“Ти, бай Ганьо, нали беше либерал?”

Диян Божидаров, в. Сега

Или какво е общото между Меглена Кунева, Симеон Сакскобургготски, Яне Янев и Николай Бареков

Феята магьосница ни споходи тези дни. Дългогодишният славей на либерализма Меглена Кунева вече е християндемократ и консерватор от Европейската народна партия (ЕНП). Промяна за чудо и приказ. “Аз съм либерал и центрист”, заяви тя през 2011 г., когато бе кандидат-президент. Разкритикува ГЕРБ, които завили към центъра, и се закани: “Няма да се получи”. Днес нещата са различни. ГЕРБ не е в центъра, но Кунева е вицепремиер на Бойко Борисов и зави надясно към него – нещата се получиха.

Медиите неглижираха приемането на движение “България на гражданите” в ЕНП, а не бива. Кунева бе не просто либерал, тя бе един от европейските символи на либерализма. Чудя се като либерал ли защитаваше потребителите в Европейската комисия, или като християндемократ. Знам обаче, че винаги се е клела в свободата, в неограничената й форма. Метаморфозата не е изненадваща за политическите нрави, но все пак да запитаме: “Ценности, идеи, виждания – имат ли значение?”

Когато навремето отявленият либерал Васил Радославов влязъл в затънтените планински колиби, старците се чудили що е туй либерал, какво значи тази чудна дума.

“Либерал, дядо, е човек, дето либи ралото”,

отвърнал Радославов. Българските политици много обичат “ралото”. През 2001 г. НДСВ се учреди като консервативна партия. Написа устав, изцяло съобразен с европейската християндемокрация – субсидиарност, свобода и отговорност, традиции, приемственост и т.н. Всеки запитан тогава от царската партия отговаряше, че е консерватор, и мигаше по-дясно от десен мигач. НДСВ кандидатства за членство в ЕНП, но не бе приета. Миг след това подаде документи в Либералния интернационал. Приеха я. “Либерализмът ми допада, защото съм монархист”, изтържествува актуален тогава царски депутат. И още едно откровение, този път на депесар: “Честно да ви кажа, осъзнах се като либерал тогава, когато се заговори в партията. Но разбрах, че това нещо винаги го е имало в мен” (сп. “Тема”).

Дълго време Симеон Сакскобургготски и партията му не си направиха труда да коригират устава. Това не им попречи на думи да са най-заклетите либерали, а и “идейно” да формулират цели две правителства – с ДПС в мандата 2001-2005 г. (царят, Доган и Емил Кошлуков от “Новото време” подписаха “Либерален алианс”); с БСП и ДПС през 2005-2009 г. (коалиция на “социаллибералния вектор”). Тъй либерализмът официално управлява 8 години следдесетоноемврийска България. Клетата ЕНП вероятно е съжалила люто за грешката си.

Най-новата ни политическа история помни още един чутовен пример за ценностно преобръщане. Посивяващият днес

Яне Янев проби в политиката като земеделец,

задържа се десетина години като такъв. Младежът се кълнеше в ценностите на Стамболийски, включващи едни от най-либералните за времето си идеи (пълна религиозна свобода, например). По едно време Янев се загуби и в един момент около 2005 г. се появи като консерватор от “Ред, законност и справедливост”. Съответно – член на партията на Европейските консерватори и реформисти (най-дясната в Европейския парламент). Днес зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки, влязъл с листата на “България без цензура”, е депутат точно от тази група. Стамболийски бе убит от ВМРО.

И Николай Бареков е в тази група. Влизайки в Европарламента, той директно почна да се пазари: “Искаме заместникпредседателско място в комисия в Европарламента, както и заместникпредседателско място в групата на нашите нови партньори консерваторите. Имаме съвпадение в най-голяма степен с тях”. Но не пропусна да види какво предлагат и либералите: “Изключително впечатлен съм от компетентността на бившия премиер на Белгия и председател на Алианса на либералите и демократите в Европа Ги Ферховщад”. Офертата на консерваторите реформисти надделяла. Този пазарлък показва как се кандидатства в групите на Европейския парламент, а също и как се осъществява приемът.

Накрая един спомен:

“Ами че ти бе, бай Ганьо, нали си уж либерал – осмели се да възрази Бочоолу.

– Кой ти каза, че съм либерал! – попита строго бай Ганьо.

– Как кой ми каза? Ами че не помниш ли колко консерватори си пердашил, колко си ги псувал, как да не си либерал? Не знаеш ли – ти сам каза, че даже на Иречека си се хвалил, че си либерал? – възразяваше Бочоолу.

– Ей че си прост! – отговаря със снизходителна усмивка бай Ганьо. – Че какво, като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! Абе, ахмако, че аз един Иречек ако не метна, кого ще метна?”

Дума дупка не прави, но на нас не ни остава нищо друго, освен да ги напомняме тия неща.