Всички познаваме образа на белобрадия старец, който с усмивка и неуморен труд всяка година подготвя подаръци за послушните деца по целия свят. Облечен в червено, летящ с вълшебна шейна и елени, той се появява в коледните приказки, рекламите и празничното въображение на милиони хора като символ на добротата, щедростта и радостта от даряването на грижа и топлина.
Дядо Коледа днес е неразделна част от зимните празници и олицетворение на магията на детството.
Но зад този добре познат и обичан образ стои по-дълбока и по-стара история. Кой е истинският човек, вдъхновил образа на Дядо Коледа, и как един християнски светец от късната античност се превръща в световен символ на подаръците и празничната щедрост?
Християнският светец от 3-ти/4-ти век, известен като Николай от град Мира, е човекът, от когото възниква легендата за Свети Никола, която днес свързваме с образа на Дядо Коледа.
През вековете на Свети Николай се приписват множество чудеса и дела, които дават начало на популярни традиции, свързвани днес с Дядо Коледа като например чорапите над камината, златните монети и подаръците за деца.
Николай от Мира е роден в древния ликийски град Патара в Мала Азия, на територията на днешна Турция. Според християнските източници той е бил епископ на град Мира и е избран за тази длъжност от останалите свещеници, след като влиза първи в Църквата за сутрешна молитва след смъртта на предишния епископ.
Възможно е Николай да е присъствал на Никейския събор и да бил хвърлен в затвора по време на гоненията срещу християните по време на римския император Диоклециан.
След време е освободен при управлението на Константин Велики. Счита се, че умира на 6 декември 343 г. сл.Хр., когато той е около 73-годишен.
Сведения за живота на Свети Николай достигат до нас главно от църковни предания и по-късни житийни текстове, които съчетават историческа памет и легендарни елементи.
Според църковната традиция Николай още в младите си години пътува до Палестина и Египет, където се запознава със светите места и задълбочава духовния си знания и опит.
След завръщането си в Ликия той поема служението на епископ в град Мира и посвещава живота си на утвърждаването на християнската вяра. По време на гоненията срещу християните при император Диоклециан той е хвърлен в затвора и вероятно подложен на изтезания, но остава твърд във вярата си и по-късно е освободен при управлението на Константин Велики.
Смята се, че през 325 г. присъства на Първия Никейски събор, където активно се включва в защитата на православното учение. Тогава според преданието той удря по лицето еретика Арий.
Легендата разказва, че конфликтът между тях възниква заради учението на Арий, според което Иисус Христос е сътворено същество, а не въплътеният Бог. Макар името на Николай да фигурира сред участниците в събора, няма достоверни сведения за това какво точно се случва между двамата, ако изобщо се случва нещо.
Репутацията на Николай е на щедър и милосърден човек, за когото се пораждат множество легенди за чудеса, които той извършва в помощ на бедните и нещастните.
Ето и някои от най-известните чудеса, които той сътворява чрез христовата вяра.
Спасението на трите девици
Едно от най-известните дела на милосърдие на Свети Николай е спасението на три бедни девойки от духовна и социална гибел. Когато научава, че разорен баща възнамерява да ги продаде поради крайна нищета, Николай тайно хвърля торба със злато през прозореца на дома им.
Благодарение на този дар момичетата получават зестра и могат да сключат почтени бракове. Светецът извършва доброто си дело скрито, воден от убеждението, че истинската милост не търси слава.
Възкресяването на трите деца
Друго широко разпространено предание разказва как Свети Николай възкресява три деца, убити от жесток месар по време на глад. Според легендата злодеят примамва децата, убива ги и се опитва да прикрие престъплението.
Николай разкрива злото, моли се усърдно и чрез Божията сила децата оживяват. Това чудо утвърждава образа му като защитник на невинните и покровител на децата.
Чудотворните приключения по море
Свети Николай е особено почитан като закрилник на моряците заради чудесата, които извършва по време на морски пътешествия. По време на поклонничество той предвижда страшна буря и чрез молитва укротява морските вълни, спасявайки кораба и пътниците.
В друг случай възкресява моряк, паднал от мачтата и смъртно ранен. Тези разкази представят Николай като застъпник на хората, изправени пред стихиите и смъртната опасност.
Спасението на невинно осъдени
Сред най-силните чудеса, приписвани на Свети Николай, е спасяването на несправедливо осъдени на смърт мъже. Когато научава, че трима души са осъдени за подкуп и лъжесвидетелство, той смело се изправя пред екзекутора и спира меча му в последния момент.
След това изобличава корумпирания управител, който се разкайва. С това дело Николай се утвърждава и като защитник на правдата и застъпник за невинно пострадалите.
Свети Николай е погребан в църквата си в град Мира, а още през 6-и век гробницата му става широко известна. През 1087 г. италиански моряци или търговци открадват предполагаемите му мощи и ги пренасят в Бари, Италия. Това значително увеличава популярността му в Европа, а Бари се превръща в едно от най-оживените поклоннически места. Мощите на Николай и днес се съхраняват в базиликата "Сан Никола" от 11-и век, макар че фрагменти от тях се намират и в църкви по целия свят.
През 2017 г. изследователи датират част от тазова кост от мощите на Свети Николай, пренесени в църква в САЩ, и потвърждават, че те са от 4-и век.
През Средновековието почитта към Николай се разпространява из цяла Европа. Той става покровител на Русия и Гърция, на благотворителни братства и занаятчийски гилдии, на деца, моряци, неомъжени девойки, търговци и банкери.
Хиляди европейски църкви са посветени на него, сред тях и една, построена от римския император Юстиниан I в Константинопол още през 6-и век.
Как Свети Николай вдъхновява образа на Дядо Коледа?
След Реформацията почитта към Николай изчезва във всички протестантски страни на Европа, с изключение на Нидерландия, където легендата оцелява под името "Синтерклаас" (Sinterklaas) - нидерландският вариант на Свети Николай.
Празникът на "Синтерклаас" отбелязва именния ден на Свети Николай на 6 декември и се чества с раздаване на подаръци на вечерта на 5 декември в Нидерландия и на сутринта на 6 декември в Белгия, Люксембург, части от Германия и Северна Франция. Традицията се запазва и в някои бивши нидерландски колонии.
Холандските колонисти пренасят тази традиция в Нов Амстердам (днешен Ню Йорк) през 17-и век. "Синтерклаас" е възприет от англоговорящото население под името Санта Клаус.
Образът му се слива със стари северни фолклорни представи за магьосник, който наказва непослушните деца и награждава добрите с подаръци. Така в Съединените щати през 19-и век се оформя съвременният образ на Дядо Коледа, който оттогава остава покровител на коледния празник.
Историята на Свети Николай от Мира показва как образът на един реален християнски епископ, станал светец, постепенно се превръща в легенда с универсално значение.
През вековете разказите за неговата щедрост, състрадание и чудеса се предават, променят и обогатяват, като отразяват ценностите и нуждите на различните епохи и общества. От покровител на бедните и децата, Николай се превръща в символ на милосърдието и безкористното отдаване, без очакване на нещо в замяна.
Тази дълга културна и историческа трансформация води до създаването на съвременния образ на Дядо Коледа - фигура, която обединява християнската традиция, народния фолклор и модерната празнична култура.
Макар днешният мит да е далеч от историческата личност, в основата му остава същото послание: че добротата, щедростта и грижата за другите имат силата да надживеят времето и да се превърнат в универсален празничен символ.
