Железни врата (на сръбски Джердап, Ђердап; на румънски Порциле де Фиер, Porțile de Fier) са едно от най-забележителните природни образувания в Европа.
По протежение на около 134 километра Дунав прорязва Южните Карпати и разделя планините на днешна Сърбия и Румъния. На места реката се свива до около 150 метра, а отвесните варовикови скали се издигат на повече от 300 метра над водата.
Тук е и най-дълбоката точка на реката — при Големия Казан дълбочината днес достига около 90 метра.
Самото име "Джердап" идва от турската дума girdap — "водовъртеж", а тя на свой ред от персийското gerdāb: gerd — "кръгъл", и āb — "вода".
Хилядолетия наред Железни врата са най-опасното място по течението на Дунав. Подводни скали, прагове, силни течения и водовъртежи правят преминаването изключително трудно и често фатално за корабите.
Две хилядолетия борба с реката
Още римляните разбират стратегическото значение на пролома. Пътят, изсечен в скалите по сръбския бряг, е започнат при император Тиберий през 33 г., продължен при Домициан и завършен от Траян в навечерието на Дакийските войни.
Над него и днес стои Табула Траяна (Tabula Traiana) — каменна плоча, издълбана в скалата около 100 г. в чест на завършването на пътя.
Повече от две хилядолетия Железни врата са най-голямото препятствие пред корабоплаването по Дунав. Макар реката да е основната транспортна артерия между Централна Европа и Черно море, тъкмо тук плаването често се оказва невъзможно.
В античността и през Средновековието корабите нерядко са разтоварвани частично, а след това са теглени срещу течението с въжета — десетки хора или впрегатни животни, които вървят по специални крайбрежни пътеки. Работата продължава с дни и невинаги завършва успешно.
В края на XIX век методът е усъвършенстван. Между 1890 и 1896 г. Унгарската техническа администрация прокопава в десния бряг Сипския канал — най-важното от седемте изкуствени русла в пролома. Каналът е открит тържествено на 27 септември 1896 г., но течението в него се оказва толкова силно, че корабите пак трябва да бъдат теглени.
По брега е прокарана железопътна линия, по която се движат мощни локомотиви; те захващат съдовете със стоманени въжета и ги издърпват срещу водата. Решението работи чак до 1973 г. и чувствително увеличава безопасността.
Строителството на двете централи
Истинската промяна настъпва през втората половина на XX век.
След десетилетия преговори Югославия и Румъния започват през септември 1964 г. изграждането на съвместната водноелектрическа система "Железни врата I" (Джердап I). Язовирната стена е завършена през 1972 г. и се превръща в един от най-големите хидроенергийни проекти в Европа.
Освен електроенергия тя създава и голямо езеро, което заличава праговете и превръща доскоро почти непроходимата клисура в спокоен плавателен път.
Тринайсет години по-късно, през 1985 г., е пусната и втората централа — "Железни врата II", разположена по-надолу по течението. Двете съоръжения работят съвместно: регулират нивото на реката, подобряват корабоплаването и осигуряват голяма част от електроенергията на Сърбия и Румъния.
Изграждането на двата хидроенергийни комплекса променя завинаги облика на Дунав, но заличава и част от историята на този край.
Под водите на новото езеро изчезва легендарният остров Ада Кале — малък турски анклав, просъществувал векове наред. Населението му, съставено предимно от турци, е известно с производството на ориенталски сладкиши, тютюн и традиционно кафе.
На острова има османска крепост, джамия и тесни калдъръмени улички. Жителите са преселени, а през 1970 г. Ада Кале потъва окончателно.
Под езерото остава и старата Оршова. Румънският град е изцяло преместен на по-високо място, а днешната Оршова е построена практически от нулата. Подобна съдба сполетява и няколко селища по сръбския бряг.
Спасени са ценни археологически паметници: мезолитното селище Лепенски вир — едно от най-важните в Югоизточна Европа — е пренесено по-нагоре по склона.
През 1969 г. каменен монолит с тегло около 300 тона, включващ Табула Траяна и част от римския път, е изрязан от скалата и поставен с 20 — 25 метра по-високо, точно над първоначалното си положение.
