Коледните празници не са свързани само с подаръци, вкусна храна и семейни събирания. Те носят дълбока символика, натрупана в продължение на векове, и отразяват вярвания, обичаи и традиции от различни култури и епохи.
Украсата е една от основните прояви на празничния дух, а коледната елха с право се смята за царицата на всички коледни украси. Присъствието ѝ в домовете, църквите и обществените пространства днес изглежда напълно естествено, но зад тази традиция стои дълга и любопитна история.
Защо именно елхата се превръща в символ на Коледа, как този обичай се разпространява по целия свят и каква е връзката между дървото и Рождество Христово?
Използването на вечнозелени дървета като символ на вечния живот е обичай, който възниква още при цивилизациите на древните египтяни, китайци и евреи.
Поклонението към дърветата е широко разпространено сред езическите народи в Европа и се запазва и след тяхното покръстване. Така например в скандинавските обичаи се съхранява традицията да се украсяват къщата и плевнята с вечнозелени растения на Нова година, за да се прогонва дяволът, както и да се поставя дърво за птиците по време на Коледа.
Въпреки че вечнозелените дървета се използват в ритуали и като украса още от древността, точният произходът на съвременната коледна елха остава предмет на спорове.
Все пак много изследователи смятат, че традицията се заражда в Германия. Според една легенда около 723 г. английският мисионер Свети Бонифаций среща езичници в Германия, които се подготвят да принесат жертва до дъб, посветен на бога Тор. Бонифаций отсича дървото с брадва и, след като не е поразен от техния бог, обявява пред смаяните езичници, че близкото вечнозелено дърво е тяхното "свято дърво". Други източници разказват, че на мястото на поваления дъб израства ела.
Съвременната коледна елха обаче води началото си от Западна Германия. Основен реквизит в популярен средновековен театрален спектакъл за Адам и Ева е т.нар. "райско дърво". То представлява ела, окичена с ябълки, която символизира Райската градина.
Германците поставят такова райско дърво в домовете си на 24 декември, който в Римокатолическата църква е празник на Адам и Ева.
По него окачват облатки, символизиращи Евхаристията и християнското изкупление. По-късно те са заменени с бисквити с различни форми. Често се добавят и свещи - символ на Христос като Светлина на света.
В същото помещение се намира и "коледната пирамида" - триъгълна дървена конструкция с рафтове за фигурки, украсена с вечнозелени клонки, свещи и звезда. До 16-и век коледната пирамида и райското дърво се сливат и образуват коледната елха.
До 18-и век този обичай е широко разпространен сред германските лутерани, но едва през следващия век коледната елха се утвърждава като дълбоко вкоренена германска традиция.
И така към 1605 г. украсени коледни елхи се появяват в Южна Германия. В други части на страната по Коледа в домовете се внасят чемшири или тисове вместо ели. А в херцогство Мекленбург-Щрелиц, където израства кралица Шарлота, съществува обичаят да се украсява един-единствен клон от тис.
Когато Шарлота пристига в Англия през 1761 г., за да се омъжи за крал Джордж, тя донася със себе си няколко коледни традиции от детството си в Мекленбург-Щрелиц, включително обичая да се поставя украсен тисов клон в дома.
В английския кралски двор обаче тя превръща този семеен ритуал във внушително обществено тържество. Тисовият клон се излага в големи зали на кралските резиденции като Кю Палас или замъка Уиндзор и се украсява от самата кралица с помощта на нейните придворни дами.
След запалването на свещите кралският двор се събира, за да пее коледни песни, а накрая се раздават подаръци като дрехи, бижута, играчки и сладки, което превръща празника в незабравимо събитие.
Тези празнични украси предизвикват голям интерес сред аристокрацията, но още по-голяма сензация настъпва през 1800 г., когато кралица Шарлота представя това, което се смята за първата истинска английска коледна елха.
За коледно тържество, организирано за децата на най-видните семейства в Уиндзор, тя решава да украси цял тис в саксия с топки, плодове и подаръци и да го постави в средата на салона.
Дървото изумява децата, които се чувстват сякаш са попаднали в приказен свят. До края на живота на кралицата през 1818 г. традицията на коледната елха вече е трайно утвърдена в английското общество и продължава да набира популярност през следващите десетилетия.
Според друга легенда сънародникът на кралица Шарлота, религиозният реформатор Мартин Лутер, е истинският изобретател на коледната елха. Според преданието през една зимна нощ на 1536 г. Лутер се разхожда в борова гора край дома си във Витенберг, когато поглежда нагоре и вижда хиляди звезди, блестящи като скъпоценности между клоните.
