#Световен знак за псевдосъпричастност

Когато снимката на мъртвия 3-годишен Айлян обиколи всички световни медии, показвана непрекъснато, тя беше набивана в очите на западните лидери като горчиво обвинение в бездействие. Тя беше споделяна със скоростта, с която „Je suis Charlie“ погълна целия свят.

Две седмици по-късно скандалът около мъртвото тяло на 3-годишното дете продължава, но този път заради карикатурите на „Шарли Ебдо“. Всички, които в началото на годината бяха Шарли, в средата на месеца – бяха съпричастни с Айлян, днес са срещу всичко, защото е обидно.

Снимката на детския труп беше споделяна в социалните мрежи истинска, реалистична, една и съща и за деца, и за възрастни из цялото земно кълбо – без чувство на смущение, сякаш споделянето й променя света.

Двете карикатури обаче се оказаха скандална „гавра“. На едната над трупа е надвесен плакат на Макдоналдс (САЩ), на другата е представена Европа, престорено изповядваща християнските ценности. Накратко – остра критика към Западния свят по отношение на бежанската криза – нещо, за което и споделящите снимката на мъртвото тяло претендираха, но виждайки нарисувано, явно не разбраха.

Оказва се, че това да „бъдеш“ някой друг в социалните медии те прави отговорен гражданин, изиграл своята роля в промяната на света. Да споделиш снимка на няколко трупа вече значи, че си против войната/тероризма/агресията/ бежанската криза.

Хаштагът е станал световен знак за „съпричастност“, а за да направиш компания в помощ на нещо или някого е достатъчно да застанеш комфортно в стаята си с бял лист, на който пише „Аз съм…“.

Трагедиите са се превърнали в мода, която обикаля социалните мрежи и всяка смърт придобива добавена стойност, ако й се сложи подходящ хаштаг.

Да, никой не е Шарли, както и никой не съживи Айлян със снимките, нито преодоля бежанската криза. За сметка на това и двете трагедии показаха колко лесно се симулира съпричастност в социалните медии – с едно кликване на бутона „share“, в очакване на следващия моден хаштаг.