Три пъти „наздраве“! Три титана на 80!

Трима великони тази година навършват 80 години. Те са предвождани от непобедимия Джак Никълсън. Чичо Джак навърши 80 през април и обяви, че се връща в играта на голямото кино с нова роля, нещо което не е правил от 7 години насам. След него се носят Дъстин Хофман и една жена – гранд дамата Джейн Фонда.

Единствено мадам Фонда не е завъртяла осмицата около себе си, но това ще се случи през декември. Родният кинофестивал Киномания отбелязва тази годишнина, като пуска три големи класики на голям екран – абсолютният шедьовър „Сиянието“, великолепният „Волният ездач“ и, разбира се, първата любовна афера между мадам Джейн Фонда и доброто романтично кино „Боси в парка“.

Общото между тримата е, че са абсолютни титани в киното. Макар на 80 те все още са в играта и има причина за това…

Големият Джак Никълсън

Джак Никълсън е един от най-великите актьорите на всички времена. Той е най-номинираният за „Оскар“ актьор в историята на Академията и зад гърба си има общо 12 номинации, от които печели 3. Колкото и купчини награди да му дадат обаче, нито една от тях не може да обеме гигантския талант, който Никълсън носи. От избора на роли до тяхното изобразяване на екран, Джак е ненадминат титан. След дългогодишно затишие в началото на тази година, малко след като новината, че може би Джак Никълсън окончателно къса с киното, актьорът обяви, че ще се снима в американската версия на германския хит, номиниран за „Оскар“ – „Тони Ердман“.

Когато говорим за Джак Никълсън е много трудно да бъдат подбрани най-добрите негови превъплъщения. Crème de la Crème на неговото творчество обаче се отличава с прецизни изпълнения, острота и пълно отдаване на ролите. Easy Rider е ролята, с която е редно да стратираме, по простата причина, че изпълнението на костюмара Джордж Хенсън от 1969 година му носи първа номинация за „Оскар“. Шест години по-късно следва превъзходният нео-ноар филм на Роман Полански Chinatown. Архетипният, вулгарен, изпълнен с похот и цинизъм детектив Джейк Гитс е една от най-добрите метафори на жанровия детектив, особено в ръцете на Джак Никълсън. Chinatown носи поредна номинация за „Оскар“ на Никълсън. Наградата обаче идва година по-късно с „Полет над кукувиче гнездо“ на Млош Форман. Полският режисьор вади най-доброто от Джак до момента и адаптира откачения роман на Кен Киси по изключително прецизен начин. Краят на 70-те и началото на 80-те е сигурно най-силният период в творчеството на Никълсън.

Година след снимките на „Полет над кукувиче гнездо“ той започва работа по „Сиянието“ на Стенли Кубрик. Режисьорът създава превъзходен хорър шедьовър, бижуто в неговата корона е изпълнението на Джак Никълсън. Никълсън играе Джак Торънс – млад писател, който прекарва една зима изолиран с жена си и сина си в голям хотел. Кубрик успява да покаже огромния психопатски потенциал, който персонажът носи, като поетапно и настоятелно наслагва патологичното поведение в контраст с цялата обстановка.

Джак Никълсън и Шели Дювал снимат известната сцена с бухалката точно 127 пъти. Стенли Кубрик буквално ги изтисква. След тази роля Джак Никълсън се бетонира като един от най-добрите актьори на своето поколение. Какъвто е и до днес. В годините мистър Джак снима с превъзходни режисьори от калибъра на Мартин Скорсезе в превъзходния „От друга страна“, Джеймс Брукс, в Terms of Endearment, който носи на Никълсън втори „Оскар“ и в „Колкото, толкова“, Джак работи и с Александър Пейн, Шон Пен, Тим Бъртън, Джордж Милър и още много други през годините. Очкваме го в амераканският „Тони Ердман“, вярваме, че няма да разочарова. А тези, които не са гледали „Сиянието“ нека тазгодишното издание на „Киномания“ да промени това.

Различният Дъстин Хофман

Само преди няколко месеца Хофман навърши 80 години, само преди месец попадна в примката на онези-които-поругаваме-днес след обвинения за сексуален тормоз от писателката Ана Греъм Хънтър и въпреки това, Дъстин Хофман все така си позволява да е нахакания и претенциозен гадняр на Холивуд. Нещо, в което са го обвинявали не иден и двама души. Няма как да му се сърдим.

