Често в живота срещаме такива персонажи, на които много ни се иска да преживеят нещо толкова разтърсващо, което да ги промени към по-добро. Нещо подобно на това да срещнат в съня си три различни призрака, които да им покажат последствията от действията им и когато се събудят да са щедри и добри. В реалността това надали е възможно, но на 19 декември 1843 година е издадена книга на английския писател Чарлз Дикенс, наречена "Коледна песен", която съдържа поука, актуална и до днес.
"Коледна песен" е една от най-известните истории в света. В почти двата века след публикуването си празничният разказ за алчност, призраци и чистосърдечност не спира да вълнува милиони хора.
Историята за това как възниква "Коледна песен" е също толкова поучителна, колкото и самата книга.
Чарлз Дикенс е роден на 7 фверуари 1812 година в малкото предградие Лендпорт. Той е второто от осемте деца на Джон Дикенс.
Ранният живот на Дикенс е труден. Финансовата безотговорност на баща му довежда семейството до сериозни материални затруднения и Дикенс е принуден да напусне училище още в ранна възраст, за да работи във фабрика, след като баща му е хвърлен в затвор за длъжници.
Бащата на Дикенс е чиновник в касата на военноморския флот и произхожда от средната класа. Въпреки че получава добра заплата, неговата разточителност и финансова некомпетентност често водят семейството до сериозни затруднения, дори до пълен крах.
Някои от недостатъците и жизнения му характер по-късно са художествено пресъздадени в образа на мистър Микобър в частично автобиографичния роман "Дейвид Копърфийлд".
Макар и кратък, този опит предизвиква е него съчувствие към живота на работническата класа, което по-късно оформя творчеството му. След освобождаването на баща си Чарлз за кратко се връща в училище, но формалното му образование приключва, когато е на петнадесет години.
Преди да започне литературната си кариера, Дикенс работи като чиновник, стенограф и журналист. Опитът му в журналистиката и интересът му към театъра оформят политическите му възгледи и писателския му стил.
През 1833 г. започва да публикува разкази в списания, което води до издаването на "Скици от Боз" през 1836 г. По-късно същата година той придобива широка популярност с "Посмъртните записки на клуб Пикуик".
В следващите си произведения, сред които "Оливър Туист", "Никълъс Никълби" и "Студеният дом", той задълбочава социалната си критика, насочвайки вниманието към бедността, детския труд и моралните противоречия на индустриалното общество.
Кулминация на този период е "Коледна песен", в която Дикенс съчетава социалното послание с емоционална сила и утвърждава литературата като средство за морално пробуждане.
"Коледна песен" е кратък роман. Историята проследява възрастен скъперник, който се превръща в щедър благодетел, след като е посетен от трима призраци, които го учат да оцени истинския дух на Коледа.
Замислена внезапно и написана за няколко седмици, "Коледна песен" е първата от няколко празнични книги на Дикенс и по същество бележи създаването на жанра на коледната книга.
Тази обичана класика остава траен и въздействащ социален коментар за разделението между богатите и бедните и една от най-значимите коледни истории в съвременната литература.
Действието се развива в Лондон в една мразовита коледна вечер. Разказът започва с раздразнения Ебенизър Скрудж, който седи в офиса си, докато неговият преуморен писар Боб Крачит работи в тясно и мрачно ъгълче наблизо.
Дълбоката неприязън на Скрудж към Коледа и нейния дух бързо става очевидна, когато жизнерадостният му племенник Фред идва да му пожелае весели празници. Вместо да отвърне с доброта, Скрудж се подиграва на празника, обижда онези, които му се радват, и категорично отказва поканата за коледна вечеря.
Преди да се прибере у дома, Скрудж е заговорен от двама мъже, които събират дарения за бедните. Той хладно отказва да помогне, твърдейки, че затворите и работническите домове вече съществуват за нуждаещите се и че всеки страдащ трябва да отиде там.
Когато му казват, че много хора биха предпочели да умрат, отколкото да попаднат в такива институции, Скрудж безсърдечно отговаря, че това ще намали излишното население. След това той прогонва коледар и неохотно разрешава на Крачит да почива на Коледа, но само при условие, че се върне на работа по-рано от обикновено на следващия ден.
По-късно същата нощ Скрудж неочаквано се изправя срещу призрака на бившия си съдружник Джейкъб Марли, починал преди седем години. Марли се появява окован в тежки вериги, съставени от предмети, символизиращи алчността и деловия живот, и обяснява, че те представляват товара на егоистичния живот, който е водил.
Той предупреждава Скрудж, че същата съдба го очаква, ако не се промени, и му казва, че ще бъде посетен от още три призрака. След това се появява първият -призракът на отминалите Коледи, който показва на Скрудж сцени от младостта му - самотните ученически години, ранния му трудов живот и изгубената му любов.
Скрудж е най-силно разтърсен, когато преживява отново момента, в който годеницата му го напуска, осъзнала, че той обича парите повече от нея.
Следва призракът на настоящата Коледа, който разкрива, че щастието не зависи от богатството. Скрудж става свидетел на топлината в дома на Фред и на обичта в семейството на Крачит, въпреки бедността им.
