Как започва световната конспирацията с рептилите

За тези, които не знаят – има теория на конспирациите, според която хората, които управляват света са специална раса гущери или по-скоро влечугоподобни хуманоиди. Има различни много версии на тази теория, но горе-долу за това се разказва. За рептили са обявявани кралица Елизабет II, Барак Обама и Доналд Тръмп, Анджелина Джоли, Бети Уайт, Кейти Пери, както и един куп други.

Що се отнася до това защо споменатите рептили (или рептоиди) искат да управляват света, има различни причини като най-известните две са, че те искат да вземат златото на света и че се хранят с отрицателна енергия на хората, особено когато сме уплашени, ядосани или просто като цяло притеснени.

И така, кой всъщност за пръв път представя тази така драматична идея за управлението на света?

Човекоподобните влечуги в една или друга форма фигурират в различни легенди по света от дълго време, откакто въобще има хора. Една от най-ранните и най-влиятелните истории за рептили в по-модерното време е в разказа „The Shadow Kingdom“ на Робърт Хауърд от 1929 г., публикувана в списание Weird Tales. С две думи, разказът е за рептилски хуманоиди, които могат да променят облика на тялото си, и обитават сложни подземия, откъдето управляват човечеството, включително чрез инфилтриране на различни социални групи и различни методи за контрол над ума, за да влияят на световната политика.

Тази и следващите работи на Хауърд ще популяризират една определена версия на тези хора-гущери, която ще стигне след това до творби на неговия близък приятел Лъвкрафт.

Тук трябва да се отбележи, че основателят на училището по мистичност, Морис Дореал, е вдъхновен от хората-гущери на Хауърд и създава много писмени творби за своите последователи, най-вече „Изумрудените скрижали на Тот атланта“. Само че в случая на Дореал, той използва тези герои от научната фантастика, за да създаде цяла алтернативна история на света, в която рептоидите са истински същества.

Друг случай, спомогнал за разпространението на идеята за гущерите, се случва през 1934 и 1935 г., докато Уорън Шуфелт търси злато в Калифорния. За да спомогне своето начинание, Шуфелт изобретява устройство, за което твърди, че използва „радио рентгенови лъчи“, за да види в земята и очевидно може да се използва и за намиране на злато. Разбира се, устройството му всъщност не е използвало никакви рентгенови лъчи, но с него той прави „откритие“, което Los Angeles Times от 29 януари 1934 година описва така:

Лос Анджелис е динамичен и многолюден град. Затова е странно как никой не осъзнава, че под нас стои изгубен град от катакомби, изпълнен с несметно съкровище и следи от неописуемия живот на човешка раса, по-напреднала в интелектуално и научно отношение дори от самите съвременни хора…

Самият Шуфелт казва: „Знаех, че съм над плетеница от тунели и ги начертах на карта, заедно с положението на големи помещения, разпръснати по трасето на тунела, както и положението на находища злато, но не можех да разбера какво означава всичко това.“

Шуфелт обаче прави пробив с глупостите си, когато се натъква на член на индианското племе Хопи, Литъл Чийф Грийнлиф. Шуфел твърди, че Грийнлиф му е разказал една историята от племето отпреди около 5 000 години, в която се говори за хора-гущери, които правят огромни подземни градове в региона и записват собствената си история на златни плочи.

Разбира се, Шуфел веднага решава, че е открил именно един от тези градове и може да го докаже, защото в залите е намерил „златни плочи с перфектни ъгли, страни и краища… научно доказателство за съществуването му [на подземния град].“

И тъй като историята се публикува във вестници в цялата страна, Шуфел успява да получи както подкрепа от града за проекта срещу 50% от намереното злато, така и достатъчно средства от инвеститорите, за да започне разкопки.

За съжаление на инвеститорите му, както често се случва, когато се копаят дълбоки дупки на сляпо, резултатът в крайна сметка е само подземни води, което спира и проекта – на дълбочина около 100 метра. Така Шуфелт успява да открие само кладенец и нищо друго.

Що се отнася до това какво се случва с него после, изглежда, че не е използвал повече радио рентгеновото си устройство да открива още злата и градове, ами малко или много изчезва и най-вероятно умира в Калифорния през 1957 г. Легендата на племето Хопи пък не разказва за рептили, а за хора, които използвали гущери за свой символ. А в архивите на племето не фигурира човек с името Литъл Чийф Грийнлиф…

След няколко десетилетия, в които рептилите се споменават само в научната фантастика, стигаме до Дейвид Айк – най-яркият защитник и популяризатор на тази теория на конспирацията.

Дейвид Айк

Ике е популярен спортен коментатор за Би Би Си и виден член на партията на Зелените. Животът му се променя обаче някъде около 1990 г., когато започва да усеща някакво невидимо присъствие, което физически го отвежда към книга, наречена „Mind to Mind“, написана от психологическият лечител Бети Шайн.

Скоро той търси Шайн, за да види дали тя може да му каже какво е това странно присъствие, което усеща, както и как може да си лекува артрита. След няколко посещения, на 29 март 1990 г. Шайн му казва, че е поставен на Земята, за да бъде инструмент на духовния свят, и те ще се свързват с него, за да го използват като проводник за подпомагане на човечеството.

И съобщенията завалят.

За да спести на Зелената партия потенциални проблеми, които той знае, че ще последват, когато разкрие пред света какво му казва царството на духовете, през 1991 г. Ике решава да я напусне. След това той дава пресконференция заедно със съпругата си Линда Атертън и приятелката му Дебора Шоу, където обявява пред света, че всъщност е „Божият син“ и притежава „Безкраен ум“.

Освен това той впоследствие прави най-различни безумни прогнози като например, че през 1997 г. светът ще преживее катаклизъм, който ще потопи Нова Зеландия, след това целият свят ще спре да съществува. Всичко това му е казано от духовете, които го използват като канал за комуникация с хората на Земята…

Макар да очакваше противоречиви реакции към разкритията си, явно хората не само че не му вярват, но всъщност му се подиграват съвсем открито из цялата страна, което в началото идва твърде много за Айк. Той казва:

Един от най-големите ми страхове като дете беше да ми се присмиват публично. И ето, че се сбъдна. Като телевизионен водещ ме уважаваха. Хората ме приближават на улицата и ми стискат ръка, и ми говорят с уважение. И изведнъж, за една нощ, всички започнаха да ми викат „Айк е изперкал“. Не можех да отида в нито едно кътче на Великобритания, без да ми се засмя. Беше кошмар. Децата ми бяха ужасени, защото баща им беше обект на подигравки.

В един момент, малко след неговото скандално разкритие пред света, десетки тийнейджъри се събират пред къщата му и скандират „Искаме Месия. Дайте ни знак, Дейвид.“ Явно, стига да е интересно, всяко твърдение може да стане популярно. Още повече, ако алтернативата му е скучна.