shareit

Пакистан беше тайният ключ на САЩ за Китай – как Никсън изпрати цяла флота за омилостивяване на Китай

| от |

През 2016 г. САЩ официално подкрепи Индия за желанието ѝ да се включи в ядрената програма на света, но отказва да приеме инициативата на Пакистан. Изненадата е голяма, особено след като политиката на САЩ за ядрено въоръжаване е отворена към страна, с която не е показвала много добри отношения.

Има един специален момент, когато САЩ изпраща своята 7-ма флота, за да напомни, че война между Индия и Пакистан ще доведе до много сериозни и жестоки удари. В този случай, САЩ е на страната на Пакистан, а не на Индия. Това прави изненадата още по-сериозна в горните редове. САЩ се опитва да бъде приятел с Китай и да затопли отношенията, но една такава флота не може да бъде разглеждана по този начин.

Студената война има много големи проблеми и когато Ричард Никсън застава на поста на президент, избирайки Хенри Кисинджър за съветник по сигурността, напрежението между САЩ и СССР се развива с пълна сила. Хвърлянето на ръкавицата към Индия – втората най-населена държава в света, може да се окаже костелив орех, включително и за развита армия като САЩ.

Великобритания се оттегля от владение през 1947 г. и оставя цяла Индия на свобода. Индусите са най-голямата популация в територията, следвани от мюсюлманите. Те се намират по източния и западния фланг на Индия. Това поставя една интересна граница и хиляди километри през Индия и то в цялата ѝ среда като територия.

Западен Пакистан има столица и там се намира Панджабския политически елит, както и резиденти на нацията. Източен Пакистан може да се похвали с бенгали – цяла отделна култура с различен език и дори диалекти. Там вирее и малцинство на индуси – същите не успяват да стигнат до Източен Пакистан. Бенгалите остават втората най-голяма популация в страната и не се радват на много плюсове или дори опит за някакво развитие.

Източен и Западен Пакистан

Пакистан и Индия веднага ще влязат във война за Кашмир, а мюсюлманското население ще е готово да се бие срещу индусите. Пакистан се радва на индийски лидер, който е избран специално за елиминирането на местните бунтове. Това решение е очевидно и инцидентът ще се превърне в пълна война, която и до днес може да се разпали още веднъж.

През 50-те години на миналия век САЩ и СССР ще се опитват да наемат Индия и Пакистан за въвличане в Студената война. Индия остава демократична и продължава да води своята политика, показвайки, че няма никакво намерение да се намесва. Маневрите са ясни – Индия няма да бъде част от нито едната страна и няма да участва по никакъв начин в конфликта на големите. Никой не обръща внимание на факта, че Индия продължава да купува оръжие, при това в огромни количества от СССР, докато САЩ не открива връзката и не започва да охлажда намеренията си.

Пакистан ще получи по-сериозни икономически и военни помощи от САЩ. Военните преврати в Пакистан не могат да влошат външната политика и до 1965 г. войната между двете азиатски страни ще бъде неизбежна. След като се стига до насилие, САЩ поставя ембарго на всички видове военни продукти, при това на двете страни. Милионите в помощи за икономиката ще продължат да се доставят.

Каква е връзката на Китай?

В края на 50-те години на миналия век, Мао започва да играе на международната сцена. Пекин е бил близо до Москва, за да се превърне в съюзник, но новият главен секретар – Никита Хрушчов, започва да променя агресивно политиката на Сталин и премахва тиранията, поне до някаква степен. Мао не вижда това като добро решение и смята да запази старата идея.

Така започва добре известния Сино-Съветски разпад и евентуално въоръжен конфликт. СССР е много близо до воденето на открита война с Китай. Резултатът от подобна агресия и използването на ядрено оръжие, може автоматично да доведе до последици за целия свят. СССР няма как да продължи да има връзка с Китай и ще търси най-различни начини за въвличането му в конфликт.

Китай има граници с Индия и Пакистан през Тибет. Индийското правителство често води най-различни диспути с Мао и се стреми да начертае точната граница на линия МакМахон, която минава през Хималаите. Индия дава политическо убежище на Далай Лама през 1959 г. През 1962 г. китайската армия успява да прегази индийската около границите на Хималаи за около 1 месец.

