Гурките – най-силното звено на Британската армия

| от |

Жестоките сражения по време на обсадата в Делхи през 1857 г. – периодът на индийските бунтове, оставя около 462-ма души на Майор Чарлз Рийд и сийморския батальон. Битката е била особено жестока и са налични около 327 жертви. Въпреки жестокото клане, Рийд е успял да получи малко подкрепления, с които да замени ранените бойци.

Събират се доброволци, а от болницата излизат хора, които могат да ходят и да продължат сражението. Задържането на Делхи става с цената на много жертви. Опитът за превземане на вражеската позиция и пленяването на 13 оръдия, идва с допълнителни страдания, но дава възможност на Рийд да се позиционира на около 10 километра западно от града. На 8 юни идват още две роти от 60-та стрелкова бригада, които окупират къщи в южния край на възвишението. Домът на Хинду Рао е интересна точка на сраженията и през следващите 16 часа ще се води една от най-жестоките битки.

С цената на още животи и сериозни напъни, атакуващите са отблъснати. Рийд и неговите хора тепърва влизат в едно от най-жестоките сражения и през следващите 3 месеца ще се справят с още 25 атаки. До 20 септември, същата година, британците успяват да отворят вратите на Делхи и да превземат града. Истината за това сражение идва и с една много важна подробност – 490 от хората в батальона не са британци – те са гурки. До края на сражението е станало ясно, че индийците дават по 10 рупи за главата на гурка – същата цена се плаща и за главата на англичанин. Рийд ще сподели пред британската корона, че съмненията в гурките вече са напълно премахнати, това са страховити бойци, които не трябва да бъдат подценявани в нито един момент.

Гурките продължават да служат на короната и десетилетия по-късно. По време на Втората Световна война, когато се водят сражения в Бирма, маршал Уилям Слим споделя, че гурките са идеалните бойци – смели, умни, спокойни, адаптиращи се, надарени във военното дело и невероятно лоялни. В Судан получават похвала, че са едни от най-смелите. Генерал Ян Хамилтън има такива наблюдения още по време на Първата Световна война ще напише, че една гурка се оценява на теглото си в злато.

През следващите 200 години ще има повече от 200 хиляди гурки, които служат на британската корона в най-различни конфликти, както в световните войни, така и в битката за Фолклендските острови, Близкия изток и Афганистан, където има 46 хиляди души.

Тяхното мото е винаги едно и също „По-добре да умра, отколкото да живея като страхливец“.

Страховитите и толкова хвалени войници идват от Непал и често са ниски, малко по-жилави от европейци и американци и обикновено се изобразяват в атака със своя любим кукри нож. Бойният им вик е „Айо Гуркнали“ – в превод „Гурките пристигнаха!“.

Най-вероятно познавате историята на тяхното прословуто курки, което векове наред е причина за разчленяване на врагове и определено е ефикасен уред в ръцете на човек, който е израснал с него, както се случва в Непал. Всички гурки се тренират на ръкопашна битка, използвайки точно този вид оръжие. Историите се пренасят като легенди през вековете напред. По време на Втората Световна война в сраженията в Северна Африка, Гурките съобщават за вражески нападения, елиминирането на 10 вражески войника, относно изразходвани муниции, капитанът поставя само една чертичка – причината е, че гурките не са използвали огнестрелно оръжие.

През 1984 г. Байрън Фаруел пише книга „Гурките“ и разказва, че някои ги наричат непалски гурки, като пропускат да обръщат внимание на техния произход, племе или социална класа. Други ограничават още повече израза, посочвайки, че става въпрос за град Гурка, който се намира на около 40 километра северозападно от Катманду.

Единственото, което може да се потвърди е, че гурките идват от планините на Непал и някои части от Североизточна Индия. Въпросните бойци се рекрутират от четири племена в региона – Магарас, Гурунги, Лимбус и Райс.

