shareit

Битката за Алкасар и един от големите успехи на Франко

| от |

В началото на Испанската война ще открием, че генерал Франциско Франко и генерал Емилио Мола ще искат да извършат бърз преврат. Разширяването на агресията, както и дълготрайни бойни цели, няма да се смята за някакъв успех. Още в самото начало се твърди, че Франко е имал за  цел да раздели страната на 8 военни района, използвайки силите на флотата и войниците си, а след това да активира гражданския протекторат, който да подсили редиците. По тази тема, двамата генерали ще постигнат пълен синхрон със своите командири.

Успехът в Мадрид се струва далеч по-невъзможен, но след като Мадрид е мястото, където се намират най-много офицери, лоялни на правителството по всички линии, точно там трябва да се фокусира и цялата сила. След успешни няколко дни в провинцията, походът към столицата трябва да се активира от няколко различни посоки, за да се затруднят силите там и бързата капитулация да е сигурна. По същото време се транспортират сили от Терсио и други части на Мароко покрай залива, за да стигне до територията на Испания. По план трябва да се превземат градове като Мадрид и Барселона. Тези два града са от изключителна важност, следователно фокусът е върху тях.

Невъзможно е да се направи бърз преврат, ако се използва само армията и точно това ще обърка значително плановете. Поради липсата на достатъчно кораби, силите от Африка не могат да се отзоват достатъчно бързо, следователно тази карта не може да се използва и с това започват главоболията в Испания – те ще бъдат и за двете страни.

Има и още един фактор, който бърка плановете на Франко – наличието на партиите и конспираторите, използващи всички възможни средства, за да се справят по всякакъв начин с организирането на гражданското движение. Не на последно място трябва да се добави и лошата организация на действие, както и влиянието на бунтовниците – много от тях ще предпочитат да се крият в бараките, вместо да тръгнат по улиците.

Следвайки серията от малки катастрофи, началото на август ще доведе до нов проблем – пълна гражданска война в Испания. От този момент ще се включат и други страни в битката, като можем да твърдим, че макар и да не са там официално, те ще използват всякакви варианти, за да се намесят. Германия и Италия ще бъдат сред първите, докато републиканското правителство ще търси помощ от френския министър-председател. На 6 август 1936 г. Франко ще даде нареждане за пълна атака на Мадрид. Подобни нареждания го поставят в обувките на краен военен лидер, който ще носи отговорност за целият театър на войната. Дори и след превземането на Мадрид, официалната победа и краят на войната ще останат далече от полезрението. Идеята да се извърши военна кампания от Кордоба до Мадрид изглежда впечатляваща, почти невъзможна и гарантираща успех на онзи, който дръзни да я изпълни.

В случай на неуспех, националистите ще останат разделени и с това ще бъдат подложени на по-силни атаки. Франко осъзнава тази опасност и в много случаи ще има съмнения дали изобщо да предприема такива стъпки. Африканските сили започват своя успех с поход от Севлия до Теловера, а това е нещо положително и даващо резултат. През следващия месец националистите ще успеят да покрият около 500 километра и да изпълнят мисията си. Някъде през септември ще има и нова задача за Франко – в коя посока да продължи своята атака. Всичко изглежда изключително лесно и точно – остават около 60-70 километра до Мадрид, данните на разузнавачите ще посочат, че армията на противника е слаба, следователно всички сили трябва да се насочат към столицата и войната ще приключи.

Вместо това, Франко ще направи нова стратегия и вместо да нападне Мадрид по главния път, той предпочита да насочи силите си през Алкасар и Толедо. Проблемът е, че още там в началото се крият бунтовници, предвождани от полковник Хосе Москардо. Още тогава генерал Алфредо Кинделан ще попита Франко дали осъзнава какво прави. Промяната на плана може да му коства Мадрид, а никой не иска това. Франко се съгласява с подобен сценарий, но и до днес никой не може да даде точната дефиница на идеята защо всичко това се случва по този начин.

Полковник Москардо води своите сили в Толедо. На 22 юли 1936 г. е принуден да се затвори в Алкасар и да го превърне в крепост. Републиканците са успели да ограничат неговите действия, но никога не са го елиминирали от уравнението на съпротивата. Повечето хора се барикадират и превръщат местността в крепост. 300 от тях са членове на националната гвардия, около 800 са офицери и още 100 са въоръжени привърженици на десните партии, привличайки със себе си около 200 кадета от военната академия – те са били освободени за лятната си ваканция. Заедно с тези сили, полковникът успява да събере още 190 жени и 520 деца – реално броят на жените по неофициални данни се смята за близък до 550.

Заложник е и губернатора Мануел Лопез, който заедно с цялото си семейство се смята за един от важните кадри на левицата. Гарнизоните имат достатъчно муниции и храна, а и в тази зона ще открием, че има оръжеен завод, който никога не е затварял врати и за кратко време може да достави всичко необходимо за създаването на истинска армия. Храната в Алкасар е била конско месо и хляб. В началото на обсадата са имали около 50 коня, но никой не може да каже колко ще останат до края.

