В самолетите на Алиталия ред седемнайсет липсваше — след шестнайсети идваше осемнайсети. Наследникът ѝ ИТА Еъруейз съхрани тази практика.
Луфтханза премахва и тринайсети, и седемнайсети ред. Когато Рено изнася модела Р17 за италианския пазар, добавя още една седмица и колата става Р177. Хотелските стаи прескачат от номер шестнайсет направо на осемнайсет.
Числото тринайсет пък не притеснява никого в Италия.
Защо?
Вината не е на църквата
Първото подозрение обикновено пада върху църквата.
Библията наистина дава повод: в книгата Битие потопът започва на седемнайсетия ден от втория месец. Но същото Писание съдържа информация и в обратната посока — ковчегът спира на Арарат тъкмо на седемнайсетия ден от седмия месец.
Има и по-съществен довод. Ако вярата беше причината, същото суеверие щеше да се среща и в други католически страни.
Фаталната анаграма
Обяснението, което всеки италианец ще ви даде, ако го попитате защо тъкмо седемнайсет, е кратко и на пръв поглед неопровержимо.
Седемнайсет, изписано с римски цифри, е XVII. Разбъркайте четирите знака и се получава VIXI — формата за перфект на глагола vivo, "живях". Тоест: мъртъв съм.
Звучи толкова подходящо, че никой не се пита откъде идва това твърдение.
Бог обича нечетното
Първото възражение към теорията за древния произход на суеверието е, че римляните нямат нищо против нечетните числа — напротив.
Вергилий записва в осмата еклога от "Буколики" стих, който се цитира и до днес: numero deus impare gaudet — бог се радва на нечетното число.
Стихът не е написан случайно — в песента магьосницата увива фигурката на любимия си с три нишки в три цвята и обикаля олтара три пъти. Нечетното е силното, действащото, благословеното.
Преди реформата на Цезар римските месеци с едно изключение имат нечетен брой дни — трийсет и един или двайсет и девет. Само февруари, месецът на пречистването и на мъртвите, получава двайсет и осем.
Черните дни на римския календар
Второто възражение е по-съществено. Римляните имат свои "лоши" дни и античните автори са ги изброили поименно.
Верий Флак ги описва в "За значението на думите" — съчинение, което познаваме само чрез по-късни автори. Авъл Гелий им отделя глава в "Атически нощи".
Макробий се връща към тях в "Сатурналии" и предава, че предците смятали определени дни за негодни за каквото и да е начинание и затова им дали злокобното название "черни" — dies atri.
Три дати разделят римския месец: календите (първо число), ноните (пето или седмо) и идите (тринайсето или петнайсето); спрямо тях се отброява всичко останало. Черни са дните веднага след календите, ноните и идите.
Плутарх пита в "Римски въпроси" защо точно те се смятат за неподходящи за пътуване и за напускане на дома. Отговорът, който според него дават повечето учени, сред тях и Ливий, гласи, че в деня след идите на месец квинтилис военните трибуни извели войската, били разбити от галите при река Алия и градът бил изгубен.
Светоний отбелязва в "Божественият Август", че императорът внимавал с определени дати: не тръгвал на път в деня след пазарен ден и не се залавял с важна работа на ноните.
Календар, съчинения на римски учени, лични навици на принцепса. Числото седемнайсет не се появява никъде.
Мистериозният легион
Остава последното доказателство, което минава за необоримо: легиони XVII, XVIII и XIX са унищожени в Тевтобургската гора през девета година след Христа и номерата им не се появяват повече в римската армия.
Проблемите в тази теория са два. Първият: съществуването на седемнайсети легион е хипотеза. За разлика от осемнайсети и деветнайсети, той не е засвидетелстван в нито един запазен литературен текст — известен е единствено от един крайно двусмислен надпис, който трябва да се чете отзад напред.
Приема се, че е съществувал, защото легионите на Август са номерирани от едно до двайсет и две и празнина точно на това място би била необяснима. Числото, което уж плаши римляните, е реконструкция на съвременните историци.
Вторият проблем се забелязва без никакви специални знания. В Тевтобургската гора загиват три легиона, не един. Ако разгромът беше родил числов предразсъдък, италианците днес нямаше да избягват само едно число.
Кой измисля поверието
Неаполитанската сморфия — традиционната система за тълкуване на сънища и събития — приема числото седемнайсет като лош знак. В Италия петък седемнайсети играе ролята, която другаде има петък тринайсети.
Кога и кой свързва анаграмата VIXI с числото седемнайсет, не е установено. По всичко личи, че суеверието е възникнало по-късно. Анаграмата не го е създала — тя го обяснява. И понеже обяснението изглежда антично, никой не проверява дали е вярно.
Резултатът: авиокомпании, един производител на автомобили и куп хотели сменят номерацията си заради игра на думи, за която няма нито един античен свидетел.