Днешен Непал има популация от близо 30 милиона души, а по данни на историците, първите заселници пристигнали в тази територия преди повече от 2500 години. Марко Поло преминава през региона по време на 13 век и ги описва като диви планински хора. Вярвате или не, това е родното място на Гаутама Буда, роден като Лумбини в Южен Непал. Повечето от територията на Непал има сериозна история и е изпълнена с военни спомени, вместо сентенциите на Буда за мир.

Легенди за битки, предателства, племена, различни индивидуални герои и още повече войни за превъзходство, доказват и тайните умения на гурките.

Великобритания също страда от гурките. Източно Индийската Компания започва своите търговски маршрути в Източна и Югоизточна Азия и Индия, предлагайки стоки на двете страни около XIX век. Срещата с гурките не е била най-приятната. Гостите не са добре дошли, но напрежението ескалира на 29 май 1814 г. Гурките нападат няколко полицейски управления, избиват 20 души, включително един англичанин и се готвят за война. Англо-непалската война се води между 1814 и 1816 г. Британците водят четири отделни инвазии в Непал от 1814-1816 г. Племената се справят с първите две, но губят вторите две.

Британците остават впечатлени от бойните умения на непалци и никога преди това не са виждали подобна борбеност. Нито един от гурките не се е обърнал да бяга и смъртта за тях се приемала като някаква форма на благословия.

По време на бомбардировката на форт Калунга, един гурка излиза от форта и маха на британците. Колонизаторите си мислят, че противника се предава и спират огъня. Мъжът се приближава и се оказва, че неговата долна челюст е раздробена. Мъжът стои спокойно в лазарета и чака да го закърпят, а след това иска разрешение да се върне в своите редици и да продължи сражението. След войната се вдигат две статуи – една за британците и една за гурките, които са се сражавали с цената на всичко.

За индийските бунтове са извикани за служба и ще покажат своята страховита сила. По време на 7-годишната им служба, само един гурка отива на военен съд, докато нито един друг военен батальон на Великобритания не може да се похвали с подобен успех.

През Първата Световна война повече от 50 хиляди гурки отиват на война. Загиват около 20 хиляди и на тяхната дивизия са раздадени около 2000 индивидуални награди за смелост, включващи 2 викториански кръста за смелост. Бойците никога не са получавали техниката, която получават британците, но въпреки това не се притесняват да водят и по-модерна война.

Водили са войни във Франция, Ипрес, Месопотамия, Персия, Палестина и Галопили. На последния боен театър се катерят по укрепление от няколкостотин метра, докато са под прикритието на артилерията. Гурките служат дори под командването на Лорънс Арабски в Арабския залив.

През Втората Световна война има отново търсене на гурки. Повече от 110 хиляди души служат в Африка, Италия, Гърция и Югоизточна Азия. 30 хиляди души загиват от раните си, докато 12 гурки печелят викторианския кръст за храброст. Редно е да споменем 19-годишния Ганджу Лама, който понася тежки рани – ръката, кракът му и китката са счупени, но той пълзи през окопите, за да унищожи два японски танка. Подобни случаи далеч не са единични.

През 1947 г. е дадена независимост на Индия. По това време съществуват 10 батальона на гурки. 6 от тях остават в индийската армия, докато четири са изпратени на британската армия. Британските гурки служат във Фолкланд, Кипър, Босна, Югоизточна Азия, Близкия изток и Афганистан. По 47 член на Женевската конвенция се приема, че гурките не са наемници, а се смятат за редовна британска армия и получават редовно заплащане и лечение.

Дори покойната кралица Елизабет II използва гурките за официална охрана през 2022 г. за нейния платинен юбилей. Същите бойци охраняват дворците ѝ и кулата на Лондон. Гурките са извикани да маршируват на нейното погребение. Следователно трябва да признаем, че  

 
 
Коментарите са изключени за Гурките – най-силното звено на Британската армия