През март 1900 година един англичанин с бастун стои на хълма Кефала на около пет километра югоизточно от Ираклион и наблюдава как местните работници копаят. Стени излизат още през първата седмица. Три седмици по-късно — тронна зала с алабастров трон. До края на сезона Артър Еванс знае, че е попаднал на цивилизация, за която никой не е подозирал.
През следващите трийсет години той ще ѝ даде име, хронология, религия, политическа система и цар. Ще я нарече минойска — на цар Минос.
Голяма част от онова, което днес "знаем" за Минотавъра и Лабиринта, е негово дело.
Какво търси Еванс
Еванс не е в Крит случайно и не идва с празни ръце. Той е уредник на музея Ашмолиън в Оксфорд, изтънчен познавач на античността и човек с ясна предварителна идея. Тя се върти около няколко печата с непозната писменост, купени от критски търговци — Еванс търси произхода на европейската грамотност.
Мястото също не е негово откритие. Хълмът Кефала отдавна се свързва с античния Кносос. През 1877 - 1878 година местният търговец и антиквар Минос Калокайринос прави там първите сондажи и попада на част от западните складове с огромните питоси — керамични делви за съхранение, някои от които стигат до два метра на височина.
Османските власти спират работата му. Шлиман преговаря за терена през осемдесетте години, но не се споразумява със собствениците за цената. Еванс откупува хълма и започва работа с паричен ресурс, с какъвто предшествениците му не разполагат.
Онова, което открива, надхвърля очакванията му. Дворцов комплекс от над хиляда помещения, разположен на няколко нива, с водопровод, канализация, светлинни шахти и стълбища. Около него — обширно селище. Еванс изчислява, че тук са живели около сто хиляди души; днес цифрата се смята за силно завишена, но мащабът остава внушителен за епохата.
Всичко, което следва, е интерпретация.
Как дворецът става Лабиринт
Еванс нарича комплекса Лабиринта почти веднага. Стъпва на два довода.
Първият е самата сграда — плътна мрежа от коридори, завои и стълби, в която посетителят губи ориентация. Вторият е думата. По стените и колоните на комплекса се повтаря знакът на двойната брадва — "лабрис". Ако "лабиринтос" идва от нея, значението би било домът на двойната брадва. Тоест точно този дворец.
Етимологията изглежда убедително. Проблемът е, че наставката -нт- в гръцкия обикновено издава предгръцки произход, тоест заемка — същата се появява в Коринт, Тиринт, хиацинт. Днешната филология приема произхода на "лабиринтос" за неизвестен и разглежда връзката с "лабрис" като догадка, тръгнала от Еванс и повтаряна оттогава по навик.
Отделна постройка с план на лабиринт в Кносос няма.
Как се появява царят жрец
По-значима от Лабиринта обаче е друга негова идея.
Еванс изгражда представата за Крит като теократична монархия начело с владетел, който едновременно е и върховен жрец на култа към бика. Тронната зала с алабастровия трон получава името си от тази идея. Фреската, известна като "Принцът с лилиите", се превръща в неин образ.
Фреската обаче има своя история. Тя е реставрирана от швейцарския художник Емил Жилиерон по указанията на Еванс, от фрагменти, за които не е сигурно, че принадлежат на една и съща фигура. Части от нея са модерна живопис. Днес се обсъжда дали изобразеният изобщо е мъж и дали короната с пера е негова.
Върху този образ стъпва и допускането, че царят жрец е носел бича глава — като шлем, маска или корона. Археологическо доказателство за подобна практика няма. Има ритони във формата на бича глава, изобилие от бичи изображения по фрески, печати и битови предмети. Владетелят с бича глава е тълкуване на Еванс.
Съвременните изследователи са значително по-предпазливи. Част от специалистите допуска, че минойският Крит може изобщо да не е имал единен монарх, а система от съвещателни елити и церемониални центрове. Комплексът в Кносос вероятно съчетава функции на светилище, склад, работилница и представително пространство. Думата "дворец" също е наследство от Еванс.
Защо версията на Еванс се задържа
Еванс публикува находките си в четири тома, озаглавени "Дворецът на Минос". Оттам нататък комплексът се нарича дворец и се свързва с Минос — включително в научната литература.
Еванс не се задоволява с описание на откритото — той възстановява. Излива стоманобетон, вдига колони, оцветява ги в червено и черно, покрива стените с реконструирани фрески.
Днес половин милион посетители годишно вървят из сграда, която е наполовина минойска и наполовина от двайсетте години на XX век. Впечатлението "това е Лабиринтът" не идва от древността, а от реставрацията, която самият Еванс проектира според тезата си.
Британският учен изрично се разграничава от Шлиман, но методът им на разсъждение е доста сходен. Шлиман чете Омир и търси Троя. Еванс чете мита за Минос и попада на цивилизация, за която Омир мълчи — и въпреки това тълкува откритията си според легендите.
Разликата е, че Еванс разполага с трийсет години, музейно образование и достатъчно пари да построи илюстрацията на своята теза в реален размер.
Какво остава
Ако отделим тълкуванията на Еванс от находките, остава ли нещо от връзката между Кносос и мита? Остава — и то съществено.
През 1979 година британският археолог Питър Уорън разкопава сграда от късноминойския период северозападно от двореца. Намира кости на деца — според остеологичния анализ между осем и единайсет години — с ясни следи от острие по тях. Уорън заключава, че плътта е била отделена от костите, и допуска ритуален контекст, включително култов канибализъм.
Същата година Янис и Ефи Сакеларакис разкопават светилището Анемоспилия по склона на планината Юктас. Върху нисък олтар лежи скелет на млад мъж, с бронзов нож наблизо. Сградата е разрушена от земетресение и пожар. Сакеларакис интерпретира сцената като прекъснато жертвоприношение.
И двете тълкувания са оспорвани. За костите от Кносос се предполага, че са част от вторични погребални обреди — практики, при които тялото се обработва след смъртта, без убийство. За Анемоспилия се спори дали разположението на останките позволява подобна реконструкция и дали земетресението наистина съвпада с ритуала.
Но това е спор, основан на находки. Не върху етимология и реставрирани фрески.
Двата мита
Легендата за Минотавъра разказва за чудовище, което поглъща атински деца в дъното на Лабиринта. Вторият мит, съчинен между 1900 и 1930 година в Оксфорд и Кносос, разказва за цар с бича глава, който свещенодейства в дворец с план на лабиринт.
Първият е древен и мълчи за произхода си. Вторият има автор, дата и адрес.
Онова, което действително излиза от критската пръст, не съвпада с нито един от двата разказа. Няколко детски скелета със следи от нож и един юноша върху олтар — без обяснение, за което специалистите да са единодушни.
