Когато нацистите искаха да бомбардират Лос Анджелис, но не успяха
През Втората световна война нацистите проникват в региона и вербуват симпатизанти на фюрера към каузата си. Докато американските нацисти работят над планове и идеи за подкопаване на правителството и извършване на антисемитско насилие, Леон Люис създава мрежа от шпиони, за да ги спре.
Еврейски юрист и ветеран от Първата световна война, Люис е основател и изпълнителен секретар на Лигата за борба с клеветата. През 20-те и началото на 30-те години на миналия век той следи възхода на фашизма в Европа, докато работи за организацията, а и сам за себе си.
След като Хитлер става канцлер на Германия през 1933 г., нацистките служители изпращат агенти в Съединените щати, за да създадат организацията „Приятели на Нова Германия“ (Friends of New Germany) – по-късно преименувана на Германски американски пакет – с цел да подкрепят привържениците си в чужбина. През юли нацистите правят митинг в Лос Анджелис и започват да се срещат и да набират членове в централата на Deutsche Haus в центъра на града – това е началото на цикъл, с който Люис е твърде добре познат.
Люис знае от годините наблюдаване на чуждестранната преса, че нацисткото правителство насърчава германците, живеещи в Съединените щати, да формират активни клетки, където има достатъчен брой национал-социалисти. Централно за мисията им е да се създаде група от хора, които са нелоялни към правителството на държавата и могат да бъдат призовани на страна на Германия, ако започне война. За Люис е ясно, че е време да действа, но той сварва еврейската общност разединена от възможностите как най-добре да се бори с нарастващия антисемитизъм, а правителството на САЩ се занимава повече с опасността на комунизма, отколкото с фашизма.
Така Люис сам организира шпионска мрежа като се съсредоточава върху същите хора, които нацистите се надяваха да вербуват: немско-американски ветерани. Точно както Хитлер беше насочил разочарованието на ветераните от Първата световна война и цялостното недоволство на обществото в Германия в своя полза, за да спечели изборите, негови привърженици в Лос Анджелис се надяват да предизвикат чувство на негодувание сред ветераните заради намаляването на помощите им по време на Голямата депресията.
Южна Калифорния е особено привлекателно място: около една трета от ветераните с увреждания живеят там, а в региона има 50 германско-американски организации със 150 000 члена, които нацистите се надяваха да обединят. В сравнение с Ню Йорк, пристанището в Лос Анджелис до голяма степен е неохранявано – идеално за трафик на пропаганда от Германия. Освен това районът е готов за нацисткото послание: това е един от най-силните центрове извън Юга за Ку Клукс Клан, които през 20-те години на 20 век провеждат там многолюдни събирания.
Но Люис, който познава редица немско-американски ветерани от работата си с ветерани с увреждания, апелира към чувството му за патриотизъм у шпионите си. Те рискуват живота си, защото вярват, че когато група на омразата атакува Америка, всеки американец трябва да се изправи в защита на държавата си. И тяхната лоялност към Германия не става на Хитлер – мнозина го презират за това, което е сторил на нацията им. Освен един шпионин, мрежата на Люис се състоеше изцяло от неевреи.
Първоначално той планира да шпионира, докато не намери доказателства, с които да убеди местните и федералните служители в реалната опасност, която нацистите представляват за Лос Анджелис. Но когато представя първия си доклад, информацията е посрещната с противоречиви чувства меко казано – той открива, че редица служители на правоохранителните органи на Лос Анджелис също са симпатизанти на нацизма и фашизма, а някои дори са членове на самите групи. Без сериозно внимание от страна на правителството Люис осъзнава, че ще трябва да продължи операцията си. Той решава да поиска финансова подкрепа от холивудските мениджъри, които също бяха мишена на някои от плановете и чиято индустрия е в основата на машинациите на Хитлер.
Преди Германия да направи свои пропагандни филми в края на 30-те и началото на 40-те, нацистите се съсредоточават върху Холивуд. Хитлер и неговият главен пропагандист Йозеф Гьобелс осъзнават силата на филмовата индустрия и негодуват към представянето на Германия от времето на Първата световна война. Решени да ограничат негативния образ на нацията и нацистите, те използват своите дипломати, за да окажат натиск върху американските студия, които да създадат разбиране и признание за Третия райх, и отказват да пускат филми в Германия, които са неблагоприятни за Хитлер и неговия режим.
Мрежата от шпиони на Люис, на мнозина от които се доверяват висши служители на Пакета в Лос Анджелис, докладват и работят за предотвратяването на широк спектър от атентати, включително линчуването на филмовите продуценти Луи Б. Майер и Самуел Голдуин и звездата Чарли Чаплин. Един от плановете е за нападение с картечници в квартала Бойл Хайтс, в който живеят предимно евреи, а друг предлага създаването на фалшива компания за фумигация (метод за контрол на вредителите посредством газообразни пестициди – фумиганти), която да убива тайно еврейски семейства (план, който смразяващо много напомня на газовите камери в нацистките концлагери). Шпионите на Люис дори разкриват планове да се взриви завод за боеприпаси в Сан Диего и да се унищожат няколко дока и складове по крайбрежието.
Говори се и за завземането на оръжейните на Националната гвардия и създаването на крепост на Западния бряг за Хитлер след като фюрера окончателно превземе правителството на САЩ.
Люис и неговите шпиони успяват да спрат тези заговори с най-различни средства: чрез създаване на конфликти между лидерите на Пакета, депортиране на определени членове или предизвикване на правни проблеми и насърчаване на общото чувство на недоверие сред членовете, че шпиони са проникнали в групата.
На 8 декември 1941 г. – след покушението над Пърл Харбър и включването на САЩ във войната – когато ФБР трябва да арестуват симпатизанти на нацистите и фашистите, Люис успява да предостави важна информация за операциите в Калифорния. И все пак той продължава шпионския си кръг дори след като САЩ обявяват война на Германия, тъй като вижда голям ръст в антисемитизма, тъй като мнозина граждани обвиняват евреите за въвеждането на нацията във война. Шпионските му операции спират през 1945 г., след като войната приключва.
…
Десетилетия по-късно е лесно да се чудим защо не е направено повече за предотвратяването на възхода на Хитлер и нацистките зверства и защо не са били забелязани предупредителните знаци, които сега ни изглеждат очевидни. Но работата на хора като Леон Люис все пак показват, че е имало съвременно разбиране и противопоставяне, много преди останалите в САЩ да осъзнаят мащаба на плановете на фюрера.
Те спират заговорите без да изстрелят един куршум, без изобщо да ползват оръжие. Вместо това те ползват мозъка си. Но от тяхната история можем да видим и колко американци (което важи и за хората въобще) се успокояват, че „това не може да се случи на нас“. Но такива неща се случват и този начин на мислене само им помага.
