Джордж Вашингтон почти отвлича британски принц

По време на Американската революция Джордж Вашингтон, главнокомандващ на континенталната армия, одобрява план за отвличане на адмирал от британския кралски флот и 17-годишен мичман.

Заговорът не е необичаен: по време на войната ръководствата на Континенталната и Британската армия се опитват – а понякога и успяват – да отвлекат високопоставени лидери и военни, за да получат по-голямо влияние в преговорите. През 1780 г. британците неуспешно се опитват да отвлекат самия Вашингтон.

Благородно начинание

Тийнейджърът мичман е принц Уилям Хенри, син на крал Джордж III. Принцът, който имал двама по-големи братя преди себе си по линията за престола – включително бъдещия крал Джордж IV – нямал големи изгледи да носи короната, затова се присъединил към Кралския флот.

Уилям Хенри пристига в пристанището на Ню Йорк на 26 септември 1781 г. на борда на кораба Принс Джордж; така става първият член на британското кралско семейство, който стъпва в американските колонии. Шпионите на Континенталната армия скоро откриват, че само лека охрана придружава принца, когато слиза на брега…

Полковник Матиас Огдън от 1-ви Континентален полк на Ню Джърси пише на Вашингтон, като предлага отвличането на Уилям Хенри и неговия командир адмирал Робърт Дигби. Вашингтон харесва идеята и дава одобрението си в обратно писмо от 28 март 1782 г., в което заявява:

„Предприемчивостта, която личи в плана ви за изненада в техните домове и за извеждането на принца – Уилям Хенри и адмирал Дигби, заслужава аплодисменти; и имате моето пълномощие да извършите опита по всякакъв начин и в такъв момент, какъвто прецените.

Напълно съм убеден, че е излишно да ви предупреждавам да не поднасяте обиди или унижения на лицата на принца или адмирала, ако имате късмета да ги заловите; но може би няма да е зле да наблегна на важността на правилното поведение от страна на командваната от вас група.“

Кралската пешка

По времето, когато Огдън получава писмото на Вашингтон с одобрение, британският генерал Чарлз Корнуолис се е предал на 19 октомври 1781 г. след обсадата на Йорктаун във Вирджиния. Това обаче не означава край на заговора: Вашингтон планира да използва кралския заложник, за да принуди британците да освободят американските военнопленници възможно най-скоро.

Но планът е преустановен, след като британците узнават за него и незабавно увеличават охраната на Уилям Хенри. Няма как да знаем дали пленяването на принца би ускорило освобождаването на военнопленниците, както се е надявал Вашингтон – или вместо това би разпалило нов конфликт с британците…

Уилям Хенри се завръща в Англия и продължава кариерата си в Кралския флот. Близо 50 години по-късно, през 1830 г., принцът неочаквано се възкачва на британския престол като Уилям IV, след като двамата му по-големи братя умират без наследници. След като става крал, той вижда писмото на Вашингтон и казва: „Длъжен съм на генерал Вашингтон за неговата човечност, но съм дяволски доволен, че не му дадох възможност да я прояви към мен.“