Какво ще стане, ако жените ни оставят
Седим си ние ей така, дните си минават, от работа – вкъщи, от вкъщи – на работа, ракийка, новини, градски транспорт и прочие. И изведнъж жена ни отива при мама, майка ни и тя отива при мама, съседката също е нанякъде – всички жени около нас изчезват едновременно. Човек ще рече, че има световна среща на Ге8. Клубът „Билдерберг“ или нещо такова?
Оставаме сами. И сега какво? Какво се случва, когато всички жени наоколо рязко и неочаквано спре да ги има?
Фазата Рай
Цялото ни внимание е под наш контрол и можем да го влагаме в каквото си искаме. Можем да си прaвим каквото искаме и действително правим каквото си искаме. Което е същото, каквото правим, когато има жени около нас, но по гащи и с по-безотговорни маниери. Спим по диагонал на леглото, което ни прецаква цялата геомагнитна картина, но сега ни е паднало! Каним хора вкъщи на общо основание, никой не идва. Закусваме боб с наденица, мусака, въобще неща, които са за вечеря. За вечеря ядем снакс. Заковахме пирон в стената.
Фазата ПостРай
Пием с приятели, единият на практика живее у нас. Или май са двама и се сменят, вече не ги различавам. Ракията на баща й свърши, не знаем какво пием. Нашите бащи не ни дават от тяхната. Казват, че достатъчно ни били хранил и сами да си сварим. Подозираме, че и те нямат, защото и те са без жени около себе си.
Заспиваме в една стая и се будим в друга, не знаем кой ден е, цветовете бледнеят, но май е от много цигарен дим. Купуваме телевизор за 4000 лева.
Фазата Ад
Мивката е пълна с чинии, чаши и въобще всякакви предмети от бита – дрехи, боклуци, карбуратор. Не че само жената мие съдовете – делим си домакинските задължения, но когато сме сами нуждата от престижна чистота избледнява. Защо няма нещо като дезодорант за чинии? Обули сме боксерки, които не сме носили от гимназията. Скоро единствената ни чиста дреха ще е костюмът от сватбата, който ни е малък по средата и голям навсякъде другаде. Няма с кого да си говорим. Дотам се стигна – да искаме да си говорим с някого. Нарисувахме лице на кашона от телевизора. Не сме взимали децата от детска градини или там където ходят вече 5 дни. Ваканция ли са, не са ли, имаме ли деца въобще?
Жени, не ни оставяйте! Вие сте нашата дисциплина, нашата любов към живота и нашата публика, пред която да се опитваме да сме стойностни, па макар и никога достатъчно. Не че се молим, де.
Върнете се и дано децата са били с вас, че иначе…
