Тайните държавни разследвания на НЛО и изводите от тях
Обсебеността на обществото от НЛО и извънземни посетители нараства още повече след първите колебливи стъпки на човека в космоса. Векове наред хората спекулират за посетители от други светове, но едва след края на Втората световна война голям брой хора вярват, че действително има извънземни посещения, но са скрити от правителствата на големите държави.
През последните години много британски депутати и някои висши военни фигури надигат глас заедно с многобройните обикновени хора, които искат от Министерството на отбраната да отвори своите досиета и да разпространи информацията, която притежава по този спорен въпрос. Този натиск се отразява във факта, че когато Закона за свобода на информацията най-накрая пристигна на 1 януари 2005 г., наблюденията на НЛО са сред трите най-популярни теми сред стотиците молби за достъп, получени от широката общественост.
И така, какво всъщност ни казват британските досиета? Отговорът е разочароващ за онези, които вярват, че британското правителство крие доказателства за извънземни посетители. Но за социалните и военните историци досиетата са съкровищница от материали. Документите съдържат подробности за 10 728 наблюдения на НЛО, проведени от Министерството на отбраната между 1959 г., когато за първи път започва да се води статистика, до днес. Най-голям брой доклади (750) идват през 1978 г., когато интересът към НЛО и извънземния живот достига своя пик с пускането на филма на Стивън Спилбърг „Близки срещи на третия вид“.
По-голямата част от съобщенията за НЛО, регистрирани от МO, идват от граждани и могат лесно да бъдат обяснени. Записите показват, че най-честите причини за сигнали за НЛО са самолети, изкуствени спътници и космически отломки, балони, звезди и планети. Само около 9% попадат в категорията „необясними“. В разузнавателен доклад от 1954 г. се посочва, че разрешаването на тези случаи е изключително трудно, защото „29 пъти ot 100 няма абсолютно никакви следи“ след като НЛО е забелязано.
Въпреки това, значителна част от докладите в категорията „необясними“ са направени от обучени наблюдатели като екип на Кралските военновъздушни сили. Някои от най-озадачаващите наблюдения са привидно на твърди обекти, които се движат с изключителна скорост и височина и са проследени от радари на отбраната. Понякога тези наблюдения карат КВС да вдигат изтребители, за да прихванат мистериозните обекти.
По време на Студената война руски разузнавателни самолети (с прякор „мечките“) редовно проучва отбраната на НАТО в Северния Атлантик. До началото на 90-те години ма 20 век британските радари непрекъснато следят за тези руски натрапници и много от така наречените НЛО по-късно са идентифицирани като съветски самолети. Както обяснява един старши офицер от КВС: „Всеки обект, който се появява на нашите радари, е буквално Неидентифициран летящ обект, докато не бъде идентифициран. Има такива, които никога не са били идентифицирани, но това не трябва да се приема веднага като летящи чинии от други светове“.
Файловете показват как военното отношение към НЛО е напълно различно от това на широката общественост. Официалната политика е ограничена до установяване дали наблюдаваните НЛО могат да се считат за заплаха за царството. По време на Студената война основната заплаха идва от зад Желязната завеса. След като съветските самолети са елиминирани като възможност, идентификацията на конкретно НЛО не представлява допълнителен интерес за МО. Както се обяснява в един от документите: „често срещано е наблюдението да остане необяснено, но да не изисква допълнителни официални действия“.
Но докладите, които не могат да бъдат обяснени, добавят гориво към аргументите на цивилните хора, правителството крие извънземни. Проучване на общественото мнение на Daily Express през 1954 г. установява, че 16,5% от британското население вярва в летящи чинии. До 1998 анкета на ICM за Daily Mail установява, че тази цифра се е увеличила до 29%, докато 2% дори твърдят, че са имали пряк опит с извънземни. Най-новият документ за политиката на МО за НЛО, публикуван през 2005 г., е агностичен относно извънземните посетители. В него се казва, че въпреки повече от 10 000 доклада, министерството никога не получава никакви солидни доказателства, но и добавя: „ние не разполагаме с никакви експертни познания или роля по отношение на въпросите с НЛО / летящи чинии или по въпроса за съществуването или по друг начин на наличието на извънземни форми на живот, за каквито оставаме напълно отворени“.
Британските власти не предприемат никакво официално проучване на НЛО, докато новините за многобройните наблюдения в САЩ не стигат до британските медии. През лятото на същата година вестниците пукат първите книги за летящи чинии и редица висши служители като лорд Луис Маунтбатън и научният съветник на правителството сър Хенри Тизард оказват натиск върху властите да проучат явлението. Файловете разкриват как разделението на мненията между вярващите и скептиците в правителството е отражение на възгледите на британската широка общественост като цяло.
Докато Маунтбатън вярва, че има чинии от извънземен произход, други като въздушния маршал Том Пайк се страхуват, че те могат да бъдат шпионски самолети, разработени от руснаците. На свой ред ученият от МО професор Р. В. Джоунс заявява, че няма да повярва в тях, докато не разгледа лично заловена летяща чиния.
Очарованието от виждането на НЛО прониква във всички нива на обществото в разгара на Студената война. Вярата във висшата сила, която добронамерено бди над човечеството, осигурява успокоение за много хора, които са загрижени за възможността от ядрен конфликт между суперсили. В същото време нашествия от извънземни орди са широко използвани в популярната култура и във филми като „Денят, в който земята спря“ (1951 г.), който отразява тревогите от войната. Манията по НЛО достига своя връх през лятото на 1952 г., когато съобщения за летящи чинии, засечени от радар и преследвани със самолети над Вашингтон, се появяват в пресата по целия свят.
Те карат министър-председателя Уинстън Чърчил да напише бележка до министъра на въздушния транспорт с искане да знае: „Какво представляват всички тези сведения за летящите чинии? Какво може да означават? Каква е истината?“ В отговор му е казано, че през 1951 г. е проведено „цялостно разузнавателно проучване“, което установява, че всички наблюдения могат да бъдат отчетени като погрешно засичане на природни явления, оптични илюзии и грешки. Докладът на много хубаво наречената работна група „Летяща чинийка“, която информира Уинстън Чърчил за възможни извънземни посещения, е държан в тайна до 2001 г., когато е намерено единственото оцеляло копие в архивите на Министерството на отбраната.
Първото официално проучване на явленията продължава само 8 месеца, след което заключенията са представени на среща, на която присъстват висши служители както на МО, така и на ЦРУ. Те препоръчват да не се провеждат допълнителни изследвания на НЛО, докато не се появят солидни доказателства. Това решение е отменено през 1952 г., когато прославената „НЛО инвазия“ във Вашингтон отново поставя темата в новините. След това във Великобритания въздушното министерство е помолено да създаде постоянна комисия от специалисти, които да разследват бъдещи наблюдения. Този отдел за НЛО, продължава да разглежда доклади за НЛО до октомври 2000 г., когато интересът му най-накрая приключва.