Той е най-дълбоко развълнуван от болнавия, но жизнерадостен Тими, най-малкият син на Крачит, чийто дух остава светъл въпреки страданието му.
Призракът предупреждава Скрудж, че ако обществото не стане по-състрадателно, детето няма да оцелее. Преди да си тръгне, призркът показва двете страдащи деца - Невежеството и Бедността - като повтаря собствените жестоки думи на Скрудж, за да разкрие липсата му на съчувствие.
Последният посетител е призракът на предстоящите Коледи, който няма образ, а е заметнат с черно наметало и не говори. Той показва на Скрудж мрачно видение за бъдещето му.
Той вижда собствената си смърт - самотна, презряна и неоплакана. Ужасен от това, което вижда, Скрудж се заклева да се промени и обещава да приеме уроците на миналото, настоящето и бъдещето.
Когато се събужда на Коледа сутринта, той незабавно започва да действа. Тайно изпраща щедър подарък на семейството на Каечит, празнува с племенника си и по-късно увеличава заплатата на Боб.
Чрез доброта и щедрост Скрудж преобразява живота си и намира щастие, изкупление и ново усещане за човешка близост.
Какво служи за вдъхновение на Дикенс?
Викторианската епоха е белязана от дълбоки социални и икономически сътресения, особено през 40-те години на 19-и век. Масовата безработица, икономическата депресия и бързо нарастващата градска бедност се засилват от индустриализацията, която привлича семейства в пренаселени градове и тласка дори децата към работа.
На този фон Чарлз Дикенс се издига до изключителна литературна известност. В началото на 40-те години първите му романи го превръщат в един от най-прославените писатели във Великобритания, обичан от публиката и дори от кралица Виктория.
Успехът му обаче се развива паралелно с общество, разкъсвано от дълбоко неравенство и пренебрежение към бедните.
Чувствителността на Дикенс към социалната несправедливост се корени в собственото му детство. Макар семейството му да би могло да живее охолно, финансовата безразсъдност на баща му води до разорение и затвор за дългове.
В резултат Дикенс е принуден да напусне училище на дванадесетгодишна възраст и да работи дълги часове във фабрика, живеейки далеч от семейството си. Тези години на лишения оставят дълбок отпечатък върху него и оформят трайната му загриженост за уязвимите.
Когато навършва тридесет години, въпреки славата си, Дикенс се сблъсква с нови тревоги - романът "Мартин Чъзълуит" се продава слабо, семейните му отговорности нарастват, а финансовият натиск се засилва.
През 1843 г. личните тревоги на Дикенс се сблъскват с национално възмущение, когато парламентарен доклад разкрива жестоката експлоатация на детския труд в британските мини и фабрики.
Дълбоко разтърсен от общественото безразличие, Дикенс изоставя плановете си за политически памфлет и решава да създаде нещо по-силно и въздействащо. Той се потапя в проучвания, среща се с благотворителни организации и посещава училища за бедни деца.
Решен да публикува навреме за Коледа и да достигне до възможно най-широка публика, през септември 1843 г. започва да пише "Коледна песен", воден от убеждението, че състраданието и социалната отговорност са жизненоважни за по-здраво общество.
Дикенс пише "Коледна песен" с изключителна бързина, завършвайки новелата само за шест седмици и с обем около 30 000 думи, голяма част от които са измислени по време на дълги нощни разходки из Лондон.
Когато представя готовия текст на издателите си Чапман и Хол, те се колебаят, съмнявайки се в привлекателността на коледна история. Ситуацията се усложнява, когато Дикенс настоява книгата да бъде издадена като луксозно оформено издание с висококачествени материали.
Отказвайки да направи компромис, той сам финансира издаването, убеден, че посланието на историята ще намери отклик у читателите. Книгата излиза на 19 декември 1843 г., а първият тираж се разпродава още преди Коледа.
Още от самото начало Дикенс ясно заявява, че новелата цели повече от развлечение. Той се надява тя деликатно да подтикне към размисъл, да насърчи доброжелателност вместо озлобление и да остави трайно положително впечатление у читателите си.
"Коледна песен" е замислена като морален апел - напомняне за личната отговорност, щедростта и социалната съвест. Използвайки рамката на призрачна история, Дикенс изследва теми като класовото разделение, човешката съпричастност и нравственото пробуждане, съчетавайки емоционална топлота със социална критика.
Книгата става изключително успешна още по времето на Чарлз Дикенс. Бързо се разпродава и печели широка популярност сред читателите, като оказва силно влияние върху възприемането на Коледа като празник на състраданието и щедростта.
И така, оттогава до днес историята за един скъперник, който чрез уроците на миналото и настоящето и последиците от действията си в бъдещето, за една кратка, но благословена нощ се събужда прероден - усмихнат, сърцат и щедър, продължава да има силно въздействие върху читателите.
Това е разказ, който напомня, че всеки, който иска да открие доброто в света, трябва първо да го намери в сърцето си, а едва след това ще го види навсякъде около себе си.
