за суровото си потискане на несъгласието.
Новото правителство арестува хиляди хора и ги задържа на националния стадион, където много от тях биват убити. Управлението на военните е белязано от репресии, при които загиват хиляди, а мнозина изчезват безследно.
Веднага след преврата, хунтата, съставена от генерал Пиночет, представляващ армията, адмирал Хосе Торибио Мерино, представляващ флота, генерал Густаво Лий, представляващ военновъздушните сили, и генерал Сезар Мендоса, представляващ карабинерите (националната полиция), суспендира Конституцията и Конгреса. Новата власт налага строга цензура и полицейски час, забранява всички партии и прекратява всякаква политическа и предполагаема подривна дейност.
Първоначално членовете на хунтата планирали президентството да се заема в продължение на една година от главнокомандващите на всеки от четирите военни клона на свой ред.
Пиночет обаче консолидира контрола си, като първо запазва едноличното председателство на военната хунта, а след това е провъзгласен за "Върховен лидер на нацията". Той е официално обявен за президент на републиката на 17 декември 1974 г.
Пиночет организира плебисцит на 11 септември 1980 г. за ратифициране на нова конституция, която да замени тази от 1925 г., изготвена по време на президентството на Артуро Алесандри. Новата конституция дава огромна власт на президента.
Тя създава нови институции, като Конституционния съд и противоречивия Съвет за национална сигурност. В нея също така е записано, че президентът има 8-годишен мандат.
Съгласно новата Конституция Пиночет остава на власт до 1989 г., когато на референдум ще се реши дали той да остане начело на държавата още един мандат. Новата конституция е одобрено от 67% от чилийците.
Пиночет спазва обещанието си да проведе референдум. Той обаче се състои по-рано от предвиденото - през октомври 1988 г. Близо 55% от чилийците гласуват "против" Пиночет да остане на власт. Въпреки това генералът не се оттегля от поста си до март 1990 г., когато след избори за президент е избран Патрисио Айлуин.
След оттеглянето си от президентския пост Пиночет остава главнокомандващ на въоръжените сили до 1998 г. През 1998 г, по време на визита в Лондон той е задържан от британските власти, след като Испания иска екстрадицията му във връзка с изтезанията на испански граждани в Чили по време на неговото управление.
Безпрецедентният случай предизвиква световни спорове и активизира организациите за правата на човека в Чили. През януари 2000 г. на Пиночет му е позволено да се завърне у дома, след като британски съд постановява, че той е физически негоден да бъде съден. Въпреки това, Пиночет продължи да бъде разследван от чилийските власти.
По-късно през 2000 г. Аугусто Пиночет е лишен от имунитета си от съдебно преследване, с който се е ползвал като бивш президент, и е съден по обвинения в нарушения на правата на човека. Обвиненията срещу него обаче са свалени през 2002 г., след като Върховният съд на Чили потвърждава, че той е психически неспособен да се защитава в съда.
В края на 2004 г. Националната комисия по политически затвори и изтезания публикува своя доклад, който потвърждава над 35 000 случая на изтезания, извършени по време на режима на Пиночет.
През 2005 г. Върховният съд на Чили гласува за отнемане на имунитета на Пиночет за незаконни финансови сделки, както и за дело, свързано с изчезването и екзекуцията на най-малко 119 политически дисиденти, чиито тела са открити през 1975 г. в съседна Аржентина. Той е обявен за годен да бъде съден за тези престъпления.
Чилийският диктатор умира на 10 декември 2006 г. Той така и не е осъден за нито едно от престъпленията, за които е обвинен.