Всеки опит на министъра на войната да поиска предаването на полковника ще удрят на камък. На 23 юли Кандидо Кабело – главата на мицилията в Толедо ще потърси полковника и ще поиска предаване в следващите 10 минути. При отказ ще последва и разстрелът на Луис Москардо – синът на Москардо. Отговорът също е достатъчно красноречив:

„Синът ми няма нужда от вашата милост!“

Съпротивата няма да мине без последици. Републиканците започват много сериозна офанзива и обсада, но това не пречи на защитниците да водят битки за всеки метър. Защитата на тази крепост няма да стане без жертви, но при всеки по-сериозен огън, стените защитават всички. Точният огън не може да мотивира републиканците да влязат и да прекъснат окончателно обсадата. През цялото време се разменят обиди от мегафоните, като за тази функция се избират кръчмарски познайници с минимален стаж от 10 години.

И до днес някои от спомените ще показват, че въпреки агресията и войната, точно тази сцена за разпалване на страстите е била от особена полза – оригиналните захапки са били горивото на сражението. За успешна защита на една крепост са необходими точно три ресурса – муниции, хора и храна. В този момент има достатъчно муниции, но хората се намаляват ден след ден, а храната е толкова малко, че повечето жители използват за посоляване гипса от стената – не сме сигурни дали това е носило илюзията. Алкасар няма електричество, радио или друг източник на информация освен посочения. Повечето мъртви се погребват директно в мазетата на винарните, защото няма друго място.

В един момент се погребват под тоалетни, понякога в развалините от крепостите, но никога не са изгаряни. Причината е, че повечето защитници са били католици и продължавали да вярват, че човек заслужава поне някакво погребение.

Животът зад стените се оказва все по-лош. В края на август вече няма храна, дневните дажби хляб са ограничени до 180 грама на човек. Републиканците решават да сложат край на съпротивата и да използват подземни тунели и да поставят бомби точно под двете кули на крепостта. Цивилното население ще бъде изведено, а междувременно са поканени военни кореспонденти в Толедо, които трябва да станат свидетели на празничната заря.

На 18 септември републиканците ще взривят кулата от югоизток. Сградата се пръска на парчета. След като защитниците отстъпват, първите червени флагове са поставени върху останаките. Зарядите в североизточната кула не се детонират. На 20 септември са подготвени 5 камиона с бензин в болницата Санта Круз. Стените на Алкасар са наводнени с течността и за запалването са хвърляни гранати. Един от кадетите скача с противопожарен маркуч, за да изгаси пожара. Убит е, но защитниците успяват да приберат маркуча обратно.

На 23 септември идва и смяната на генералите. Хосе Валера ще смени генерал Ягуе и ще се премести в Толедо с две колони, напредващи от север. Осъзнавайки нарастващите проблеми и потенциалното подсилване на крепостта. Републиканците решават да засилят своята атака. Изпратени са нападателни екипи в Толедо, пристигнали от Мадрид. На 25 септември се детонират и последните мини, с които втората кула пада в река Тагус. Основите на крепостната стена остават. Липсата на отвор ще дойде с още един проблем, генерал Валера се намира на около 15 километра от Алкасар.

На 26 септември неговите сили ще успеят да откъснат пътищата до Толедо и Мадрид. По обяд на 27 септември ще започне атаката над Толедо. Републиканците са принудени да отстъпят и да оставят почти целия си арсенал във военната фабрика. Полковник Москардо събира своите офицери и войници в двора на крепостта и се подготвя за посрещането на генерал Валера. Генералът настоява да пристигне със своята парадна униформа и да посрещне защитниците. Полковникът ще каже само едно изречение:

„Тук няма да откриете нещо специално, генерале.“

И до днес се твърди, че има много интересни и стратегически грешки в стратегията на Франко. Никой не може да разбере защо Толедо е толкова по-важен от Мадрид. Историците са на мнение, че Франко е знаел много добре какво се случва в крепостта. Моралът от такава победа може да се използва за следващите битки. Има и още един фактор – пълното подсигуряване на южния фронт, който ще позволи на колоните да тръгнат спокойно към Мадрид. Толедо е най-краткият път и връзка с Андалусия. Пропагандата също ще има своето място за работа. Франко ще получи своите крила и ще се смята за защитник на човешкия живот, макар и той самият да е причината за толкова сериозно количество жертви. Всеки войник знае, че колкото и трагична да е ситуацията, генералът винаги ще изпрати помощ.

El Reichfuhrer de la Policia Alemana, Heinrich Himmler visita el Alcazar de Toledo en compa ia de su defensor el glorieso General Moscardo. 9296-40

Генерал Москардо ще се превърне в символ на националистите и ще има време да демонстрира своя военен статус пред републиканците. Високият морал и отказа да се предаде, също ще бъде някаква утеха за загубата на сина му – застрелян е в края на август. Историците ще представят този момент от гражданската война в Испания като свръхчовешки героизъм, довел до новата порода хора. Веднага след битките в Толедо, повечето войници спират да се страхуват от идеята за обсада. Защитата на всеки град ще се води до последния човек, защото никой не допуска, че хората няма да помогнат или ще се откажат от тази идея. Някои от най-големите противници на Франко ще признаят, че е успял да се справи с всички поставени цели и да демонстрира стратегия, която носи редица морални победи. Това ще е липсващото звено на противника.

Франко ще е един от първите, които осъзнават, че превратът се е превърнал във война, а това автоматично отключва и нови правила и употреба на сила. Факт е, че Алкасар се превръща в символ, който не изветрява през цялото управление на Франко, а за всичко това е била необходима и помощ в правилното време.

 
 
Коментарите са изключени за Битката за Алкасар и един от големите успехи на Франко

Повече информация Виж всички