Как Хитлер разруши Германската република и може ли да се случи отново

Възходът на Адолф Хитлер и Националсоциалистическата германска работническа партия (нацистка партия) включва много фактори. Комбинацията от икономическата депресия, настъпила през 1930 г., унижението при загубата на Първата световна война и огромните военни репарации, които Германия дължи, създават един мрачен период за държавата.

Въпреки че икономиката в целия свят е зле, германците вярват, че високата безработица и свързаното с нея отчаяние са по вина на Ваймарската република, която управлява от 1918 до 1933 г. Близо 2 милиона младежи в Германия са убити през Първата световна война, а повече от 4 милиона се прибират у дома ранени. Тежкият недостиг на храна от блокадите на съюзниците причинява недохранване и глад, особено сред децата и възрастните хора.

Вилхелм II

Император Фридрих Вилхелм Виктор Алберт Пруски (Вилхелм II), внук на британската кралица Виктория, става император през 1888 г. и бързо се утвърждава като неефективен владетел, склонен към емоционални изблици, в които често обиждайки други страни.

До 1914 г. той има доста слаба цялостна представа за световната политика и затова вярва, че ще има подкрепата на своите британски братовчеди, както и други страни-съюзници, когато австрийският ерцхерцог Франц Фердинанд е убит същата година. До 1918 г. обаче той е принуден да абдикира под натиска на обществеността и заради военна загуба на доверие в неговото ръководство. Германия е поета от военните под ръководството на генерал Пол фон Хинденбург и генерал Ерих Лудендорф.

Нарастващите проблеми и насилието между либералните и консервативните партии караt Хайнрих Брюнинг, който става канцлер през 1930 г., да въведе дълбоки съкращения в социалните програми, още повече наранявайки бедните и ядосвайки голяма част от обществеността. Всичките тези социални и политическите вълнения дават на един млад австриец, който обвинява Вилхелм II за поражението на Германия, глас в политиката – и след като Адолф Хитлер се появява на сцената, той променя света.

След Първата световна война Пол фон Хинденбург обявява, че Германия е жертва на комунистически и еврейски заговори, като по този начин посява семената за Холокоста. Хитлер, като много добър оратор, намира последователи, като обещава да върне Германия сред световните сили.

Той широко използва пропагандата, с която успява да кара германския народ да вярва, че комунистите имат намерение да превземат Германия и че еврейските граждани по света участват в заговор срещу страната, с които лъжи насърчава движение на изолационизъм.

Комунистите са специално атакувани като той популяризира идеята, че те разрушават самата основа на германското общество. Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата на Хитлер, дори предлага да бъде построена стена, която да държи настрана нежеланите от Германия.

Изборите се превръщат във фарс, тъй като националсоциалистическата партия използва сплашване, лъжи и сила, за да повлияе на избирателите. Хитлер смазва всичките си свободомислещи противници заедно с всички автори, интелектуалци, бизнесмени и художници с различно мнение, които могат да видят надигащата се буря. Фюрерът създава толкова много лъжи, че дори сам започна да им вярва…

Ернст Рьом, лидер на Щурмабтайлунг (Щурмови войски)

Той контролира пресата и се разпорежда с всеки, дръзнал да напише истината. Германските индустриалци, веднъж развълнувани да имат антикомунист на власт, бавно осъзнават грешката, която са направили, и започват да му се противопоставят. Това довежда до Нощта на дългите ножове (или още Пучът на Рьом), която се провежда в продължение на три дни през 1934 г.

Хитлер нарежда много от противниците в собствената му партия, както и всички други, които смята за опасни за режима му, да бъдат убит от неговите СС щурмоваци, за да се увери, че в бъдеще няма да има политическо въстание. Смята се, че жертвите на чистката са цели 600. Цифри, на които Сталин би се присмял.