Експозиция в Троянския манастир разказва за историята му
В музея на Троянския манастир „Успение Богородично“ посетителите вече могат да видят обновена зала, посветена на историята на светата обител, съобщи за БТА игуменът Велички епископ Сионий. В 15 табла са проследени основни моменти от миналото, като най-значимото е донасянето на чудотворната икона.
В експозицията също се представя просветното и революционното дело на манастира през годините. Има и табла, които говорят за местните поборници и участници в освободителните борби, както и за значими игумени на светата обител. В залата са изложени и древни предмети, свързани с историята на манастира и с бита на игумените, както и богослужебна утвар, оръжия от революционното дело. Може да се види и Троянският дамаскин.
„Залата е наречена „Историята на манастира“, но това е отворена история, защото говори за непреходни неща и с цялостната експозиция показва неща, свързани с Божията милост и благодат към нас, човеците“, посочи епископ Сионий. Той добави, че музеят на манастира предстои да се разширява с още обновени зали и експозиции.
В момента върви усилена работа по ремонта на Антимовото крило на Троянския манастир, за което правителството в средата на август отпусна половин милион лева. Финансирането вече е получено. Престои реконструкция, укрепване и реставрация на крилото. Проектът, по който ще се извършва всичко това, е одобрен от Светия синод, от Министерството на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство.
„Крилото е в много окаяно състояние. Митрополит Григорий, който беше преди мен игумен на светата обител, е направил покривните конструкции, което го е спасило от разруха. Във вътрешен план има нужда от доста конструктивни намеси. Трябва да бъде подкрепено с няколко вътрешни стоманобетонни стени, както и със стена пред него, защото то е построено на скат, който не е много устойчив и тези укрепителни мерки трябва да стигнат до самата скала, защото целият манастир е върху скала“, заяви Величкият епископ Сионий. Той добави, че в момента се прави пълно почистване на компрометираните участъци, подменят се греди, тъй като Антимовото крило е изградено от греди, глина и плет.
Голямата изненада за строителите и братството на манастира е била малка стаичка, открита при ремонтните дейности. Тя е била направена с цел в нея да се скрият двама-трима човека. По думите на игумена интересното е, че в нея се влиза само през един прозорец, който от външната страна е направен като шкаф. Не може да се каже колко голямо е било скривалището, тъй като при ремонти през годините през него е минала противопожарна. Най-вероятно в него братството на светата обител е държало по-ценните икони и утвар на манастира. „Такова нещо обаче може да се види добре реставрирано в Кордопуловата къща в Мелник. Това в архитектурата на българската къща по време на Османското робство е било често срещано“, заяви игуменът и добави, че скривалището ще бъде реставрирано, както е било.
Автентичен облик ще има и цялото Антимово крило, което се намира пред храма, с източно изложение е, и от него се вижда целият манастирски двор. Епископ Сионий разказа, че крилото е построено през 1835 г. и се смята за най-старата част от светата обител, въпреки че съвпада със строежа на храма. То е изградено малко по-рано, тъй като е имало нужда от представително за онова време крило, където да бъдат посрещани гостите на светата обител и всички дарители, благодарение на които е построен и целият манастир.
В това крило са се намирали игуменарницата и най-представителните стаи за посрещане на гости. Крилото е свързано с живота на архимандрит хаджи Макарий, архимандрит Климент – най-дългогодишният игумен на манастира, който от 1809 г. поема светата обител и игуменства 42 години. Крилото е свързано с това, че по време на Освободителната Руско-турска война е служило за щаб на генерал Карцов. Там са посрещани екзарх Антим, екзарх Йосиф, патриарх Кирил и редица други високи гости на светата обител.
Крилото е наречено Антимово, защото последният негов обитател се е казвал архимандрит Антим – много духовен и значим човек за манастира и за православието. Той е известен с това, че е изповядвал поклонниците, които идват в манастира, а тази задача се възлага на най-духовно просветените хора и на най-запознатите с духовния живот и укрепнали във вярата хора. Бил е изключително скромен човек, много смирен и пример на послушание и скромност пред всички монаси и поклонници. Имал е обичай – след вечеря с братята в трапезарията, е излизал, минавал е през гробището на манастира, където са погребани братята от древност до наши дни, запалвал е всички кандила и тогава се е прибирал в Антимовото крило. Същото нещо е правил сутрин преди богослужение. Това е човек, свързан не само със земната, но и с небесната църква, добави игуменът.
Епископ Сионий разказа още, че архимандрит Антим в края на всяка изповед се е отправял със слово към изповядващия се, като тези слова са били много духовно преживени и богословско изградени. „Такъв човек е бил архимандрит Антим и затова в историята на манастира е останало Антимовото крило. Ние запазихме това име, за да почетем този бележит духовник, който е положил много труд за хората, които са идвали тук в скърби, в нужди, в печал, в радост. Той просто е бил човекът, който ги е успокоявал, радвал се е с тях, подкрепял ги е и смятам, че е редно неговото име да бъде поменавано и увековечено с това крило“ каза епископ Сионий.
