Корабокрушенска история с елементи на съмнение
Корабокрушенец, който твърди, че се е носил в продължение на 13 месеца из Тихия океан, засега не получава доверие от експерти. Но е прекосил океана и издържал, въпреки мислите за самоубийство.
Хосе Салвадор Алваренга, рибарят, който тръгнал от Мексико за риба в края на 2012 година, бе прибран в понеделник от полицейски патрул от отдалечен атол на Маршаловите острови, до който миналия четвъртък се добрала седемметровата му лодка. Дрейфът продължил около … 12 500 км.
„Не исках да умра от глад“, каза пред АФП във вторник този 37-годишен човек. Той е в болница в столицата на архипелага в Южния Пасифик. „Имаше мигове, в които си мислех да се самоубия, но ме беше страх да го направя“, каза той.
С избеляла от слънцето коса и рошава брада, едрият мъж изглеждаше в изненадващо добро състояние при пристигането си в столицата пет дни, след като стъпил на твърда земя на отдалечения атол Ебон. Той не изглеждаше с напукани устни, изгоряла кожа или да има други признаци на голяма загуба на жизненоважни елементи от организма.
Изгладнял, той разказва, че много пъти е сънувал от любимите си ястия: „Моята мечта от една година е да си хапна мексиканска царевична питка (вид палачинка, специалитет от мексиканската кухня), пиле и много други неща“.
Освен храната, на Хосе Салвадор Алваренга са липсвали ужасно баща му и майка му. Той казва, че не е женен, но си има момиче, Фатима, което изгаря да види отново.
Алваренга е от Салвадор, но от петнайсет години живее в Мексико.
Майка му Мария Хулия Алваренга „благодари на Бога, че (синът й) е жив“. „Ние сме повече от щастливи. Аз просто искам да бъде с нас“, каза тя за телевизия СиЕнЕн (CNN).
Рибарят разказва, че е излязъл за риболов на акула на 24 декември 2012, заедно с момче, негов придружител, на 15 – 18 години, на име Ксигуел, когато силни ветрове ги отвлекли далече от брега, а и двигателят престанал да работи.
Урината, за да не умре от жажда
При споменаването на младия мъж, който починал след четири месеца, защото не можел да се храни със сурово месо от птици, да пие кръвта на костенурки и урината си, погледът на моряка потъмнява.
„Той не можеше да поеме сурова храна в стомаха си и повръщаше постоянно. Опитах се да го науча да яде със запушен нос, но това не му помагаше“. Алваренга разказва, че спътникът му в нещастието починал от глад и той изхвърлил тялото зад борда: „Какво можех да направя?“.
„Най-трудната част бе, когато се налагаше да пия урината си, когато не падна дъжд в продължение на три месеца“, разказва той.
На другия край на Тихия океан скептично настроените му другари – мексиканските рибари – разпознават корабокрушенеца по снимките.
„Той е, човече, това е „Ла Чанча“, не може да се сбърка“, каза Хорхе Родригес, един от синовете на Гилермино Родригес Солис, шефът на Алваренга. Той току-що е видял снимките, показвани от журналистите, дошли в Чокоуитал, Чиапас, югоизточно Мексико. Там е бил видян за последен път Ла Чанча, както е мексиканският прякор на рибаря.
Според шефа на Алваренга, Родригес, 37-годишният Салвадор и спътникът му напуснали крайбрежието на 20 ноември 2012, а не на 24 декември, както сочи Алваренга. Той казва, че се е чул с него веднъж по радиото“.
След това, „като видяхме, че вятърът духа от север и той не се връща, се опитахме да се свържем с него, но той не ми отговори“, каза Гилермино. Местните власти са ги издирвали в продължение на четири дни, включително с помощта на хеликоптер.
В селото, трудно вярват на одисеята на Алваренго. За риболовците, които знаят много истории за корабокрушения, никой не може да оцелее тринайсет месеца в открито море. „Ние сме изненадани, но сега го виждаме по телевизията, няма съмнение, че е той“, казва друг рибар – Уилям Усканга.
Удивлението на колегата на Алваренга се споделя от специалисти
„Има хора, които са оцелявали след дълго време на спасителен сал, но никога човек е успявал толкова дълго време. Ако историята е вярна, то тогава тя е изключителна“, казва за АФП Хилмар Снорасон, президент на IASST, асоциация за сигурност и оцеляване със седалище в Саутхемптън, Великобритания.
Жан-Ив Шов, френски лекар на далечни плавания, заяви, че е „скептичен за тази история и нейната продължителност“. „Храната, която е поглъщал – риби, птици – съдържа само протеини и ако те са полезни за мускулната структура, те не стигат за цялостното функциониране на човешкото тяло, което се нуждае и от въглехидрати. Без захар то не работи, и на първо място спират невроните“, каза д-р Шов. Повече от странно, казва той, е „липсата на витамин C, който се намира само в плодове и зеленчуци и води до голяма смъртност в морето по времето на Христофор Колумб. Обикновено трябва да има признаци на дефицит като опадане на зъби, кървене от венците, изтощение на организма, а той не го показва“, казва той.
Д-р Шов обаче не е изненадан, че рибарят не е срещнал никакъв кораб през Тихия океан, „където движението на корабите е много по-малко интензивно, отколкото в Атлантическия океан“.
