Адмирал Того Хейхачиро – самураят на японската флота
Наричат го „Нелсън Мендела на изтока“, краси корицата на списание „Time“ през 1920 г. и има впечатляваща житейска история. Това е Того Хейхачиро. Според архивите е един от националните герои на Япония, както и велик исторически пълководец. Негови са впечатляващите думи:
„Загубата е честа съдба на войника и в това няма нищо срамно. По-важното е да е изпълнил дълга си.“
Както много други негови приятели, Того се ражда във Феодална Япония и още в най-ранна възраст се учи на изкуството на войната, използвайки вярната самурайска катана. Роден е в село Кагошима, намиращ се на брега на южната част на японските острови, през 1848 г. Само няколко години след неговото раждане, империята отваря врати за външна търговия, при това векове след като е живяла в пълна изолация. Того израства със строгите възпитателни закони, познава много добре бушидо и е един от възпитаниците на клана Сатсума.
Снимка: By Time Magazine – Time Magazine, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=73449300
През 1864 г. започват да се зараждат и много конфликти срещу пристигащите английски лордове. Повечето не уважавали домакина и често успявали да привлекат вниманието с обиди и лошо възпитание. Ситуацията излязла извън контрол за един конкретен човек на име Ричардсън. Когато въпросният лорд преминал всякакви граници, един от самураите извадил своята катана и разделил главата му на две. В резултат на тези действия, Великобритания бързо потърсила възмездие и настояла виновникът да бъде предаден. Отговорът на Япония бил повече от красноречив и последвал първият по-сериозен конфликт. Много скоро на брега на Кагошима пристигнали няколко английски бойни кораба и без никаква причина откриват огън по селото, разрушавайки всичко с безпощадната си артилерия.
Того е едва на 15 години, когато всичко това се случва и докато голяма част от жителите се опитвали да избягат от жестокия артилерийски огън, той побързал да помогне на защитниците на града, помагайки за отвръщането на огъня с огън. Англичаните успяват да унищожат няколко сгради, потапят кораби на котва и буквално опустошават селото. И все пак се разделят с един от собствените си кораби.
Останалите записват сериозно количество жертви, неочаквано при първоначалните планове. Кланът Сатсума решава, че втори такъв инцидент не може да се случи и започва строежа на военноморски флот. Того веднага се записва като един от доброволците за тази мисия и успява да се издигне до армейския чин „офицер“. Първият му кораб е параходът Косуга.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=476727
През 1868 г. избухва Бошиновата война, в която много самураи смятат, че техният лидер – Шогунът на Япония е слаб и не може да устои на европейското присъствие в страната. Именно те решават, че е редно императорът да бъде върне на власт, а с негова помощ да се закупят достатъчно бойни кораби и леки картечници. Конфликтът се води между императора и самураите, а самият Того вижда действията на императора като най-адекватни и се присъединява към него. Всички морски битки, които се провеждат близо до Ава, Мияко и Хакодате, не завършват без неговото участие. Бойният му кораб винаги е в центъра на действията. Благодарение на неговото участие, императорът бързо успява да наложи влияние върху морските коридори. Победата е постигната и много скоро започва възстановяването на Япония и началото на периода „Реставрация Мейджи“.
В този период Того е изпратен във Великобритания, където да изучи военноморското дело. Решението е странно, но той самият искал да бъде подготвен и обучен от врага, който някога унищожава родния му дом. В Кралския морски колеж е отличник и освен това е тренирал артилерийска стрелба на борда на HMS Victory, плава известно време около Австралия и южните части на Африка – тренировка на борда на HMS Hampshire. Много скоро бъдещият адмирал разбира, че родината му закупува три от най-модерните бойни кораби, построени в Портсмът. Хейхачиро е изпратен да наблюдава работата по корабите и да държи в течение империята.
Снимка: By Unknown author – ? (originally uploaded on Wikipedia by en:User:PHG., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=571845
Тогава още не е знаел, че един от тези кораби се строи именно за неговото командване. Добрата новина е, че не се намира в родината си през 1871 г. при избухването на поредния бунт на клана Сетсума. Самураите бързо осъзнали, че императорът се опитва да ги премахне от управлението в полза на модернизиращата се армия и лично Сетсума повежда своите мъже в бунт. Неговите самураи се изправили срещу огнестрелно оръжие и тежки картечници, дават сериозни жертви, но и до днес се признава, че са свършили много добра работа срещу модерния войник. Тримата братя на Хейхачиро също участвали в това сражение – двама умират в битката, а третият в болницата от раните си.
