Как Руската империя наруши Хагската конвенция с бомбардировката на Варна през Първата Световна война – забранената тема
Има много събития от Българската история, които бързо се заличават след 9-и септември, но жителите все още ги помнят, колкото и да не се иска на някого. По време на Първата Световна войнa ще открием, че България влиза на страната на Централните сили. Причината е била винаги само една. След дълъг анализ на нашите посланици и факта, че за пореден път неутралитет не е опция, последните донасят до правителството, че Германия е готова да признае всички териториални искания, включително Македония, докато Великобритания и Франция дори не се опитват да ухажват страната ни.
Не трябва да забравяме и нещо друго. Изборът не е особено добър. До този момент Сърбия също трябва да избере своята посока за действие. Ако България избере позицията на Антантата, то ще затвори пътя на Османската империя, Австро-Унгария и ще се превърне в една особена пречка. Това означава, че съдбата на Сърбия може да се повтори спокойно и в България.
По време на присъединяването на България, Германия вече върви смело напред и жъне победа след победа, докато Руската империя ще влезе на губещата страна и не само, че ще попие земята с кръв, но дори няма да бъде поканена на преговорите. Освен това апетите на Николай II са обвързани с факта, че Черно море трябва да се прекръсти на Руско море и да бъде изцяло във владение на руснаците. Още с включването на войната, Германия официално дава право на България да анексира спорната и безспорната зона в Македония.
Относно Добруджа, историята посочва, че ако Румъния нападне България или неин съюзник, то страната ни има правото да анексира териториите в Добруджа, съгласно Берлинския договор от 1913 г. На 14 октомври с манифест на Фердинанд войната със Сърбия е официално обявена. Николай II осъзнавайки, че е изгубил за пореден път един от най-добрите си партньори ще констатира следното:
„Осъществяването на старите въжделения на българския народ за присъединяването на Македония беше гарантирано по друг начин, съгласуван с интересите на славянството, но тайните сметки, внушени от германските интереси и братоубийственото озлобление срещу Сърбия излязоха победители. България, наша едноверца, неотдавна освободена от турско иго с братска обич и кръвта на руския народ, открито отиде на страната на неприятелите на християнската вяра, на славянството и на Русия. Руският народ гледа на българската измяна с болка и окървавено сърце, изважда меч срещу България и поверява съдбата на изменниците на справедливото наказание на Всевишния.“
Думите на Николай II са смели, но нека преди да правим изводи и да милуваме за толкова тъжните слова на Руската империя, да обърнем внимание на някои факти. Твърдението, че Македония някога ще се върне в пределите на България чрез славянската сделка е лъжа. Единственото, което Руската империя иска, е да изгради така наречената Панславянска идея, тоест съюз между всички балкански страни, в които последните решения да взима тя.
Нищо повече и нищо по-малко не се е виждало. Относно братоубийствената война със Сърбия, нека не забравяме, че именно Сърбия получава инструкциите от Руската империя, за да започне войната, като всичко е подплатено и с факта, че руските войници и офицери вече са напуснали Източна Румелия и се надяват на свирепи военни успехи.
