Историците от XXI век все по-често определят 70-те години на XX век като "повратна точка" в световната история, най-вече поради значимите икономически сътресения.
В западния свят продължават да се развиват социално-прогресивните тенденции, зародили се през 1960-те, като нарастваща политическа активност и икономическа свобода на жените. През 1979 г. Консервативната партия печели изборите във Великобритания, а Маргарет Тачър става първата жена министър-председател.
Тези процеси намират своето естествено отражение и в киното.
Новият Холивуд започва като артистичен бунт срещу старата система на кинопроизводството. Така постепенно се оформя моделът на модерния блокбастър, който променя икономиката на киноиндустрията.
Мърчандайзингът става религия, особено след успеха на "Междузвездни войни". Авторското кино започва да изглежда рисково. А премиерата на "Челюсти" поставя началото на ерата на летните блокбастъри и постепенно връща влиянието на студията.
Златна ера на Холивуд
Как изглежда Холивуд през 50-те и 60-те години? Това е периодът, в който класическата студийна система, изградена по време на т.нар. Златна ера на Холивуд (30-те и 40-те години), започва да се разпада.
Студийната система доминира десетилетия. Тя се характеризира със строга организация, контрол и жанрова стандартизация. Естествено благодарение на нея се появяват имена, които и до днес са известни из цял свят.
От 30-те до 50-те години Холивуд се контролира от големите студиа като "Метро-Голдуин-Майер", "Уорнър Брос" и "Парамаунт Пикчърс". Те контролират всичко, актьорите са на дългосрочни договори, режисьорите изпълняват студийни задачи, филмите се правят по ясни жанрови формули. Оттам идват класики като "Казабланка" (1942), "Гражданинът Кейн" (1941), "Булевардът на залеза" (1950).
Но този модел започва да се пропуква. През 1948 г. по време на историческото дело "United States vs Paramount Pictures" е взето решение на Върховния съд на САЩ, което слага край на старата "студийна система" в Холивуд чрез премахване на монополните практики в разпространението и показването на филми.
Съдът постановява, че големите филмови студиа не могат едновременно да произвеждат филми и да притежават вериги от киносалони.
Резултатът е, че студиата губят контрол върху разпространението и приходите започват да падат.
През 50-те години на миналия век телевизията нахлува в домовете. Посещаемостта на кината спада драстично.
Хората вече могат да гледат забавление у дома, реклами, развлекателни шоута и програми. Холивуд започва да прави огромни, скъпи спектакли, за да върне зрителите.
Проблемът е, че те често струват твърде много. Старите филми започват да изглеждат остарели.
През 60-те години се появява и новата публика - поколението след Втората световна война. Тези млади зрители искат нещо различно, по-реалистични истории, политика, бунт, антигерои.
Точно тогава американските студенти започват да гледат европейско кино на режисьори като френският гений на киното Жан-Люк Годар и неговият италиански колега Федерико Фелини.
Филмите, които се създават в Европа са много по-смели от класическия Холивуд и много по-близки по сюжет към аудиторията.
Всичко се променя, когато на екран излизат филми като "Бони и Клайд" (1967) и "Волният ездач" (1969).
Те са евтини, бунтарски и печелят огромен интерес. Студиата изведнъж осъзнават, че младите режисьори разбират публиката по-добре от старите продуценти. И така възниква т.нар. Нов Холивуд.
Бунтът на Новия Холивуд
Антигероят влиза през задния вход
Новият Холивуд създава парадокса, че най-големият му успех, блокбастърът, всъщност слага край на неговата анархия.
В началото на 70-те Холивуд е в задънена улица. Именно тогава се появява ново поколение режисьори, които не искат да утешават зрителя. Искат да му говорят директно. Искат личен и реален контакт с публиката. Франсис Форд Копола изгражда дълбок и продължителен диалог със зрителя чрез филми като "Кръстникът" и "Апокалипсис сега". И публиката откликва на това.
Новият Холивуд не се интересува от перфектна структура, а от истината или поне от илюзията за нея.
"Челюсти" е тихият бунтовник, който неволно връща властта на студиата, тъй като те осъзнават, че масовото зрелище носи повече пари от авторското кино.