Най-вероятно и самият бъдещ адмирал щял да последва братята си в сигурната смърт, но съдбата се усмихнала и той продължавал обучението си в чужбина. Завръща се след близо 7 години и веднага получава командването на тежкия круйзър Нанива – един от най-модерните бойни кораби на британската корона, оборудван със 260 мм оръдия. Първото му военно назначение е като наблюдател в сраженията между Франция и Китай от 1884-1885 г. Макар и изпратен само с мисията да наблюдава случващото се и да бъде използван като свидетел в случай на нарушаване на военните права, Того успява да се въвлече във военните действия и бързо да покръсти крайцера с първа атака.
По време на пореден боен рейс, Того забелязва транспортен кораб с британски флагове, но вместо европейци, на борда били качени китайски войници, които плавали за Корея. Това било достатъчен повод за Нинава да открие огън и да го потопи – флаговете не отговаряли на съдържанието. След по-обстойно разследване на инцидента, някои власти смятат, че Того е оперирал на база на международните закони и възможността за предизвикване на война била нулева. За жалост, китайският съд не бил особено съгласен, макар и войниците да са загинали под британски флаг. Войната била факт. В битката за река Ялу, Того успява да демонстрира британската военноморска сила и Нанива потапя два китайски бойни кораба, а с това поставя и началото на японската доминация във войната.
Снимка: By E. A. Bushnell – Tacoma Times, September 21 1904 (http://chroniclingamerica.loc.gov/lccn/sn88085187/1904-09-21/ed-1/seq-1/), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34519682
Успешните военни действия носят на Япония територия от Корея и части от Манджурия. Нека не забравяме, че Китай настоявал за война. Тази победа е ключова. До този момент корабите идвали директно от Великобратния и Японската империя плащала сериозни цени. Колкото и изобретателни да били жителите на изгряващото слънце, един особен ресурс липсвал на тяхна територия – желязо. Манджурия обаче имала тонове залежи и руди. Много скоро корабостроителниците на острова започнали да копират технологията на британското оръжие и значително да го подобряват. Това не останало незабелязано от европейските страни, които в края на XIX век гласували ембарго и заявили, че въоражаването трябва да спре.
Манджурия е предадена на Русия и бързо била построена нова морска база, която да охлади страстите. Унижението на страната победителка било голямо и разбира се щяло да бъде платено с цената на нова война. През следващите 5 години, Того слиза от кораба и създава морски колеж, където усилено обучава военен морски персонал. Благодарение на него японските моряци изучават съвременни бойни маневри, а освен това получават най-добрата техника, за да бъдат подготвени за среща с новия агресор в лицето на Русия. Назряващият конфликт бил обречен по всички параграфи.
Русия била 3-тата най-голяма морска сила в света. Военната техника в Манджурия, позиционирана на пристанище Артур, можела спокойно да се разправи с цялата японска флота. Освен това във всеки един момент на помощ можели да се притекат около 4.5 милиона войници, докато японската армия била едва 283 000. И военните архиви доказват, че единствено Ченгис Хан е успял да победи Русия в битка, никой друг не е имал повторен успех, а както показват историческите архиви, до днес подобно военно чудо не се е случвало.
През 1904 г. Хейхачиро нарежда на няколко торпедни лодки да се насочат към манджурското пристанище и да нападнат руската флота на котва. Извършва всичко това без разрешение от императора с една единствена идея – да започне война. Няколко руски бойни кораба са извадени от строя и с тази победа, адмиралът се оттегля и чака среща с новия враг. На 5 февруари, след като все още нямало ответен удар, Того пристига с японска флота и започва обстрел с надеждата, че накара новите обитатели на базата да се включат в смъртоносната игра. След като руснаците не остават длъжни и бързо отвръщат на удара, ситуацията наистина излиза от контрол. Руската преса отразява тези събития с насмешка.
Никой не можел да приеме японската флота като заплаха и мнозина си спомняли легендите за самурайските дни, но нищо повече. И докато всички продължавали да се забавляват, японски транспортни кораби успешно пускат четири дивизии в Манджурия и всички те се насочват към руската база. По-голямата изненада е, че вместо самурайски мечове, както мнозина са очаквали, японците разполагали с модерно оръжие, познавали много добре бойните тактики и практически не срещали особена съпротива. И докато поетите могат да възпяват войни като троянската, в Манджурия можели само да затворят очи и да избегнат грозната кървава гледка. Когато шегата минала всички граници, руския флот изпраща адмирал Макаров да поправи щетите.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1072096
За разлика от своите предшественици, той не разглеждал Япония като страна с крепостни селяни, за него врагът трябва да се уважава. Точно по тази причина само два месеца след първата атака, вече е успял да ремонтира повредените кораби и след като забелязал как японски кораби хвърлят мини, решава да ги нападне и изгони. Няколко руски кораба тръгват в преследването, за да се озоват точно в капана на Хейхачиро. Мъглата предоставяла пълно прикритие за цялата японска флота, която чакала спокойно първата плячка за деня.
