За бога, братя, не гласувайте!

Адриан Николов, ЕКИП

С наближаването на изборите за европарламент все повече и повече зачестяват опитите политическите формации да подтикнат гражданите да гласуват – за предпочитане, за тях. Независимо от различията в политическите и икономическите им платформи, всички партии са единодушни, че всеки гражданин в представителна демокрация трябва да упражни правото си на глас, независимо дали успява да се разпознае в някой от кандидатите или не.

„Задължителността“ на гласуването обикновено се обяснява с няколко аргумента, които обаче не издържат на по-внимателен преглед:

1/ „Ако не си гласувал, нямаш право да се оплакваш“ – почитателите на представителната демокрация са на мнение, че гласуването им дава специално право да критикуват управлението, което са избрали. Гласуването обаче няма нищо общо с правото на волеизявяване и обратно – въздържането от гласуване не отнема правото на свободно слово. Тъкмо обратното, гласуването представлява изразяване на съгласие с произлязлата от него политическа класа, следователно упражнявайки своето „право на избор“ гражданите се лишават от добра възможност да бламират управлението като активно дават своята подкрепа за него.

2/ „Избери по-малкото зло“ – често срещана стратегия е да се представя дадена партия като по-малкото зло в сравнение с останалите. Шеговито, на такова „подканяне“ либертарианците отговарят „Как се чувстваш, избирайки зло?“. Всъщност, този отговор съдържа есенцията на критиката към избираемото зло – целта на политическата система според теорията на демокрацията е да се регулират отношенията в рамките на група, така че тя да живее по-добре, отколкото в отсъствието на политическа система. В случай че изборът ни е между едно и друго зло, съществуването на демократично управление се обезсмисля.

3/ „Демокрацията е най-добрата система“ –подтикването към гласуване върви в пакет с напомнянето, че представителната демокрация е най-добрата политическа система. Аргументът обикновено се гради на принципа false dichotomy, като на гласуващият гражданин се напомня заплахата от тоталитарните системи или „пълният хаос“, в който хората се убиват безразборно, за да се грабят един друг. Единствената алтернатива е да се гласува за управляваща клика, която да „опази“ хората от тези заплахи с помощта на регулации и репресивен вариант. За възможността в отсъствието на управление индивидите да предпочетат да създават и да разменят собственост мирно не се говори, независимо че тя е най-вероятното развитие при липса на държавно насилие.

След като установихме, че належащите причини за гласуване сега и днес не са толкова належащи, нека разгледаме алтернативата. Отказът от гласуване представлява акт на бламиране на управлението – в случай че гласуващият не разпознава своята позиция сред нито една от представените алтернативи, то това е начинът да го заяви.

Въздържането от гласуване отнема част от „демократичната легитимност“ на създаденото в следствие на него управление – доколкото демокрациите претендират, че властват от името на мнозинството, колкото по-малко от гражданите активно са изразили своята подкрепа за него, толкова по-малко морално основание имат решенията, които те взимат.

Обратно, гласуването представлява активна подкрепа на съществуващата в момента система на легализирано насилие и законен грабеж. Гласуващият човек дава своето одобрение за продължаването на тези практики и се съгласява с тях. Още повече, актът на гласуване сам по себе си представлява насилие, доколкото чрез него гласувалият делегира на избраника си правото да прилага насилие от негово име, и – предполага се – в негов интерес.

По тези причини, ще се възползвам от (все още наличното) право на свободно изразяване и ще призова всички онези, които не искат да легитимират система на насилие и които не са заблудени от фалшив избор, който не променя характера на политическата система, а само актьорите, които стоят начело – не гласувайте!