Градската баня е голям кеф!
Родителите ми купиха апартамента, в който живеем и досега, през (вече) далечната 1975- та година. Водеше се луксозен за времето, 100 квадрата, широк център. И въпреки че разполагахме с баня, с бойлер и вана, всяка неделя, без изключение, майка водеше мен и сестра ми в градската минерална баня.
За нея къпането в домашни условия не беше достатъчно сериозно и истинското хигиенизиране можеше да се извърши единствено там. Отначало мразех да ходя в банята и единственият начин, по който майка можеше да ме подкупи, беше, ако ми обещае, че след като ми изжули до червено кожата с кесе, ще ме остави да се поплицикам в малкото басейнче с топла минерална вода.
С течение на времето обаче свикнах със специфичната миризма на сяра, гледката на бабите, които поливаха побелелите си глави с канчета, и присъствието на теляка, задължително облечен с бяла престилка. 30 години по-късно банята вече е ужасно скъп и претенциозен спа-център (от плуването в чийто басейн обаче някои хора се оплакват че хванали не само гъбички, ами цели крокодили!).
Но такава нерадостна е съдбата не само на банята от моето детство и на още много такива на територията на България. Централната минерална баня в София от три години е… музей. В началото на декември Софийска община обяви, че иска да превърне неремонтираните части на култовата сграда в зали за сценични събития. “Златен кестен”, художествено слово, поетични рецитали на учителки по литература, такива неща… Това накара група софиянци чистофайници и радетели за ползването на уникалните столични сгради по предназначение да се вдигнат на протест. При това омотани в хавлии и с пешкири на главата за по-голям ефект. Сред тях имаше и един японец, който на полу-чист български език обясни на телевизионната репортерка на мястото на събитието, че е дошъл да подкрепи местните, защото “в Япония така не се прави.”
Общо взето, хората си искат банята. С мъжкия и женски басейн. И с теляците. На концерт на Веско Маринов могат да ходят и в Арената.
Но не само в Япония не се прави така.
Има една европейска столица, където градската баня не само че е запазила статута си на институция, ами и придобива все по-голяма популярност през последните 2-3 години. В Ньоребро, северната и определяна като най-хипстърска част на Копенхаген, се намира един от последните оазиси на телесното (и, както мнозина твърдят, духовно!) очистване – Шеландската баня.
Тя е връстница на ВОСР* – отваря врати за първи път през 1917-а година на улица “Шеланд”, откъдето е и името. Срещу 20 крони (5 лева) човек може да ползва различни благинки без ограничение във времето. Много хора посещават редовно банята и не само с цел да се поизпотят в сауната или да се покиснат във ваните, които приличат на гигантски дървени ведра, но също и за да се социализират. В никой случай обаче тук не става въпрос за социализация от типа, каквато се предлага в прочутите мъжки сауни за секс в Париж, например.
Разбира се, не е изключено и тук да започнете романс с непознат, защото по традиция в сауните падат дрехи и задръжки. Но преди всичко посетителите на банята в Копенхаген се радват на непринудени разговори с готини (и напълно голи) хора, както и на хубава музика, която се носи от високоговорителите из всички помещения.
Но ето малко предистория. В началото на 20-ти век едва четири процента от населението в датската столица имат бани в жилищата си. Ето защо през 1903-а година общините започват да строят обществени бани в новопоявилите се работнически квартали. По този начин жителите получават възможност да се къпят по-често от задължителните три пъти годишно: при кръщенка, сватба и смърт. В събота, деня, който още от викингските времена е предназначен за къпане и пране, стотици мъже и жени се стичат в Шеландската баня и, водени от популярния песенен рефрен “Пред Бог и пред баняджията всички сме равни”, се потапят в бълбукащите вани.
През 2010-та обаче общината в Ньоребро затваря банята по икономически причини. Всеки вече си има баня у дома и къпането в градска среда се счита за малко демоде. Комитетът по културното наследство обаче си спечелва правото да експлоатира сградата, а няколко от старите служители в банята основават дружество под името Sjælandsgade Bad. Оттогава новите служители в банята, на напълно доброволни начала, успешно успяват да възстановят атмосферата такава, каквато е била през миналия век.
Сега Шеландската баня може да се наеме и за събития от частен характер като, например, “Ден за пеене в банята” и “Курс по опознаване на традиционните баня и сауна в другите култури”, както и различни други културни мероприятия, сред които класически, джаз и хип-хоп концерти, театрални представления и дори литературни четения. И на всичко това човек може да се наслади с чаша вино в ръка. Дрескодът е свободен: със или без бански костюм. Обаче сапуна си го носиш ти.
* Великата Октомврийска Социалистическа Революция