Тази гледка го вдъхновява да постави в дома си елха със запалени свещи на Коледа, за да напомни на децата си за звездното небе, от което идва техният Спасител.
Коледната елха обаче става особено популярна в средата на 19-и век благодарение на принц Алберт, роден в Германия и съпруг на кралица Виктория, който въвежда и утвърждава германската традиция на украсената елха в британския кралски двор.
До широката публика в Англия достигат гравюри, илюстрации и по-късно фотографии, публикувани във вестници и списания през 19-и век, които представят кралското семейство около украсена коледна елха.
Особено известна е илюстрацията от 1848 г. в британското списание Illustrated London News, показваща кралица Виктория, принц Алберт и децата им около елха в Уиндзор.
Тези образи достигат до широка публика и се възприемат като модел за подражание, което води до бързото разпространение на традицията сред всички обществени слоеве.
Освен това традицията започва да се предава и в домовете на аристокрацията, което от своя страна допринася, този обичай бързо да се разпространи сред всички обществени слоеве в Англия, а впоследствие и в други части на света.
Викторианската коледна елха се украсява с играчки и малки подаръци, свещи, бонбони, гирлянди от пуканки и сладкиши, окачени по клоните с панделки и хартиени вериги.
Пренесени в Северна Америка от германски заселници още през 17-и век, коледните елхи достигат върха на своята популярност през 19-и век. Те са разпространени също в Австрия, Швейцария, Полша и Нидерландия. В Китай и Япония коледните елхи, въведени от западни мисионери през 19-и и 20-и век, се украсяват с изящни хартиени орнаменти.
Украсяването на коледната елха е традиция, обичана от мнозина. Стъклени украшения започват да се продават във Великобритания и Съединените щати още през 70-те години на 19-и век, като много от тях се произвеждат в малки работилници в Германия и Бохемия.
Там се изработват и украси от мъниста, пресована хартия и памук. В Съединените щати американският предприемач Франк Уинфийлд Уулуърт продава украшения на стойност 25 милиона долара годишно още към 1890 г., когато вече се предлагат и електрически лампички за елха.
Съвременните украси се завършват със звезда или ангел, които напомнят библейската история за раждането на Христос. Фигурки на Дядо Коледа или абстрактни топки също са често срещани.
Повечето коледни елхи са украсени с цветни или бели светлини и допълнително с панделки, гирлянди или блестяща сърма. Орнаменти от метал, стъкло, дърво, хартия или пластмаса, в безброй форми, се окачват по клоните.
Някои елхи следват строго подбрана цветова или тематична схема, докато други са по-разнородни и включват ръчно изработени или сантиментални украшения.
През 30-те години на 20-и век в Съединените щати се разработват изкуствени елхи от четки, а през 50-те и 60-те години започва масовото производство на алуминиеви и пластмасови елхи от PVC.
Изкуствените елхи добиват широка популярност, особено в страни, където живите дървета са трудни за набавяне. С масовото изсичане на дървета и глобалната климатична криза, изкуствените елхи са предпочитани, тъй като могат да се използват всяка една година без да замърсяват природата.
След Втората световна война коледната елха се разпространява масово извън Европа и Северна Америка и се превръща в почти универсален символ на Коледа. В условията на следвоенно възстановяване и засилено културно влияние на Запада, традицията бързо навлиза в държави, където дотогава е слабо позната или напълно отсъства.
Масмедиите, киното и рекламата допринасят за утвърждаването на образа на украсената елха като неизменна част от празника. В много страни тя започва да се възприема не само като религиозен символ, но и като знак на семейна сплотеност, мир и надежда за по-добро бъдеще.
През 21-ви век коледната елха съществува в множество форми и значения, съобразени с глобализирания свят и съвременните ценности. Освен традиционните естествени елхи, широко разпространение получават изкуствените дървета, както и алтернативни и артистични интерпретации, създадени от различни материали.
Украсата често отразява индивидуалния вкус, екологичните убеждения или културната идентичност на семейството. Въпреки промените, елхата запазва своята основна роля - да създава празнична атмосфера и да напомня за светлината, надеждата и новото начало, които раждането на Иисус Христос символизира.
Коледната елха е много повече от празнична украса. Тя е символ, който обединява древни представи за живота и вечността, християнската вяра и историческото развитие на европейската култура.
От езическите обичаи и средновековните религиозни традиции до кралските дворове и съвременните домове, елхата преминава дълъг път, за да се превърне в неразделна част от Коледа по целия свят.
Нейната популярност не се дължи само на външната ѝ красота, а и на смисъла, който носи - надежда, светлина и ново начало. Именно затова коледната елха остава жива традиция, която свързва миналото с настоящето и придава на Рождество Христово неговото особено празнично и религиозно значение.
