Щом вълкът от “Ну, погоди” е опасен пушач, Карлсон е терорист, Пипи – мутра, Снежанка – нимфоманка?

Автор : Лола Монтескьо (http://chuime.bg)

Аз съм работеща майка. И като такава имам един-единствен съюзник в неблагодарната роля на възпитател – Телевизора! Верен, непротиворечащ и най-вече НЕУМОРЕН!

От няколко седмици обаче ме облива студена пот. Зли сили се опитват подмолно да ми го отнемат – този верен партньор в живота, който хем ми отглежда детето, хем в самотни вечери ми осигурява приятната компания на Калин Врачански, Шевкет и Кеворк Кеворкян.

Налази ни цензура. Нашенска, съветска, шведска, всякаква.

Ето онзи ден аха-аха да забранят „Ну, погоди“. Или най-малкото да орежат сценките с вълка, в които той пуши. Чули сте сигурно. Аз разбирам, че не е добре за малкия да гледа как някой пафка. Но какво ще остане от „Ну, погоди“, ако махнат хулигана вълк? Само оня ококорен като от ботокс зайо-байо, дето хем е сопрано, хем с обратна захапка, хем е кинта и дваесе… Е, как се възпитава син с такива герои? Моля ви се! Добре, че братушките вдигнаха революция и цензурата отпадна. Сега обаче са се наточили на други икони на соцдетството ми – Чебурашка и Крокодила Гена. Щели да ги запратят в Сибира на руските телевизионни предавания.

Изместват ги след 24 часа, защото Гена пушел лула.

Да не развалял младежта. А ако тя все пак държи да си го гледа и се наложи да чака да свърши порнофилмът, че да почне любимото „Пусть бегут неуклюже?“ То направо като в оня виц, дето бащата на Иванчо се прибрал вкъщи и заварил сина си и Марийка заключени в спалнята. Побеснял. „Вие какво правите там, бре?“ „Секс“, отговорил Иванчо. „Аааа, аз помислих, че пушите“, успокоил се таткото. Та така и с Чебурашка. Макар че порно, порно, колко да е порно? Нито се стрелят, нито се бият, само се обичат. Дето се вика, по-възпитателни са от Батман, Бен Тен и подобни тупаници.

Интересно защо Цензурата не пипа десетките кръвожадни нинджи и генномодифицирани уроди, които шестват денонощно из тв каналите, а се е вторачила единствено в пушачите. За нея явно е по-безобидно да ти стоварят чук по пръстите на краката, докато ти връзват езика на оксфордски възел около врата и едновременно с това ти пасират опашката, както прави оня симпатяга Джери с нещастния Том. Важното е, че не пуши, пък ако ще да показва на малките как се татуира Мона Лиза върху очна ябълка. И въобще в рисуваните филмчета може да се лее кръв, но не и дим.

Най-много да допуснат две-три кълбета пушек да излязат от фурната, в която некой нарисуван от японците урод току-що е хвърлил баба си… Та, вземайки предвид особените предпочитания на Цензурата, аз сериозно се безпокоя за други любими на семейството ми герои.

Например Карлсон.

Мъж на 33, който необезпокоявано и без разрешение лети между покривите на европейска столица? Боже, опази! – дано не го нарочат за терорист. Той и Мохамед Ата баш на тая възраст си летеше безгрижно из Ню Йорк, докато не срещна кулите близнаци… В тоя ред на мисли на всичките арабски герои им е спукана работата. И на Аладин, и на Малкия Мук, и на Али Баба, и на всички знайни и незнайни брадати и чалмати ориенталски човечета. Като нищо Цензурата ще обяви някоя операция „1001 нощ“ и ще излови всички герои с неудачни прякори барабар с летящите им килими. Знаем ги как стават тия работи.

Страх ме е, че ако Цензурата се разшава сериозно, Пипи Дългото чорапче също няма да оцелее. Ми то тва момиче си е абсолютна мутра. Със сигурност гълта анаболи. Бие полицаите. Обижда учителките. Плаща само в кеш и гледа редки африкански животинки у дома. Е, не чак тигри, но…

Нарочили са я за бабата на феминисткото движение, обаче ще си излезе най-обикновена гангстерка. То и без това колко поколения жени вече все си мечтаят да са Пипи, пък цял живот си остават Аника.

Понеже заговорих за феминизъм, тая готик-гърла Снежанка също не изглежда надеждна. Неморална е, по дяволите. То ловецът, то принцът, а така съвсем между другото и седем джуджета… Едно правилно възпитано момиче не прави такива неща.

Виж, ако говорехме за Джуджето и седемте Снежанки, приказката щеше да си е съвсем наред. Сигурна съм обаче, че Цензурата ще разкара такива като Пипи и Снежанка, но ще славослави Пепеляшка и Златка Златното момиче. Поуката там е ясна: ако слушкаш и правиш хубава мусака, ще те вземе някой богат чичко, ще те посипе със злато и пари и всеки ден ще ти купува кристални пантофки.

Ако ще възпитава децата ни в новите ценности, Цензурата трябва да обърне внимание и на екологични шедьоври като „Сливи за смет“. Така току-виж изкрънкаме от Европа да учреди нов фонд, само дето се опасявам, че сливите на целия Подбалкан няма да стигнат, за да ги разменим срещу боклуците от площадката пред блока ни. А и ако ще има фондове, едва ли точно пък блок 333 от „Красно село“ ще се дореди.

Надявам се да не вземат да коригират „Болен здрав носи“. Там Цензурата може и да не вижда нещо нередно, но здравната каса със сигурност ще се намеси.

Опасявам се, че и антиалкохолното лоби ще вземе своите жертви от света на децата. Например Спящата красавица. Ние, възрастните, знаем по каква причина можеш да откъртиш безпаметно посред бял ден. То и на мен ми се е случвало, особено ако съм била преди това в Студентски град.

Червената шапчица си е абсолютна бракониерка, в нейно име от векове трепят вълк след вълк. А „Вълкът и седемте козлета“ е политически некоректна. Така де, посланието там е ясно – самотните майки с много деца тях вълците ги яли…

Любимият ми Торта в небето едва ли ще стресне властите, все пак с кекс не можеш да срутиш небостъргач. Но пък възпитава вредни хранителни навици. Според мен може да запазят основната идея, ала вместо торта да лети салата от биокраставици. Изобщо

Цензурата може да се разшава и извън телевизионните детски. Ето в Швеция вече е почнала. Там в детските градини разкарали старите приказки и ги заменили с разказчета за еднополова любов между жирафи. Така децата от малки свиквали, че светът е шарен, хората са всякакви и любовта не пита… Бе демек, че хомосексуалните също плащат данъци. Та приучавали малките шведчета, че е нормално в едно семейство да има три шведски майки и едно детенце. Макар че според един приятел по-добре било три шведки и един татко.

По-трудни за преглъщане са приказките за двамата принца със златните орехи. Не че имам нещо против хомосексуалните, а и гледам да направя от сина си толерантен човек. Ма чак пък зорлем да минава под дъгата, няма нужда. Та затова сега с тревога следя какво пускат по телевизора и щом се появят шведски саги, възхваляващи приятелството, като „Том Сойер и Хъкълбери Фин“, „Винету и Олд Шетърхенд“ или, да не дава Господ – „Бременските музиканти“, сменям канала. В японските тупалки такива работи няма. А и геройчетата им не пушат.