ЕНП в страната на чудесата

Вчера с изненада открих, че според партиите съдържащи европейско развитие и реформаторски в името си, да си десен избирател значи да имаш дядо лежал по лагерите. Съжалявам, но съвсем не е това, така както лявото няма нищо общо с дядовците партизани. Оставете дядовците си на мира. Време е да заживеете в 2014. А иначе всички имат дядо, лежал в Белене. Така както 1945 изведнъж всички станаха партизани… С други думи у нас партиите се делят на ‘за АЕЦ Белене’ и контра-Белене, защото ‘дядо ми е лежал по лагерите’… Вместо да пиша по-дълъг текст, реших да припомня един мой стар разказ по действителни събития, писан малко след изборите през май 2013. Дано този път някой схване за какво става въпрос.

Все чета упражнения на тема ‘Защо умря синята идея’, ‘Какво се случва с дясното’ или ‘Какво си мисли ЕНП за нас, защо подкрепя ГЕРБ’. Реших да разкажа набързо няколко случки по темата. Мога да напиша книга по нея : ЕНП в страната на чудесата.

Годината е 2011. У нас се провеждат местни избори. На мен ми дават трудната задача да придружавам няколко представители на ЕНП в една част от България за около месец.

Какво видяха те?
Видяха коалиция ДСБ-Атака-ВМРО… Попитаха ме дали след като Бойко е дошъл да подкрепи ГЕРБ на концерта с Ивана, ще видят Иван Костов и Волен Сидеров заедно на сцената. Слава богу дойдоха по отделно.

В съседната община коалиция ГЕРБ, ДСБ, лицата им грейнаха, БСП, усмивката угасна, Атака, ВМРО, ококориха очите, ДПС, НДСВ, тук отвориха широко уста, Новото време, Лидер, някакви зелени и партията на Софиянски. Е тук и аз се ококорих. Името беше Бъдеще за…
Срещу нея коалиция Промяна за… : СДС + Обединени земеделци + Съюз на комунистите в България + партията на Томов + РЗС + ЕНП с Касим Дал + Евророма+ Демократическата партия.

Интересна подробност : общинският лидер на Новото време е жена на лидера на Демократическата партия. А дъщеря им стана общински съветник и шеф на ОбС от НДСВ.
Кмета го избраха от ГЕРБ със заместници от ДСБ и БСП. Иди го обясни това на гостите от ЕНП. В едно от селата на общината се срещаме с кандидатката на ГЕРБ, която между другото ни казва, че мъжът ѝ е кандидат от БСП в съседната община и много се карали вкъщи. Отиваме в друго населено място с трима кандидати – кмета, секретарката му и шофьора на кметството. В общинския център спира линейка. От нея слиза кметицата на едно от планинските села ‘оттатък реката’ с намаляващо население и затихващи функции. Кметицата с ефирна пола и 20см ток. С широка усмивка. От близкото кафене ѝ подвикват “Нещо си на кеф?”. Тя се обръща и се провиква “Йес! Още един умре, пак ще ме назначат”. В това село тя е автентичното дясно.

Срещаме се с кмета на един от по-големите градове. С мандат от СДС. В ОбС управлява с мнозинство от БСП и опозиция бившия кмет от БСП, ДСБ и Атака. Той започва със спомени от миналата кампания : как не искал да се кандидатира, ама бил единствен достоен политик от дясното в града и за да го спаси се жертвал. А сега всички го оплювали. Черна неблагодарност. “Целият град дойде да ми се моли. Сега се оплакват, че фирмата на сина направила автобусните спирки. 500 000 лева на спирка били много. Ама вижте ги светят. Ама аз им го набих, сега нема кой да издигнат, защото аз не искам повече да се занимавам с тях”… Това е дясното в този град, дами и господа. И дясното продължава с отчета : стълбите тука, фонтана, две детски площадки и тоалетна, каквато няма и в София. За седмица ни се бяха похвалили за 4 тоалетни с европари и ремонт на 15 пъти ‘на най-старата църква на Балканите’. Защото тук всяка църква е най-стара на Балканите. „Но за първи път АЗ намерих пари да я ремонтирам.“ В първото населено място един от ЕНП попита “Болница има ли”. Казаха му “Не, следващия мандат, градска тоалетна беше по-спешна” и този въпрос повече не беше зададен…

Отиваме при един кмет от СДС. Не му чуваме името. Той повтаря с уточнение ‘почти като Путин, ама с 2 букви разлика’. И тук се започва : В СДС само аз и Софиянски вършехме работа, аз и Софиянски щяхме да оправим България, ама той не издържа на напрежението и си тръгна. Ние ще правим завод за боклук, дето ще преработва боклука на половин България и на София, и даже ще внасяме от Македония и от Солун… Ще правим газ. И ще го пуснем в Набуко като стане. Аз вече едва сдържам смеха си. Но проектите прдължават. Вилно селище за англичани, цялата община ще сади домати да ги храни. Лифтове от тук до Балкана, я наблизо е едно от Седемте чудеса на света. Гостите от ЕНП са без дъх… Лифт до язовира, нова жп линия, хеликоптерна площадка за близкия манастир… И разбира се лоу кост летище. София юг. “Имаме едно земеделско, идеално ще стане, жп линията ще минава покрай него, кода съм му измислил, онзи трибуквения, свободен е…” На устата ми беше, че аз се сещам за една трибуквена комбинация, но си замълчах и се молех да не започне метро в този огромен град с седем-осемстотин жители… Аз съм трети мандат кмет. И започна отчета : почти сме направили водопровода и сме сменили на главната улица канализацията. Довършихме оградата на детската градина, остава само да се боядиса. Спонсор даде пари ремонтирахме църквата, която е най-стара на Балканите. (На устата ми е да питам за тоалетна с европари, но няма нужда) Сега пишем европроект за градска тоалетна… Три чешми съм направил, фонтаните ще пуснем… Държавата даде пари – асфалтирали сме три улици и сме боядисали училището… (аз си мисля от едната страна) … отпред. Живи и здрави и отзад ще го боядисаме…” Мисля си с това темпо за 3 мандата след поне още 30 ще изпълниш плана по-горе.

“И ако съм още малко кмет жив комунист нема да остане тука” А сега преведи го това на гостите от ЕНП, без да се изложим пред чужденците… Щото па бай Ганьо вика ‘зарадваха ли се за комунистите? И те ли ги мразят колко мене. Тате беше партиен секретар, ама колко сме страдали, едвам ме е направил инжинер. С тройка завърших, ама съм инжинер”
И продължава : “Имаме наши хора в Испания, ще им пуснем полет до Памплона. Директно! Фиу, за три часа и си там. А не като сега на София, оттам Мадрид, дълга и широка” и показва с ръцете… Ей това е дясното в този град, 3 мандата са 12 години. 12 години дясно управление – 1 фонтан, половин водопровод и половин боядисано училище… И много проекти.

Връщаме се в големия град. Вадят резултатите. СДС – 17 гласа. Листа с 18 кандидата. Председателят на партията и водач на листата забравил да гласува. Гледа резултатите, които ОИК съобщава и ме пита “Аз влизам ли в ОбС”. Ами не. “Е как аз съм председател на най-старата партия в града” Казвам “Хубаво, пиши жалба до ЦИК” и изпращам гостите от ЕНП до самолета за Мюнхен.