Дъстин Хофман е титаничен актьор, освен това е един от мъжете в Холивуд, за които определението „хамелеон“ не е просто клиширана дума. Дъстин Хофман напуска колежа през 1956 година, защото има ниски оценки и никакво желание да гони образование или кариера в тази област. Той се записва на курс по актьорско майсторство в рамките на година и си намира работа в Columbia Pictures като човек, който отговаря за реквизита. Още тогава решава да преследва актьорска кариера, тъй като смята, че работата от 9 до 5 в офис или друг тип труд в сферата на услугите, не е за него. В началото приема почти всичко, което му се предлага и работи здраво, и няма скрупули.

Официално кариерата на Дъстин Хофман стартира през 1961 година с два сериала, в които играе второстепенни роли. Изключителната му амбиция го води до първата роля, за която му сваляме шапка – тази в „Абсолвентът“. Хофман изгражда прекрасен образ на прелъстител и чаровник, който почти бива принуден да участва в неконвенционален любовен триъгълник, за да подсигури собственото си битуване. Ролята му носи и първа номинация за „Оскар“ и го поставя там, където му е мястото – сред най-добрите.

Дребен и не класически красив, Дъстин Хофман влиза в серия, която по-късно някои ще определят като златните години на неговите транформации. Следват роли в „Среднощен каубой“, който ви препоръчваме да гледате на „Киномания“ тази година, Little Big Man и, разбира се, Lenny. Боб Фос прави биографична драма за комика Лени Брус, който пасва на Хофман като добре ушита ръкавица.

От прелъстител, през каубой, до комик или престъпник, промените на Хофман са ярки и осезаеми. По-късно се появяват „Цялото президентско войнство“, „Крамер срещу Крамер“ и, разбира се, в „Рейн Мен“. Хофман няма слабо изпълнение в ранната си кариера. Редно е да завършим този разнолик и пищен преглед с две от най-запомнящите се негови роли, и това са „Тутси“, където Дъстин доказва, че е може да бъде и великолепна жена, и „Да разлаем кучетата“ – политическата драма на Бари Левинсън носи последната засега, номинация за „Оскар“ на актьора.

Гранд дамата Джейн Фонда

Тя е бивш модел и гуру в света на дамската аеробика сортирана на VHS носители, днес тя е кино легенда. Джейн Фонда ще навърши 80 години през декември, но прилича на изваяна порцеланова статуетка, която стои гордо на своя пиадестал в Холивуд и зад гърба си има завидна биография и още по-пищна филмография. От телевизия през кино, седмото изкуство обича Джейн и тя обича него.

Дъщеря на друг колос в киното – легендарния Хенри Фонда, младата Джейн се превръща в секс символ и икона за мнозина още преди да е навършила 30 години. Тя е едва на 27, когато „Кет Балу“ става хит, а няколко години по-късно е сексапилната Барбарела. Между тях снима „Боси в парка“ с вечния Робърт Редфорд, а тази година на фестивала във Венеция двамата отпразнуваха своето първо появяване като екранна двойка с нов филм Our Souls at Night.

За над 50 години на екран Джейн Фонда може да се похвали, че се е превърнала от секс символ и красавица в сериозна и улегнала актриса. Ролята, която я прави комерсиална звезда, разбира се, е тази на Кет Балу. Каубой лолитата поставя младата актриса в центъра на Холивуд и това се случва само пет години, след като кариерата й стартира. Ролята, която я води в сериозното кино е тази в драмата They Shoot Horses, Don’t They? на Сидни Полък.

Филмът й носи първата от общо 7 номинации за „Оскар“. Трябва да мине година и да се появи драмата Klute, за да може актрисата да заслужи наградата си. Klute е един от иконичните филми в кариерата на Джейн, където тя е в образа на проститутката Бри Даниелс – нейното изпълнение е и до днес едно от най-добрите в жанра.

Когато вече е голяма звезда и ярък социален активист, Фонда вече е снимала „Боси в парка“, а няколко години по-късно и „Барбарела“ – фантастиката я бетонира като абсолютен секс символ в киното. Вторият „Оскар“ идва през 1978-а за драмата Coming Home. Годините минават и Джейн Фонда променя образа си на сладко и секси момиче в сериозна жена. Не се притеснява да приема роли и в телевизията.

Великолепният сериал „Нюзрум“ й носи „Златен глобус“. В момента мадам Фонда прави с една страст и отдаденост, както кино, така и телевизия. Може да я гледате в комедията „Грейс и Франки“, както и в поетичния „Младост“