Аутопсия на едно (непредумишлено) убийство
Става дума за непредумишлено убийство – нещастен случай, предизвикан от агресия и качен адреналин. Една от версиите е, че граничарят не е погледнал какви препятствия има в посоката на стрелбата му – резултат от така нареченото „тунелно зрение“, което е характерно за ситуации със стрес, силно емоционално напрежение и висок адреналин – при животозастрашаващи ситуации. Вълкан Хамбарлиев е „запален ловец“ – следователно знае как да борави с оръжие бързо и под психологическо напрежение, защото знае и че бягащо животно не е лесна цел.
Аутопсията на безименния труп е еднозначна – смърт в следствие на кръвозагуба от раната в шията на афганистанеца, причинена от изстрел.
Докато световните медии превръщат инцидента във водеща новина, а всякакви организации настояват за разследване и санкции, българският премиер Бойко Борисов напуска срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел заради престрелката на границата с Турция. Научаваме това от източник, цитиран от чуждите медии. Но не и от него самия.
На фона на това „оглушително мълчание” от страна на министър-председателят у нас вече се леят жлъч и расистки изказвания, а нещастният случай е пластелин в ръцете на елитни политици, които го мачкат и трансформират в причудливи форми. „Трябва да се стреля на месо, защото не се спазват разпорежданията”, заяви лидерът на Патриотичния фронт Валери Симеонов. Симеонов призова и да не се вменява чувство на вина у служителите на МВР и да се подеме инициатива те да бъдат наградени. ДПС настояват Борисов да проговори, а говорителят на БСП Атанас Мерджанов търси оправдание за служителите на реда „Много са уморени вече момчетата”.
И разбира се мълчанието на премиера също ще има своята цена. Защото той можеше най-малкото да поправи Организацията на обединените нации като им припомни един случай от 30 август тази година, когато по време на престрелка в морето между гръцки полицаи и турски трафиканти на хора бе убит 17-годишен имигрант. И това бе съобщено от гръцкото правителство.
Две подписки в защита на бащата на две деца униформен, който е извадил оръжието и е стрелял във въздуха вече са факт. Полицейските синдикати се обявиха в защита на служителя, вероятно ще има и протести. Идеята да се обединим и защитим българския граничар се превръща в една от многото каузи на част от българското общество – патриотични и емоционални, но не и адекватни реакции.
Логичното следствие е, че човек, който е убил друг човек, независимо дали е било умишлено или непредумишлено, трябва да получи своето наказание според закона. Законите не се променят на базата на емоциите и семейното положение на извършителя. Независимо колко деца имаш и колко те обича майка ти не можеш да убиваш хора ако няма реална заплаха за живота ти. Независимо какви са те и откъде идват. Имат ли документи или нямат, говорят ли твоя език или не.
Това, че куршумът е рикоширал е мал шанс.
Каква е степента на вина не можем да преценим ние, гражданите. Това го решава съда, но процес трябва да има. Както и официална позиция на премиера, който мълчи близо ден след инцидента. Дали защото обмисля какво да каже на народа в ситуация на предсрочни избори, или защото да говориш пред цял свят си е отговорно и лафовете за магнолиите, дяволите и борците няма да свършат работа. И реторични въпроси от типа „С калашник врабци трепят ли се?” също.
