Градска мацка и смел авантюрист – неочаквано добра комбинация

Помните ли фаталната любов, която пламна в сърцето на малкия Арни към един стар Плимут на име Кристин в едноименния роман на Стивън Кинг?
Нещо подобно ми се случи в събота, с тази разлика, че колата, която ми беше поверена не се оказа саможиво чудовище, жадно за човешка кръв, а комфортна и красива автомобилна Клаудия Шифър, съблазнително приканваща към приключения.

Тест драйвът на Opel Mokka започна с момент на неловкост, след като по време на опознавателния процес на автоматика, включих на задна и отпуснах спирачката, което стресна хората, които ми показваха вградената стойка за велосипеди зад автомобила…

Но в момента, в който се плъзнах по Ботевградско шосе в посока центъра на София, всякаква неловкост изчезна.

Opel Mokka е сексапилен baby SUV с предизвикателен екстериор, загатнат спортен силует и привлекателни извивки. Този модел е новороден член на семейството на компактните кросоувъри – сравнително нов сегмент автомобили, чиято цел е да комбинират пъргавостта на градските автомобили и простора на големите SUV-ове. И действително, Mokka се държи като истинско, класно градско момиче. Успявам да тръгна първа на светофарите по булевард „България“, да паркирам успешно на Солунска, за което ми помага широкоъгълната камера за задно виждане и О!чудо! – да вляза и да изляза от паркинга на Jumbo без напрежение. Там ме чака и още една приятна изненада – след като автомобилът пред мен спира на стръмния път нагоре от паркинга, без видима причина, обичайните капчици пот, които ми избиват при мисълта за тръгване на ръчна по наклон, се оказват излишни. При натискане педала на газта колата спира за момент и след това спокойно и уверено тръгва нагоре. Това се дължи на Hill assist – умна система, която държи спирачките за няколко секунди вместо шофьора и елиминира нуждата от използване на ръчна спирачка.

Чувството ми за привързаност към автомобила се засилва и от информационно-развлекателната система, която предлага Bluetooth, което ми позволява да говоря с мама, без да се озъртам за катаджии и без да прекарвам 30 минути в опити да включа Jabra-та си.

Дисплеят е с триизмерно визуализиране тип „птичи поглед” и дистанционно управление от волана. Навигацията, която обичайно възприемам като бич за шофьора, стартира с еднократно въвеждане на желаната дестинация чрез гласово управление.

Интериорът е неочаквано просторен – таванът е високо над главата ми, а таблото изглежда едновременно модерно и разбираемо. Най-еуфорично ми въздейства чекмедженцето за слънчеви очила вляво от шофьорската седалка.

След няколко часа лавиране по централни софийски улици и деликатен офроуд по пътищата на Манастирски ливади, вече съм увлечена от бялата хубавица и с това се промъква и лека предубеденост по отношение на поведението й след табелата за София.

За мое щастие, обаче, и това се изпарява в момента, в който стъпваме на магистрала „Тракия“. Воланът се лепва за ръцете ми с удобните си извивки за палците на „два без десет”, педалът на газта е нетърпелив и 140-те коне нервно потропват под еспадрилите ми. Оглеждам се за пътна полиция и вдигам 150км/ч. без проблем, колата е стабилна и разминаването с тирове не я разклаща и на сантиметър. Наклонът на каросерията в завои е минимален.

Любителите на ръчните скорости вероятно ще забележат,че при задминаване, автоматичният режим, както на повечето автоматични скоростни кутии, дава леко закъснение преди да смени на подходящата по-долна предавка и да се изстреля, но за сметка на това при поддържане на равномерна скорост и благодарение на 6-степенната автоматична скоростна кутия, двигателят стои в по-ниски обороти от стандартното, което спомага за максимално икономично шофиране. Освен това, скоростната кутия предлага опция за ръчен режим, което решава всички проблеми на онези, които все още на признават удобството на автоматика.

Разходът на извънградско шофиране не се качва над 8 на 100, което в цифри означава, че от София до къмпинг Градина може да стигнете за не повече от 80лв., при това на нон-стоп включен климатик. Същият е двузонов и електронен, което в превод значи, че ако жегата ви тормози, а вашият приятел на пасажерската седалка е зиморничав, може да настроите климатика да установи различна температура на различните седалки.

Като стана дума за пасажери, инженерите и дизайнерите на Mokka са помислили и за тях. Шумовете от мотора и колелата са деликатни и не пречат на онези, които се возят да поспят. Всъщност, спането в тази кола е едно от най-мощните й преимущества. Пътникът може да се излегне на дръпнатата предна седалка съвсем удобно и да заспи под небето, блеснало над шибидаха.

Отправям се към Батак с надеждата, че тест-драйвът няма да се превърне в „тест-драйф” и наистина – завоите до Велинград не стъписват вестибуларния ми апарат, а колата вози толкова гладко, че камъните в бъбреците ми нямат никакъв шанс за излизане. На правата отсечка преди язовира смело пускам круиз контрола и си опъвам краката. Може да звучи инфантилно, но ускорението, което колата прави сама при зададена скорост, ме очарова като шарена бонбониера –хлапе. Същият ефект произвежда и 220-волтовият контакт на задната седалка – едно малко чудо, което ми дава възможността да включа външна стерео уредба за градинско или къмпинг парти или просто да си заредя лаптопа.

Пристигаме на язовира Батак привечер, което ми дава възможност да тествам адаптивните светлини. Би-ксеноновите фарове правят нощното шофиране толкова леко, колкото е и дневното. Системата AFL коригира посоката и силата на фаровете към различни скорости и ситуации, което позволява спокойно управление на колата в нощни условия.

Уви, пристигането на язовира Батак не носи парти усещане. Посетителите на кафе-аперитивите са спокойни, възрастни хора са излезли от почивните станции на разходка след вечеря и соц атмосферата витае във въздуха. С облекчение съзирам лампи от Икеа, които принадлежат на хотела, в който ще спим. За зла беда, самият хотел е решен в ексклузивно бяла модернистична стилистика тип „кражба на бъбреци”, но дори след сериала True Detective не изпитвам страх, защото бялата количка долу ме чака и нещо ми подсказва, че тя ще бъде добра дори в автомобилно преследване. А това ми дава сигурност.

Вижте галерията за повече впечатления от лятната снежинка.