От всички дванадесет ученици на Иисус Христос Юда Искариот е най-противоречивият и печално известен.
Според Новия Завет той присъства по време на много от най-важните събития от земния живот на Христос и в крайна сметка Го предава, като разкрива местонахождението Му срещу тридесет сребърника, макар след това да е измъчван от чувство за вина след като вижда, че Иисус е осъден.
Юда Искариот е един от първоначалните дванадесет ученици на Иисус Христос. Макар призоваването на Юда към служение да не е описано в евангелския текст, изглежда, че той играе особено значима роля в живота на учениците.
Той отговаря за общите средства на учениците и присъства на редица важни събития, като например случая с грешницата, която помазва нозете на Иисус с миро и ги избърсва с косите си.
Не съществуват исторически сведения, които да описват подробно ранния живот на Юда Искариот. Евангелията от Йоан и Матей са основният източник за неговата история.
Йоан споменава името на баща му Симон, но не дава друга информация. Съществуват различни мнения относно второто му име "Искариот".
Една хипотеза е, че то произлиза от гръцка дума за "кинжал", дала името на сикариите. Те са радикална еврейска група националисти и убийци, които се противопоставят на римската власт в Юдея.
Тъй като Иисус привлича и други революционно настроени личности, като Симон Зилот, се предполага, че Юда може да има подобен произход.
Традиционно обаче новозаветните изследователи извеждат "Искариот" от еврейска дума със значение "човек от Кериот" - град в южната част на Юдея.
Юда се присъединява към учението на Иисус и става един от дванадесетте апостоли. Той заема важно място сред учениците като този, който е избран за отговорник за средствата.
По време на Страстната седмица обаче той излиза на преден план. Той се противопоставя на постъпката, при която грешница помазва главата на Иисус със скъпо миро.
След това Юда отива при първосвещениците и се съгласява да предаде Иисус срещу тридесет сребърника.
Възможността да изпълни договорката си се появява след Тайната вечеря. Той разкрива местонахождението на Иисус на първосвещениците и старейшините срещу тридесет сребърника.
По време на Тайната вечеря Иисус показва, че знае за двуличието на Юда още от по-ранен момент, когато някои ученици се отдръпват от Неговото служение, но по време на самата вечеря Той ясно заявява, че сред тях има предател.
В разразилото се смущение Иисус дава знак на апостол Йоан, че именно Юда е предателят, докато подава на последния къс хляб.
Когато Иисус изпраща Юда, останалите мислят, че той отива да извърши някакво добро дело. В действителност Юда събира войници и ги отвежда в Гетсиманската градина - място, където Иисус често се уединява.
Юда посочва Иисус чрез обичайна целувка за поздрав, с което дава знак на войниците, че това е човекът, когото търсят.
Целувката, поначало знак на обич, близост и доверие, в случая с Юда Искариот се превръща в символ на предателството - външен жест на привързаност, който прикрива вътрешна измяна.
След процеса и разпятието на Иисус, съдбата на Юда се оказва една от най-неясните истории в Новия Завет.
В Евангелието от Матей той изглежда изпитва известно разкаяние и хвърля парите в краката на Синедриона - орган на еврейското самоуправление в Юдея. След това отива и се обесва.
И Юда Искариот, и апостол Петър в най-решаващия момент се отдръпват от Иисус и по свой начин Го оставят - въпреки че Петър се кълне на Тайната вечеря, че е готов дори да умре за Него. И двамата осъзнават тежестта на постъпките си и преживяват дълбоко разкаяние, но поемат по различни пътища.
След разпятието Петър не бяга от греха си. Той се пречупва, приема случилото се и се връща към Христос със смирение, като носи тази болка в себе си.
Юда също осъзнава своята грешка, но вместо да се върне обратно, позволява на греха да го погълне.
Разликата не е в греха, нито в покаянието, а в избора след него. Единият избира милосърдието и надеждата, другият - отчаянието и безизходицата.
Юда вярва, че грехът му е твърде голям, за да му бъде простено и това го кара да се отдалечи от Христос, съответно и вярата, надеждата и най-вече любовта.
И затова той си отнема живота, не защото, както някои си мислят, че това е смела постъпка, а точно обратното, защото е слабост.
Изисква се голяма смелост да избереш живота въпреки всичко, което си направил. Всеки греши, безгрешни няма. Важен е пътят по който избираш да продължиш.
След смъртта на Юда и след Възкресението и Възнесението на Иисус учениците решават, че е необходимо да бъде избран негов заместник.
Двама мъже, които вероятно са били с Иисус още от Неговото кръщение - Юст и Матия са предложени за мястото.
Учениците хвърлят жребий и изборът пада върху Матия. След Възнесението повечето източници посочват, че Матия отива в днешна Грузия и там умира.
Мотивите на Юда Искариот са предмет на различни тълкования. Библейският разказ говори за сатанинско влияние, но са предложени и по-психологически обяснения, като обикновена алчност, основана на обвинението на апостол Йоан в кражба.
По-сложна хипотеза е, че Юда се разочарова от Иисус и смята, че арестът Му ще принуди Христос да поведе последователите си към въстание.
Това, че учениците не разбират напълно характера на Христовото Царство Небесно, се вижда и от техните спорове.
Текстовете обаче не предоставят достатъчно доказателства за тези предположения.
Юда се превръща в символ на предателството. Самото име "Юда" става нарицателно за измяна. Иронично е, че действията му допринасят за богословското разбиране на смъртта на Иисус като изкупителна жертва за греховете на човечеството и поставят основите на християнството.
В православното богословие Юда Искариот не се разглежда като герой, нито като необходим участник в Божия план за спасение. Макар предателството му да стои в центъра на събитията около разпятието, то не е оправдано и не е условие за Възкресението.
Христос доброволно върви към страданията Си, а напрежението около Него вече съществува, така че събитията биха се развили и без намесата на Юда.
Основният принцип, който православната традиция подчертава, е, че Божият промисъл не отменя човешката свобода - Юда действа по собствен избор, а не като "инструмент" на неизбежна съдба. Затова неговото действие остава грях, а не принос към спасението.
Светите отци, като Йоан Златоуст, виждат в Юда трагична фигура, чиято най-дълбока драма не е само предателството, а отчаянието след него. В този смисъл той често се сравнява с апостол Петър - и двамата отпадат, и двамата осъзнават греха си, но избират различен път.
Петър се връща към Христос чрез покаяние и надежда в Божието милосърдие, докато Юда се затваря в безнадеждност и не вярва, че може да бъде простен. Така разликата не е в греха, а в отговора към Божията любов.
Именно затова Юда остава в православната традиция не като герой, а като предупреждение за опасността от отчаянието и отказа от надежда.