Пекин обявява спирането на огъня, за да унижи още повече своя противник. Този конфликт ще накара Пакистан и Китай да се доближат едни до други и Китай да започне да доставя военна техника, заобикаляйки американското ембарго. Китай започва да строи пътища и да свързва двете страни. Пакистан има най-уютната позиция за топли отношения и получаване на икономически помощи от САЩ, както и военни от Китай.

През 60-те години на миналия век, Кисинджър официално ще представи своя план за обръщането на Студената война и е сигурен, че може да победи. САЩ трябва да се сближи с Китай и по този начин да остави СССР без влияние в Азия.

САЩ официално няма никакви отношения с Китай по това време. Започва играта с проксита и търсенето на правилни канали. Двете опции са известни – Пакистан или Румъния може да направи опит за връзка, но в този случай е очевидно, че първата страна има завидни позиции в тази посока.

Генерал Яхая Кхан (също и президент на Пакистан) се съгласява да предаде съобщението от САЩ към Китайското посолство. В замяна, Никсън обещава политическа помощ, както и изключение върху военното ембарго и доставката на 300 М-113 бронирани машини и допълнителни 50 милиона долара за обновяването на пакистанските изтребители.

Необходима е ѝ искра, която да запали целия конфликт. Източен Пакистан, който остава неразвит и без никакви помощи, за разлика от своя западен брат, продължава да търси съдействие.

Там идва ново политическо лице, а именно Шейк Мужбур Рахман. Той остава в историята като харизматик, който търси начин да подобри живота в Източен Пакистан. Издигнат е от студентите и преподавателите в университетите, вдъхновени именно от протестите през 60-те години.

Индийски самолетоносач

Радостта е краткотрайна, през в края на 1970 г. ще дойде един от най-смъртоносните циклони и ще коства между 300 и 500 хиляди жертви в Източен Пакистан. Западен Пакистан никога не изпраща някаква мащабна помощ. През 1970 г. парламентарните избори ще добавят още партийни места за партията на Кхан. Рахман трябва да стане министър-председател на изтока.

Кхан забавя сформирането на парламент и се отдава на конспирации с втория в изборите. Социалистът Зулфикар Али Буто има много интересен поглед и има какво да каже по темата. Бенгалите осъзнават, че новият политически проект няма да се случи. Те започват протести и бързо улавят цял Източен Пакистан. На 15 март 1971 г. Кхан ще започне преговори с Рахман в столицата Дхака, докато допълнителни военни сили се събират в Западен Пакистан по въздух и вода. Рахман пристига на 25 март и ще очаква подписването на сделка.

Преди да има поставен подпис или среща, Кхан напуска локацията със самолет и се връща в Западен Пакистан, а в полунощ пакистанската армия започва своята мисия – арестува Рахман и много други лидери на една от първите партии. Войниците, водени от ислямски паравоенни формирования, откриват огън по протестиращите. Повече от 1100 интелектуалци на страната са събрани за тормоз, разпит и екзекуция. Стотици жени са изнасилени от военните, те имали право, защото жените са военна плячка.

Източната пакистанска армия отвръща на огъня. До края на април, милиони индуси, последвани от бенгалски политически активисти, започват да пълнят индийските бежански лагери.

Индийски ВВС – МиГ-21

Американският консул изпраща съобщение, че в Бенгал са станали свидетели на нещо, за което няма думи за описание. Терорът на пакистанската армия е кървав. Съобщенията за извършени военни престъпления продължават да се събират. Елиминирането на политически опоненти продължава. Сред маркирането за елиминиране са студенти, професори и други. Мюсюлманите, които не са обвързани с Бенгал, започват да нападат бедните и продължават да избиват бенгалци и индуси. След по-малко от ден ще бъде изпратена втора телеграма, която ясно посочва, че вече не става въпрос за гражданска война, а за геноцид.

10 милиона бежанци ще трябва да оцеляват с ресурсите на Индия и обществото наистина симпатизира на пострадалите. Индия започва да помага, като отваря вратите си и за политически бежанци. Създава се така наречената група Мукти Бахини, която трябва да бъде отпор и отмъщение на извършеното в Пакистан. Въпросната групировка получава военна помощ и обучение от Индия. Първите им удари ще бъдат насочени към Бангладеш, създавайки още повече главоболия. Индийската пехота и артилерия, придружавана от леки танкове, започва най-различни удари по границата с Пакистан.

