В историята има много примери за това, как хора плащат с живота си заради своите виждания. Един такъв човек е Ян Хус, чешки философ, теолог и религиозен реформатор. Той е въвлечен в споровете около Западната схизма, за което е осъден за ерес и изгорен на клада.
Ян Хус е роден около 1369 г. в Хусинец, Бохемия (днешна Чехия). Около 1390 г. се записва в Пражкия университет, а две години след дипломирането си през 1394 г. получава магистърска степен и започва да преподава в университета. През 1401 г. става декан на философския факултет.
По това време Пражкият университет преминава през период на борба срещу чуждо, предимно немско, влияние, както и през интензивно съперничество между, от една страна, немски учители, които подкрепят номинализма и са смятани за врагове на църковната реформа, и, от друга страна, силно националистически настроените чешки учители, които са склонни към реалистична философия и са ентусиазирани читатели на философските трудове на Джон Уиклиф, остър критик на номинализма.
Хус изучава трудовете на Уиклиф, а по-късно и неговите богословски писания, които са донесени в Прага през 1401 г. Той е повлиян от основните принципи на Уиклиф, макар че никога не приема крайните им последици и е особено впечатлен от предложенията на Уиклиф за реформа на римокатолическото духовенство.
Духовното съсловие притежава близо половината от цялата земя в Бохемия, а голямото богатство и симониалистките практики на висшето духовенство предизвикват завист и негодувание сред бедните свещеници. Бохемските селяни негодуват и срещу църквата като един от най-тежките данъкоплатци върху земята. Съществува голяма потенциална база за подкрепа на всяко движение за църковна реформа във време, когато авторитетът на самото папство е дискредитиран от Западната схизма. Опити за реформа са правени от бохемския крал Карл IV, а произведенията на Уиклиф са избраното оръжие на националното реформаторско движение, основано от Ян Милич от Кромержиж.
През 1391 г. учениците на Милич основават Витлеемската капела в Прага, където публични проповеди се изнасят на чешки, а не на латински език, в духа на учението на Милич. От 1402 г. Хус е отговорен за капелата, която се превръща в център на нарастващото национално реформаторско движение в Бохемия. Той все повече се поглъща от публичните проповеди и в крайна сметка се очертава като популярен лидер на движението.
Въпреки обширните си задължения във Витлеемската капела, Хус продължава да преподава в университетския факултет по изкуства и става кандидат за докторска степен по теология. Освен това той става съветник на младия благородник Збинек Зайец от Хазмбурк, когато Збинек е назначен за архиепископ на Прага през 1403 г.
През 1403 г. немският университетски преподавател Йохан Хюбнер съставя списък с 45 статии и ги осъжда като еретични. Тъй като немските преподаватели имат три гласа, а чешките - само един, германците лесно надделяват над чехите и оттогава 45-те статии се считат за тест за ортодоксалност. Основното обвинение срещу учението на Уиклиф е неговият принцип за реманентността - т.е. хлябът и виното в Евхаристията запазват материалната си субстанция. Уиклиф обявява Писанията за единствен източник на християнската доктрина. Ян Хус не споделя всички радикални възгледи на Уиклиф.
През първите пет години от управлението на Збинек като архиепископ на Прага, отношението му към евангелската партия се променя радикално. Противниците на реформата го спечелват на своя страна и през 1407 г. успяват да обвинят Станислав и Палеч в ерес, след което те са изправени пред Римската курия за разпит. Двамата мъже се завръщат напълно променени в богословските си възгледи и стават главни противници на реформаторите. Така, точно когато Хус се очертава начело на реформаторското движение, той влиза в конфликт с бившите си приятели.