Как корабите преминават днес
Днес преминаването през Железни врата няма нищо общо с драматичните разкази от миналото.
Всеки кораб минава през система от шлюзове, подобни на тези в Панамския канал. Корабът влиза в шлюза, вратите се затварят, нивото на водата постепенно се изравнява с това от другата страна на язовирната стена и съдът продължава по пътя си.
Процедурата е напълно рутинна и ежедневно през нея минават товарни кораби, круизни лайнери и речни пътнически съдове. Благодарение на двата комплекса Дунав остава международен транспортен коридор между Германия и Черно море, плавателен почти през цялата година.
Работата на двата хидроенергийни комплекса се осъществява съвместно от Сърбия и Румъния съгласно междудържавното споразумение за експлоатацията им. Двете страни координират непрекъснато режима на работа на турбините, корабните шлюзове и преливниците.
Основната задача е да се поддържа постоянно водно ниво в езерото, като едновременно се гарантират безопасното корабоплаване, производството на електроенергия и защитата от високи води.
При пролетни пълноводия или обилни валежи се увеличава изпускането през турбините и преливните отвори, а при маловодие водата се задържа, така че да се осигури необходимата дълбочина за корабите.
Освен електроенергия и корабоплаване, двата комплекса изпълняват и още една важна функция — по короните на язовирните стени минават автомобилни пътища, които свързват Сърбия и Румъния.
При Железни врата I е разположен граничният пункт между Кладово и Дробета-Турну Северин, а при Железни врата II — между Кусяк и Островул Маре.
Значение за Европа
Значението на Железни врата трудно може да бъде надценено. Те са ключът към най-важния вътрешен воден път на Европа.
Двата язовира превръщат Дунав в надеждна транспортна артерия, по която без прекъсване могат да се превозват руда, въглища, зърно, нефтопродукти, контейнери и тежко индустриално оборудване между Черно море и индустриалните райони в централните части на континента.
Без тях Железни врата вероятно щяха и днес да бъдат естествена бариера пред международната търговия, каквато са били почти две хиляди години.
Затова районът е едновременно едно от най-мащабните инженерни постижения на XX век и един от символите на европейската транспортна инфраструктура.
Районът е защитен от двете страни на реката — сръбският национален парк "Джердап" и румънският природен парк "Порциле де Фиер" пазят уникалните природни и археологически богатства.
Как се стига от България
През Сърбия
Най-бързият маршрут от Северозападна България е през граничния пункт Брегово — Мокране или Връшка чука. Оттам се стига до Кладово, откъдето започва един от най-живописните пътища в Сърбия — крайбрежният маршрут към Дони Милановац и крепостта Голубац.
Именно отсечката между Кладово и Дони Милановац предлага най-впечатляващите панорами към Казаните, скалните масиви, римските паметници и Лепенски вир.
През Румъния
От България може да се премине при Видин — Калафат или Русе — Гюргево, след което по румънските пътища се достига до Дробета-Турну Северин и Оршова.
Оттам започва панорамният път по северния бряг на Дунав, откъдето се откриват великолепни гледки към сръбските планини. По този маршрут се намира и грамадната скална статуя на дакийския владетел Децебал, издълбана директно във варовиковата скала срещу сръбския бряг, недалеч от град Оршова.
Монументът е създаден между 1994 и 2004 г. изцяло с парите на румънския бизнесмен и историк любител Йосиф Константин Драган.
Десет години екип от дванайсет алпинисти и каменоделци под ръководството на Флорин Котарча от Оршова оформя лицето на владетеля, който води последната голяма съпротива срещу император Траян преди римското завладяване на Дакия през 106 г.
Под барелефа стои надписът "DECEBALUS REX — DRAGAN FECIT" ("Цар Децебал — направено от Драган"). От сръбския бряг монументът се вижда отлично, а минаващите круизни кораби обикновено намаляват скоростта си, за да могат пътниците да го разгледат.
Кога е най-подходящо за посещение
Най-подходящите сезони са пролетта и есента, когато видимостта е отлична, температурите са приятни, а светлината подчертава драматичните варовикови скали. Лятото е идеално за речни круизи, а залезите над Дунав между Дони Милановац и Кладово са сред най-красивите по цялото течение на реката.