Стивън Спилбърг и Джордж Лукас, режисьорът на "Междузвездни войни", откриват бъдещето - блокбастърът и франчайзът.
Студиата могат отново да си поемат дъх. Те предоставят свобода на режисьорите, но когато дадеш пълна власт на амбициозни гении, получаваш шедьоври, но и хаос. "Апокалипсис сега" на Франсис Форд Копола е гениален филм и може би най-доброто му произведение наред с "Кръстникът". Но Копола е хаотичен в продукцията си, която почти унищожава самия него финансово и психически.
Новото младо поколение холивудски режисьори на 70-те години на XX век като Копола, Мартин Скорсезе, Брайън Де Палма са най-важната промяна, която носи Холивуд, защото успяват да достигнат до младежката аудитория, която студиата губят прогресивно.
Тази група млади творци - актьори, сценаристи и режисьори за кратко променя начина, по който работи Холивуд, ръководена от продуцентите в миналото.
По време на разгара на Златната ера на Холивуд, филмите са заснемани почти изцяло на снимачна площадка в изолирани студия.
Съдържанието на филмите се ограничава от Кодекса за производство на филми.
Преминаването към "нов реализъм" е възможно, когато се въвежда системата за рейтинг на Филмовата асоциация на САЩ и заснемането на важни локации става все по-жизноважно.
Тук се оформя стремежът да се привлича обществено внимание и популярност. Това е практика, която според PR специалистите води до грешки в името на краткосрочен успех.
Поради пробивите във филмовите технологии (напр. камерата Panavision Panaflex, въведена през 1972 г.), създателите на Новия Холивуд могат да заснемат 35-милиметров филм с относителна лекота в екстериор.
По-ниската цена на снимането на терен насърчава създателите на Новия Холивуд да работят извън студиото, развивайки по-натуралистичен подход в рязък контраст със стилизацията на класическите мюзикъли и спектакли от края на 50-те и началото на 60-те години.
Това от своя страна е нов подход, който провокира и впечатлява зрителя, свикнал на статичните еднообразни студийни декори.
Основополагащата разделителна линия се очертава от филма "Волният ездач" (1969). Неподражаемото "хладно" присъствие на Питър Фонда и Денис Хопър в главните роли, отваря вратите за продължителни дискусии към зрителите на различни естетически и интелектуални теми.
Подобно на героите си, Фонда и Хопър търсят осезаем резултат както от филма, така и от каузите, изразени чрез персонажите им.
Интересно е посланието, което те отправят с филма, който сами създават, тъй като Денис Хопър е и режисьор на заглавието, а Питър Фонда е негов продуцент. Вододелният филм "Волният ездач" се свързва с младежката култура и създава предпоставки за нови творчески търсения.
Филмът също така стартира нова ера в своята индустрия, която дава на авторите безпрецедентен контрол върху работата им.
Подкрепяни от новата публика и новите финансови възможности, и повлияни от своите френски връстници, създателите на "Новия Холивуд" се възприемат като "автори". Това от своя страна допринася за утвърждаването на киното като значима част от културния и академичния канон.
Киното вече не е просто развлечение - то се превръща в обект на обсъждане дори в неформални социални среди. Именно това е основната цел на PR мениджърите: да се говори за филмите.
Холивуд по-скоро приема бунтари, отколкото истински революционери. Затова режисьори като Копола и Скорсезе имат много по-труден път от Спилбърг и Лукас, които често са обвинявани, че спомагат да се сложи край на движението.
Наученият урок за киното от 70-те години е, че когато "Челюсти" и "Междузвездни войни" разбиват боксофисите, те фактически слагат началото на епохата, която и разрушава Новия Холивуд и задават посоката на следващото десетилетие.
Създателите на филми от ерата на Новия Холивуд са готови за успех и в някои случаи го постигат със замах.
Липсата на морал и духът на рокендрол поколението не успяват да съхранят Холивуд. Той поглъща както тях и идеите им, така и част от собствения си талант и гении. Всичко това в постоянната дилема между естетическото и комерсиалното.