От 1378 г. Римокатолическата църква е разделена от Западната схизма, по време на която папската юрисдикция е разделена между двама папи. Като лидер на реформата, Хус без колебание се кара с архиепископ Збинек, когато последният се противопоставя на Пизанския събор (1409 г.), свикан с цел детрониране на съперничещите си папи и реформиране на църквата. Съборът се ползва с подкрепата на чешките магистри в Пражкия университет, докато немските магистри се противопоставят на него. Немските магистри, които имат мнозинство при гласуването по университетските дела, подкрепят архиепископа, което толкова разгневява крал Вацлав, че през януари 1409 г. той отменя университетския устав, като дава на чешките магистри по три гласа, а на немските само един. Резултатът е масова емиграция на немци от Прага към няколко немски университета. През есента на 1409 г. Хус е избран за ректор на вече доминирания от чехи университет.
Окончателният разрив между Збинек и Хус настъпва, когато Пизанският събор сваля от престола както папа Григорий XII, чиято власт е призната в Бохемия, така и антипапата Бенедикт XIII и на тяхно място избира Александър V. Свалените папи обаче запазват юрисдикцията си над части от Западна Европа. Така вместо двама, сега има трима папи. Архиепископът и висшето духовенство в Бохемия остават верни на Григорий, докато Хус и реформаторската партия признават новия папа.
След като е принуден от наказателните мерки на краля да признае Александър V за законен папа, архиепископът, чрез голям подкуп, убеждава Александър да забрани проповядването в частни параклиси, включително Витлеемската капела. Хус отказва да се подчини на заповедта на папата, след което Збинек го отлъчва. Въпреки това Хус продължава да проповядва във Витлеемската капела и да преподава в Пражкия университет.
През 1412 г. делото за ереста на Хус е възобновено поради нов спор относно продажбата на индулгенции, издадени от наследника на Александър, антипапата Йоан XXIII. Продажбата им в Бохемия предизвиква всеобщо възмущение, но е одобрена от крал Вацлав. Хус и бившият му ученик Йероним от Прага водят известен публичен диспут, който завършва с изгарянето на указа на Йоан XXIII, разрешаващ продажбата на индулгенции. Хус също публично осъжда тези индулгенции пред университета.
По този начин той губи подкрепата на Вацлав, което се оказва фатално за него. След това враговете на Хус подновяват процеса срещу него в Курията, където той е обявен за отлъчен от църквата за отказ да се яви и е издадена забрана над Прага или всяко друго място, където Хус може да живее, като по този начин се отказват определени тайнства на църквата на причастяващите се в забранения район.
За да пощади града от последствията, Хус доброволно напуска Прага през октомври 1412 г. Той намира убежище в Южна Бохемия в замъците на своите приятели и през следващите две години се отдава на литературна дейност. Неговите врагове, по-специално Станислав и Палеч, пишат голям брой полемични трактати срещу него, на които той отговаря също толкова енергично.
С продължаващата с неудържима сила Западната схизма, крал Сигизмунд Унгарски, като новоизбран крал на Германия, вижда възможност да спечели престиж като възстановител на единството на църквата. Той принуждава Йоан XXIII да свика Констанцкия събор, за да намери окончателно решение на схизмата и да сложи край на всички ереси. Сигизмунд изпраща пратеник да покани Хус да присъства на събора, за да обясни възгледите си. Хус приема с неохота.
Малко след пристигането си в Констанц, с мълчаливото съгласие на Сигизмунд, Ян Хус е арестуван и поставен в строг затвор, от който никога не излиза. Враговете на Хус успяват да го съдят пред Констанцкия събор като еретик-уиклифит. Всичко, което сериозната намеса на бохемските благородници успява да постигне за него, са три публични изслушвания, на които му е позволено да се защити и успява да опровергае някои от обвиненията срещу него.
Съветът призовава Хус да се отрече, за да спаси живота си, но за мнозинството от членовете му той е опасен еретик, годен само за смърт. Реформаторът отказва да се отрече. Той е осъден и изгорен на клада на 6 юли 1415 г. Смъртта му поражда вълна от недоволство, която води до т.нар. хуситски войни (1420-1434 г., които завършват с поражение за последователите на Хус.
