Имало едно време една девойка, която искала да направи всички жени красиви. Тя не била магьосница, но пък имала тайна сила – да запазва младостта и красотата завинаги – чрез фотоапарата си.
Така започнала да разказва своите фотоприказки.
„Художественият портрет на жената ми е слабост. Искам жените около мен да имат по-голямо самочувствие, да се стремят да се запазят и да бъдат красиви. Искам да дойдат при мен и да се почувстват като принцеси“, разказва Мирослава Дерменджиева.
За нея снимането е не само изкуство, но и предизвикателство. „Това са хубавите снимки – в които има адреналин. Трябва да е нещо по-интересно, по-трудно. Нещо, което малко хора се наемат да направят. Как да стане хубава снимка, когато правиш това, което правят всички?“, обяснява Мира.
На нея не й пречи да мъкне килограми техника из гори и планини, когато знае, че резултатът би могъл да бъде главозамайващ.
И наистина снимките й приковават вниманието с визуалното си вълшебство.
Приглушена светлина, мистични дами в подобаващи тоалети, които носят в очите си страст и тайнствени мисли. И докато моделите създават едно свое, бленувано Аз в дебрите на собствените си фантазии и го моделират по свой вкус пред обектива на Мира, фотографката хвърля всичките си усилия, за да сбъдне тяхната мечта – да увековечат красотата си.
„По-голямата част от хората се сещат, че е трябвало да си направят художествен портрет твърде късно. Жените се снимат само на абитуриентската, сватбата и оттам нататък с детето. А къде остават те като личности, като жени. Всяка жена трябва да има такъв портрет, всяка може да е точно толкова красива, колкото иска“, казва Мира.
Така в нейна мисия се превръща желанието й да превръща дамите в принцеси поне за ден. „Осигурявам им грима, защото това е особено важно за фотографа. Целта ми е моделите да не мислят за нищо друго освен за себе си. Да се посветят на фототерапия“.
С една такава фотосесия може си излекуваш разбитото сърце, да се пренесеш в сънищата си или да очароваш близките си. Усещането да си сам пред обектива, в илюзорна среда прочиства съзнанието и възприятията за света. Жените искат да изглеждат по-слаби, по-млади, да са страхотни и това става възможно само за час през обектива на Мира. И не – апаратът не хапе ни най малко. В процеса на снимане момичетата всякак забравят за времето, мислите и тегобите си.
„Не съм от най-разговорливите. Аз снимам много, и изваждам човекът отвътре. Искам да го накарам да забрави, че съм там. Когато една жена се почувства звезда, тя застава в специфична, характерна за нея поза и изглежда невероятно“.
Най-екстремната фотосесия на Мира е с модела Сиана Стоянова в Боровец. Температурите паднали до минус 9 градуса. (снимката може да видите в галерията ни горе). „Много й беше студено, на мен ми беше гузно да я карам да стои прекалено дълго навън“, разказва за екстремното приключение Мира. По време на друга фотосесия, върху оживено шосе, фотографката и моделът й Александра Макавеева били застрашени от коли, движещи се с висока скорост, само заради един кадър на пътя.
„Всичко се случи просто защото се събудих един ден и посмях да осъществя мечтата си. Само с четене не ставаше по никакъв начин, купих си малко апаратче, записах се на курс. Пак нищо не разбирах, отказвах се един два пъти, но накрая успях да стартирам“, спомня си за началото фотографката.
Има си едно правило – не снима хора без разрешение, защото е получавала устни заплахи и се чувства като престъпник.
Затова започнала с изложба на забележителностите на „Венеция“.
„Не съжалявам грам, най-хубавият избор в живота ми макар в България моята дейност да не е оценена така, както искам. Обмислям изложба, която да покаже живота не жената във всичките му стадии, за която предвиждам инсталация и видео перформанс“, споделя тя.
Мирослава Дерменджиева е нещо като орисница, която дарява кадрите си с онази романтична красота по сюжета на любимите й детски книги – „Малки жени“, и „Анн от фермата Грийн Гейбълс“.
Мечтата й е всички дами да се усетят навреме, че могат да „консервират“ красотата си. А запазената й марка – да остави по нещо от себе си във всяка снимка. Така жените знаят, когато се погледнат, че Мира е помислила и за тях.