Всяка година милиони евреи по света празнуват Ханука. Празникът се отбелязва в продължение на осем последователни дни и нощи, започвайки на 25-ия ден от еврейския месец кислев.
Осемдневната му продължителност е свързана с повторното освещаване на Йерусалимския храм след победата на Макавеите. Според религиозната традиция малкото количество чисто масло в храма гори по чудо цели осем дни, което е определящо за създаването на традицията на запалване на специален свещник, наречен ханукия.
Тази година Ханука започна по залез слънце на 14 декември 2025 г. и продължи до залез слънце на 22 декември 2025 г.
Каква всъщност е историята на този празник?
Регионът, който днес е Израел, в продължение на стотици години е управляван от поредица нееврейски династии и империи, започвайки около 720 г. пр.н.е. Сред тях първоначално са сравнително толерантните Птолемеи, последвани от царете на селевкидска елинистична династия.
След смъртта на Антиох III Велики властта преминава към сина му Антиох IV Епифан, и именно тогава започва едно от най-жестоките преследвания на евреите.
Около 174 г. пр.н.е., когато Антиох IV поема управлението, става ясно, че юдаизмът няма да бъде толериран в неговите владения. Антиох IV почита гръцките богове и издига гръцката култура над всичко.
Като представител населевкидска елинистична династия той иска еврейският народ да престане да бъде еврейски. Антиох смята еврейските вярвания за изостанали и прекалено строги, а еврейската етническа идентичност за проблемна и ненужна.
Или иначе казано, той иска евреите да приемат гръцката религия и култура. Ако откажат, те трябва да умрат.
Около 168 г. пр.н.е. Антиох довежда тази политика до крайност, като изпраща войските си в центъра на Йерусалим. Там те избиват хиляди евреи и превземат Йерусалимският храм или още наричан Вторият храм.
В храма войниците на Антиох издигат жертвен олтар на Зевс и принасят в жертва свине. Така започва насилствено налагане на политеизма и почит към гръцките богове, спазване на гръцките обичаи и пълно подчинение на селевкидската власт във всички области на живота на евреите.
Това включва нарушаване на еврейските закони, прекратяване на еврейското богослужение и живот като пълноправни селевкидски поданици.
Всякакво еврейско богослужение е обявено за незаконно, а свитъците на Тората са изгаряни. На евреите е забранено да спазват съботата като ден за почивка и са принуждавани да нарушават законите за кашрут (бел. ред. набор от диетични закони, отнасящи се до храните, които евреите имат право да ядат и как тези храни трябва да бъдат приготвени според еврейския религиозен закон).
Висши равини са подлагани на унизителни ритуали. Те са заставяни да ядат некашерна храна пред тълпи. Ако откажат, публично са екзекутирани.
Областта Юдея е управлявана от губернатора Филип, назначен от цар Антиох, който екзекутира първосвещеника Елеазар заради отказа му да яде свинско или дори да се престори, че го прави пред тълпата.
По това време се разказва и за жена, известна днес като Хана, която е арестувана заедно със седемте си сина и обвинена, че изповядва юдаизма.
Самият Антиох решава да присъства на делото и лично се опитва да убеди най-големия син на Хана да се поклони на гръцките богове. Младежът отказва и е измъчван до смърт пред очите на семейството си. Всеки от останалите шестима синове също е подложен на мъчения и убит.
Царят предлага на най-малкия син изход - пари или шанс да се поклони пред него, но момчето отказва, насърчено от думите на майка си, че вярата в Бог е най-висшата чест, дори над самия живот. След смъртта на седемте си синове, според преданието, Хана сама се хвърля от покрива на близка сграда и загива.
Докато войските на Антиох навлизат във вътрешността на страната, те продължават да всяват терор, убивайки още хиляди евреи, които отказват да се подчинят, и в крайна сметка прогонват всички неподчинили се в пещерите и хълмовете на Юдея. Именно там те се сблъскват с неочакван проблем - Макавеите.
Не всички евреи са готови да се подчинят на новите правила. Еврейският свещеник Мататия Хасмоней се разбунтува срещу селевкидските войници в град Модин.
Тогава селевкидски офицер издига олтар на пазара и изисква от Мататия да принесе жертва на гръцките богове, той отказва, заявявайки, че той, синовете му и братята му ще останат завинаги верни на Божия завет.