Думите за братство и обич не могат да бъдат открити никъде, особено след като България заплаща за освобождението си над 20 милиона златни лева на Руската империя, след това се бори постоянно с руски агенти и винаги трябва да се съобразява с техните искания. Самата политика на Батенберг по-рано ни доказва, че той до последно не е знаел на кого да се довери и винаги е бил с ранга на пешка на една много недружелюбна шахматна дъска. И не на последно място, не можем да сме сигурни каква точно е била волята на Всевишния, но руската армия е претърпяла някои от най-големите си поражения именно в Румъния, което ни доказва, че очевидно Бог не е бил на тяхна страна, ако изобщо можем да свържем религията с войната – двете най-големи противоречия изобщо в света. Нека обърнем внимание какво споделя Московският славянски комитет:
„Комитетът признава сръбските исторически и етнографски права над Македония, езикът на чието население, както обичаите и песните и славещи сръбските царе и паметници свидетелстват за сръбските права над Македония… Българският народ трябва да помни, че в своето 500-годишно турско робство ни един път не е вдигал оръжие срещу угнетителите си турци, че е започнал Възраждането си с борба срещу майката-църква, която му запази вярата, езика и изборното свещенство, а днес се отплаща на Русия за спасението и възраждането си с невиждана от просветения свят черна неблагодарност. Нека Бог го съди! България не съществува. Не съществува вече славянска България. Вместо нея има немско-фердинандско княжество. Който и да излезе победител в тази война, българското царство няма да съществува. За Русия България вече не съществува. „
Интересно е, че Руската империя никога не може да има никакви претенции относно религия и особено в сферата на Православието. Причината да сме толкова сигурно във всичко това е, че все пак по възникване и основаване на автокефалните църкви. Според откритите изследвания ще открием, че възникват в този ред
Цариградска патриаршия, Александрийска патриаршия, Антиохийска патриаршия, Йерусалимска патриаршия, Българска православна църква, Грузинска православна църква, Сръбска православна църква, Руска православна църква, Румънска православна църква. Следвайки тази мисъл, идва и по-важният въпрос, след като Българската православна църква е значително по-стара от руската, то точно каква майка може да бъде тя
Само няколко дни след атаката над Сърбия, руският външен министър Сергей Сазонов ще предложи в главната квартира да се извърши директна атака над Варна. Той ще запознае Николай II с възможността да се нападне града, след като настоящата ситуация не позволява извършването на десант. Междувременно е ясно, че няма как да минат през Дарданелите, след като именно там съюзниците са ударили на камък. Единственото предложение е да се използва военноморска интервенция, която да свали морала на българските войници. Генерал Алексеев е на същото мнение и така Варна е поставена в мерника на Руската армия, била тя и някога освободителна.
Започват официалните заплахи с унищожение, вина и измяна на българите към Русия, сякаш някой е длъжен до края на своето съществуване да бъде роб завинаги. Освен това тази тема никога няма да се върне обратно в учебниците, макар и да е събитие, което не може да бъде игнорирано по никакъв начин. За периода от 1916 до 1918 г. България и Русия са във война. Води се по всички правила на войната и се използват всички налични средства. Битките се водят в Добруджа, където е първият голям позор за руснаците, последван от много нови в Македония.
Първата атака е на Русия. Причината е, че командването е избрало два варианта за десант във Варна и Бургас. След неуспешната битка за проливите, единственото предложение е атака по вода. Опити за взимането на българските пристанища е правено много по-рано. Русия предлага да ги използва срещу наем, а Великобритания за пореден път отказва. За да е още по-позорно, руските бойни кораби са успели да се придвижат по време на неутралитет.
Руски миноносци 14 пъти нарушават българските водни териториални води. Групи от два до пет кораба наближават към Варна. В ранното утро на 14 октомври 1915 г. във Варна бият църковните камбани. Никой дори няма представа какъв ден предстои. Бреговата охрана вече е забелязала силуети на кораби, а малко по-късно идва и новината, че това са руски бойни кораби. Началник на отбраната на Варна е генерал Симеон Янков.
Негова задача е да защити пристанището, жп гарата, флотските помещения и други стратегически обекти. В територията на Варна към 7:30 сутринта се насочват два хидроплана. Правят малък курс и стрелят няколко пъти по града. От сушата отговарят с картечен огън, но без никакви видими поражения. Руската ескадра се командва от вицеадмирал Новицки и на негово разположение има 17 бойни кораба. Те са 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миненосеца и 5 помощни плавателни съда. Повечето бойни кораби са с въоръжение от 305 и 203 милиметрови оръдия.
Първите снаряди падат в пристанището и извън града, в района на Галата и Евксиновград. Вместо да бъдат ударени крайбрежието и военните обекти, огънят е насочен към градската цел. Очевидно тази практика е любима на Руската империя, както и на настоящата Руска федерация. Засегнатите са казармите на 8-и приморски полк, но няма жертви. За българският генерал това е демонстриране на сила, но не и опит за нанасянето на щети.