Каузата на бенгалите създава и още политически трусове на запад и в СССР. Британските вестници ще продължават да разказват историята за извършения геноцид и емблематичната пакистанска операция.

Пакистански войник бяга от разрушен танк

Само 8 дена след опитите за някакъв политически мир, Индия официално ще подпише договор със СССР за приятелски отношения. Никсън ще побърза да нарече индийците: „хлъзгави предатели“, а Индира Ганди ще бъде „стара кучка“.

Кисинджър избира Пакистан, но този избор е странен – Индия има значително по-сериозна политическа стабилност. Вече е успял да лети от Пакистан до Пекин и да направи първата официална среща с комунистически Китай.

Всички осъзнават, че опитът на Пакистан да даде отпор на Индия, официално ще доведе до края на Пакистан. Кхан се опитва да се свърже с Китай и САЩ, за да получи помощ при евентуална индийска атака.

Преди да се стигне до първата индийска, заплашената страна ще нанесе удар и ще се опита да удари всички индийски летища. Индия е изпреварила значително своя опонент и има достатъчно бункери, където да скрие самолетите си. Пехота и съветски танкове са поставени на границата и започват да влизат в Бангладеш. Сред тях са 29 батальона на Мукти Бахини. Опитът за защита на Пакистан е толкова мизерен, че индийските сили ги прегазват в рамките на дни. Индийският блитцкриг, подкрепян от съветски Ми-4 хеликоптери води до прескачането на ключови защитни линии и атака в гръб. В началото има някаква сурова съпротива, но пост след пост, позициите започват да падат.

Във въздуха, Пакистан разполага само с 20 F-86 Sabre, които до този момент са защитавали границата, но никога не са влизали в битка. Изправени срещу 10 ескадрили и 2 бомбени отряда, те просто губят тази война. СССР изпраща и три чисто нови ескадрили от новия МиГ-21. На 5 декември вече няма абсолютно никаква въздушна битка.

Тоталният разгром на Пакистан е факт, но последната карта остава в ръцете на Кхан. Неговият паник бутон за връзка с Белия дом ще бъде използван. Кисинджър няма никаква политическа изгода да държи връзка с Пакистан, но все пак ще има съвета на Никсън да помогне, за да запази добрите чувства с китайците.

Телеграма на американски дипломати в Източен Пакистан

Никсън ще предложи на Китай да мобилизира своята армия на индийската граница, както и да започне да превежда ядреното си бойно оръжие в готовност. Китай не се интересува от това, културната революция все още не е готова за такива амбиции. Никсън ще търси помощ от други ислямски държави, като обещава компенсация, но те отказват.

На 8 декември 1971 г. 7-ма американска флота се насочва към Бенгалския залив. USS Enterprise се води от още 9 тежки кораба, а в дълбините се крие ядрена подводница. На 15 декември ще бъдат налични близо до бойните действия.

Индия разбира опасността и осъзнава, че могат да бъдат изпратени повече от 90 изтребителя и бомбардировачи на помощ. Армията получава инструкция да вземе големите градове в Източен Пакистан и да се подсигури, докато в Западен Пакистан следва задържането на силите, за да няма никакви поводи на САЩ да се намеси.

САЩ няма намерение да напада, Пакистан е изгубил тази война, а междувременно Виетнам още е тежко петно за възобновяване на сериозни военни действия.

Никсън е наредил да не се влиза в бойни действия, но пък настоява да се тормозят всички съветски кораби, които са в залива. Никой не може да признае, но американската флота е закъсняла. ОН ще бъде последният решаващ за съдбата на тази война. Индия се съгласява да прекрати огъня и след това да изтегли силите си от всички фронтове.

Дака остава в границите на Индия, но пакистанци няма да бъдат особено доволни от този факт. Али Буто ще заяви, че няма да приеме този абсурд и няма да предаде града на чужда страна. След това напуска и заявява, че с Индия ще се видят на фронта. На следващия ден около 93 хиляди пакистанци и цивилни ще се предадат и ще приемат идеята да бъдат индийски жители. След 2 дена Кхан напуска поста си. Източен Пакистан изчезва от картата, а Бангладеш се ражда от пепелта.

 
 
Коментарите са изключени за Пакистан беше тайният ключ на САЩ за Китай – как Никсън изпрати цяла флота за омилостивяване на Китай

Повече информация Виж всички