Как се прави кампания for reformators

Александър Николов

Сдобих се случайно с копие на учебника по политически пиар, който са използвали няколко политически партии в България и Европа. Ето най-добрите съвети оттам. Не гарантирам успех, но нищо не пречи да пробвате, особено ако не сте сигурни дали искате да сте управляващи, парламентарна или извънпарламентарна опозиция.

1. Създайте максимално широка коалиция от всевъзможни малки партии. Колкото повече и колкото по-различни, толкова по-интересни ще сте за медиите. Консерватори, либерали, зелени, десни, леви, социалдемократи, земеделци, сини, зелени, лилави, розови, християндемократи, мюсюлмандемократи, протестантдемократи… Важно е партиите постоянно да изтъкват своите различия и противоречия. И да няма нищо конкретно, за което да са съгласни.

2. Създайте граждански съвет към коалицията. Подберете гражданите на неясен принцип, ако няма случайни граждани допълнете с роднини или с политици, напуснали партии, които не влизат в състава на коалицията.

3. Задължително е поне няколко от партиите да напуснат със скандал. Дайте минимум 6 различни версии защо напускат. Колкото по-различни са една от друга, толкова повече шум ще създадете. Малко преди изборите започнете преговори с някои от напусналите да се върнат. Ако успеете да ги провалите шумно и със скандал, да хвърляте кал едни срещу други и да се обвините в далавери, купуване на гласове и задкулисие – вие сте майстори!

4. Един месец преди изборите се скарайте кой е по-лидер, кой носи повече гласове, кой дал повече пари и насрочете конгрес за създаване на единна партия 2 седмици преди изборите, на които се явявате като коалиция. Със скандал отложете конгреса, докато обяснявате как това ви прави по единни.

5. Ако нямате сайт и програма, не бързайте. Ако имате, свалете сайта за основен ремонт. Пуснете листите със скандални лица вътре, вкарайте няколко никому неизвестни партии в коалицията, ако има една-две скандално известни още по-добре. Направете го тайно, докато говорите за прозрачност. Докато ви питат за сайта и програмата, може и никой да не се загледа в листите. Ако някой все пак се оплаче го обвинете, че играе за противникова партия, за задкулисието, че участва в заговор. Ако не помогне, обяснете, че има преференция и всеки може да пренареди листите. Ако се хванат, това трябва да стане единственото, за което говорите. Така ще си спестите отговорите на досадни въпроси като данъците например.

6. Харесайте си коалиционен партньор, принадлежащ на същото европейско семейство. И започнете да поставяте условия. По възможност такива, които знаете, че няма да изпълни. Разграничавайте се от него, повтаряйки в същото време, че нямате различия. Дефинирайте го едновременно като конкуренция, единствена възможност за коалиционен партньор, сестринска партия и част от задкулисието, срещу което се борите. Ако накрая дори самите вие изгубите яснота какво мислите по въпроса, значи сте успели да заблудите всички и каквото и да стане никой не може да ви обвини, че сте излъгали избирателите си.

7. Включете се във всички теми, за които се водят ожесточени спорове. По възможност с такава позиция, която да ядоса всички спорещи страни. Хубаво е да върнете на преден план най-противоречивата личност, с която могат да ви свържат. Разграничете се от нея, така че да ядосате феновете ѝ, но враговете ѝ, трябва да са убедени, че тя диктува играта.

Ако въпреки всички тези стъпки се доберете до места в парламента, действайте! Избирателите ви могат да преглътнат всичко. Започвайте здраво да ги реформирате!

Очаквайте и най-доброто от наръчника „Как се прави кампания for populists (и чели Винету).“