Съборени са къщи, Варна се изпълва с викове на бягащи и евакуиращи се хора. Хора тичат към болницата, други носят ранени, за да им бъде оказана помощ. Бреговата артилерия на свой ред отговаря мощно, но няма ефективност, за да нанесе поражения. Руските бойни кораби се намират на 8 мили в морето и дори не са в обсега. Това обаче не е всичко. Руснаците презареждат и продължават своя безмилостен обстрел около час и седем минути. Най-вероятно плановете им са били за по-дълъг обстрел, но причината е, че радистите съобщават за една неприятна изненада.
Във варненската територия дремят спокойно две немски подводници UB-7 и UB-8, които с голямо удоволствие биха искали да добавят още някой потопен и любопитен кораб към ранговете си. За добре дошли, немците ги посрещат с няколко торпеда. Командир мичман Вилхелм Вернер пуска моряшкия тротилов поздрав и следва експлозия, която разтриса Пантелеймон. Това е напълно достатъчно на руските сили веднага да прекратят обстрела и да се изтеглят на безопасно разстояние. Броненосецът Три Светители няма такъв късмет. След точно попадение от немските подводници е успял да се дотътри до нос Калиакра и след това да потъне.
С тежки повреди е още един миноносец, където избухва пожар. С кански мъки, екипажът успява да се прибере на боксир в Севастопол. След като немските капитани са жадни за още успехи, но не са единствени. Немските крайцери Гьобен и Бреслау също нямат против да се включат в забавлението, а малко след това пристигат и части от турската флота. Въпреки форсажите на двигателите, те не успяват да стигнат на време и да организират традиционна бойна забава. Въпреки опитите на Русия да отрече всякакви щети, румънският префект на Добрич споделя за края на броненосеца.
След успешния си улов, двете немски подводници пристигат във варненското пристанище, където са посрещнати като герои. От свирепите атаки става ясно, че са убити на място 9 души, сред които и момче на 12 години и три жени. Тежко ранени са 24 цивилни. Налага се в болницата да се ампутират крайници. Материалните загуби също не са за пренебрегване. Разбита е външната част на вълнолома, засегнати са сградите на Първи полицейски участък, телеграфо-пощенски клон, турското мюфтийство и кулата на морския фар. Според оценките на експерти по-късно става ясно, че щетите са на стойност от 2 милиона лева. Малко след това цяла България вече е на едно мнение – заели са правилната позиция, макар и крайното решение да е повече от ясно. Коментарите продължават и във в-к Народна права:
„След бомбардирането на Варна от руската флота без никакъв повод от българска страна, всички политически мостове между Русия и България са разрушени. Русия губи всякакво морално право да се нарича Освободителка на България…“
Фердинанд е бесен и нарежда храм-паметникът Св. Александър Невски в София да се прекръсти на Съборен храм св. св. равноапостоли Кирил и Методий. Нанесени са промени в интериора на самата църква и са сменени стенописи и икони. През 1920 г. правителството на Александър Стамболийски, въпреки неговите протести, ще поиска да върне руското име на храма. И докато някой би тръгнал да оправдава действията и да твърди, че това е очаквано действие, оставяме един много ясен отговор от международното право
Нанасяйки артилерийски удари по незащитени градове, противникът погазва принципите на международното право. Съгласно IX Хагска конвенция относно бомбардировките от морски сили във време на война от 1907 г. бомбардирането на не отбранявани пристанища, градове, села, жилища или сгради е забранено. Международното право забранява и безсмисленото разрушаване на градове или други населени места и унищожаването на неприятелска собственост, ако това не е предизвикано от военна необходимост.
Липсата на каквито и да е било военни ценности или стратегически цели по това време във Варна е абсолютен факт. Това може само и единствено да покаже, че погазването на Хагската конвенция е нещо, с което руската флота наистина се гордее и продължава да упражнява последователно всеки божи път.