Макаров нарежда веднага отстъпление и в опита си да се върне на безопасно разстояние, удря мина. Останалите оттеглящи се кораби са изпратени с мощен огън. Макаров така и не успява да стигне до брега. През юни руските кораби се опитват да пробият блокадата, но отново не успяват и се връщат на пристанището. Жестоката загуба накарала цар Николай II да вземе по-сериозни мерки. Той нарежда голяма част от военния капитал да се качи на влаковете и да мине с влак през Сибир до Манджурия. Междувременно руската балтийска флота трябва да обиколи Африка, да премине през Югоизточна Азия и след това да подпомогне блокираната военна база. Цифровото надмощие по-късно ще позволи смазване на противника и охлаждане на всички амбиции за битка.
По една или друга причина, руският балтийски флот бил много опасен опонент и много често може да излезе извън контрол. Още с напускането на Балтийско море, флотата решава да потопи британски риболовен кораб. Очевидно моряците не можели да изчакат до Азия и трябвало да проведат поне едно учение. Никой не оцелял от екипажа на цивилния плавателен съд. Когато излизат в океана, руснаците започват обстрел на немски и шведски цивилни кораби. В Африка успяват да прекъснат транс-континентален телеграфен кабел и практически спират комуникацията между Европа и Африка за около седмица. Когато наближават Мадагаскар, където трябва да се заредят с боеприпаси, руските моряци получават само няколко сандъка със зимни якета.
Снимка: By Unknown author – This image is available from the website of the National Diet Library, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1552489
И докато балтийският флот е на котва, един от моряците решава да закупи отровна змия от пазара и да убие някои от своите колеги на борда на кораба. За съжаление там получават и следващите лоши новини – манджурската база е завзета и последните месеци в плаване вече нямат никакъв смисъл. Адмирал Зиновий Рожественски, който ннякога е командвал флота на Княжество България, решава да игнорира нареждането за оттегляне и продължава да изпълнява мисията си по план. Избира маршрут към остров Цушима и не осъзнава, че ще води битката близо до морската територия на Япония, която все още е непозната за руските кораби. Освен това, противникът е оборудван с радио предаватели и комуникацията между всички плавателни съдове е съвършена.
Това е и първата историческа употреба на радиоприемник в битка. Японските моряци не са плавали с месеци, а са чакали спокойно противника, а корабите им са значително по-бързи и модернизирани. Друг огромен плюс е изборът на цветова украса – сиво. Това бил перфектният камуфлаж за мъгла. Междувременно руската флота е изцяло черна с ярка жълти мотиви, които работят прекрасно за враг. На 27 май 1905 г. японската флота използва сутрешното прикритие и буквално преминава през цялата балтийска флота, разменяйки жесток огън. Фокусът на Хейхачиро е насочен към водещите плавателни съдове и бързо всички мерници започват концентрирана стрелба.
Снимка: By Underwood & Underwood – The World’s Work, 1907: https://archive.org/stream/worldswork14gard#page/9334/mode/2up, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=30722477
Сражението за адмирал Рожественски приключва точно в този миг. При поредният обстрел е ударен и пада в безсъзнание, събужда се едва два дена по-късно в японска болница. Сражението далеч не е приключила и докато обстрелът върху руските кораби е жесток, торпедните атаки окончателно го осакатяват. При опит да се прегрупират и да отвърнат на атаката, Того прави втори заход и сломява окончателно съпротивата. Когато пушекът се вдига и започва броенето на жертвите, руската флота е изгубила повече от 127 000 тона военна техника, 10 000 моряци са убити или заловени, едва 3 бойни кораба успяват да стигнат до Владивосток.
Адмирал Того губи едва три торпедни лодки и около 100 мъже в битката. За първи път Япония се доказва като страховит противник и по всичко личи, че смехът вече бил изключително горчив. Теодор Рузвелт успява да помогне за подписването на примирието и с това дори печели Нобелова награда за мир. Того Хейхачиро достига нивото на национален герой и успява да служи вярно на двама японски императора. На втория предава всички свои знания за морските сражения и умира през май 1934 г. на 86-годишна възраст. На погребението му присъстват военни кораби от САЩ, Великобритания, Франция, Холандия, Италия и Китай. Руските кораби също били налични, но на дъното на океана.
Заглавна снимка: By Unknown author – Historical exhibition, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43737281