В този момент елинизиран евреин се приближава, за да извърши езическата жертва, но Мататия го убива, а синовете и привържениците му нападат селевкидските войници.
Много от войниците са убити, останалите бягат, а олтарът е разрушен. Така започва въстаниена Макавеите, водено от Мататия до смъртта му през 166 г. пр.н.е., а след това от сина му Юда Макавей, на когото е кръстен бунта.
Преди да умре, възрастният свещеник призовава синовете си да продължат борбата, която Юда води заедно със смелите си братя.
След като Юда Макавей поема ръководството на въстанието, борбата срещу селевкидската власт навлиза в решителен етап. Юда се утвърждава като изключителен военачалник, който води по-малобройните, но силно мотивирани еврейски бойци срещу значително по-добре въоръжените армии на Антиох IV.
Макавеите прилагат партизанска тактика, познават добре терена и нанасят поредица от неочаквани поражения на селевкидските войски. Победите им повдигат духа на населението и привличат все повече поддръжници към въстанието.
В резултат на тези успехи Юда Макавей успява да освободи Йерусалим и да възстанови контрола над осквернения Втори храм. Храмът е очистен от езическите символи, изграден е нов олтар и светилището е повторно осветено - събитие, което поставя историческата основа на празника Ханука.
Макар че борбата срещу селевкидската власт не приключва напълно, въстанието под ръководството на Юда утвърждава идеята, че религиозната вяра и културната идентичност могат да бъдат защитени дори срещу могъща империя.
Тази историята е засвидетелствана в Първа книга Макавейска, Втора книга Макавейска и Трета книга Макавейска..
Според Първа книга на Макавейска, Антиох нахлува в Юдея и се опитва да елинизира евреите, като осквернява Втория храм и го посвещава на Зевс. След тригодишна борба Юда Макавей нарежда храмът да бъде очистен и възстановен.
Новият олтар е осветен на 25-тия еврейски месец кислев, а празникът е установен да се отбелязва осем дни всяка година. Думата "Ханука" означава "посвещение".
С течение на времето значението на празника се развива. В Талмуда се появява разказът за чудото с маслото.
След освобождаването и очистването на Йерусалимския храм хората на Юда Макавей намират само един малък съд с чисто, неосквернено масло, достатъчно да поддържа храмовия светилник едва за един ден.
Въпреки това маслото гори по чудо цели осем дни - точно толкова, колкото е необходимо, за да бъде приготвено и осветено ново масло според религиозните изисквания.
Това събитие е възприето като знак за божествена подкрепа и се превръща в духовната сърцевина на празника Ханука, символизирайки победата на светлината над мрака и на вярата над отчаянието.
От този момент нататък паметта за събитията постепенно се превръща в установен религиозен празник, предаван и утвърждаван през вековете.
В късната античност равинската традиция оформя обредите на Ханука, като поставя акцента върху чудото с маслото и запалването на светлините на специалния свещник ханукия.
През Средновековието празникът се утвърждава в еврейските общности в Европа, Близкия изток и Северна Африка като семеен и домашен празник, съсредоточен около ханукията, молитвите и разказването на историята за Макавеите.
Макар да остава сравнително второстепенен в сравнение с големите библейски празници, до 19-и век Ханука вече е разпознаваема част от еврейския религиозен календар, носеща послание за вяра, памет и духовна устойчивост.
През 19-и и 20-и век, особено в Съединените щати, той придобива по-голяма популярност. Това е свързано с желанието еврейските общности да запазят идентичността си в период, когато Коледа става все по-значима и комерсиализирана.
Постепенно Ханука се обогатява с подаръци, песни и украси, превръщайки се в празник на светлината, устойчивостта и духовната идентичност.
Ханука се утвърждава като празник, който надхвърля рамките на историческо събитие и се превръща в траен символ на духовна устойчивост, религиозна свобода и съпротива срещу насилствената асимилация.
Събитията, свързани с преследванията на Антиох IV и въстанието на Макавеите, показват как малка общност защитава своята вяра и културна идентичност срещу мощна имперска власт.
Победата и повторното освещаване на Храма не само възстановяват религиозния живот в Юдея, но и поставят основите на празник, който съхранява историческата памет на еврейския народ.
С развитието на традицията смисълът на Ханука се разширява от възпоменание на военна и духовна победа до честване на божественото чудо със светлината, която побеждава мрака.
