Истинско астрономическо събитие ли е Коледната звезда

„Има много спорове и дебати за това какво би могло да е Витлеемската звезда“, казва д-р Грег Браун, астроном от Кралската обсерватория Гринуич в Лондон.

„Едно необичайно събитие като свръхнова със сигурност би било възможен кандидат, като такава е възникнала през 4 г. пр. Хр. Алтернативно, събитие като комета, също би могло да бъде отбелязано като сигнал за раждането на важна личност.“

Ако въобще е имало някакво събитие. Като се има предвид, че звездата се появява само в Евангелието от Матей, най-простото обяснение е, че тя е измислена от авторите, вероятно за да свържат раждането на Исус със звездното пророчество от книгата „Числа“ и да се подчертае, че той е Месията.

„Въпреки усилията ни, реалността е, че не можем да бъдем сигурни какво астрономическото събитие действително се е случило или дали конкретно астрономическо събитие всъщност е било признато за специфичен знак по онова време“, казва д-р Браун. „Винаги има вероятност нещо да е било вписано от по-късни автори.“

Свръхнова?

В случай че е имало реална случка, отбелязването ѝ предполага, че нещо се е променило в нощното небе. Звездите не се движат достатъчно бързо, че да направи това някакво впечатление на хората, така че едно от тълкуванията е, че ако става въпрос за звезда, тя внезапно е станала много по-ярка – вероятно в резултат на експлозия, като свръхнова. Рядко се случва да станем свидетели на свръхнова. Най-ранният регистриран случай е от китайски астрономи през 185 г. от н.е., които описват мистериозна „звезда-гост“, която остава на небето в продължение на 8 месеца. Свръхновата на Кеплер е била видима на небето в продължение на 18 месеца, след като се появява през 1604 г. Това е достатъчно време, за да могат мъдреците да натоварят камилите си и да стигнат до Витлеем.

Кандидатите за такъв обект са малко. RCW103 е остатък от свръхнова, която изглежда е експлодирала преди около 2000 години. Тя се намира в южното съзвездие Норма, което може да се види напълно само от наблюдатели на юг от 29-ия паралел (29° северна ширина). Витлеем е с 31,7° географска ширина. Друга възможност е пулсарът на Хълс-Тейлър в съзвездието Акуила, Орел. Китайски и корейски астрономи са регистрирали събитие, което може да се свърже с това, че прародителят на пулсара е преминал в свръхнова някъде между 4 и 2 г. пр. н. е.

Възможно е това да не е била свръхнова, а просто нова – временно изсветляване на бяло джудже. Тези звезди имат спътници, от които крадат материал и когато материалът попадне на повърхността им, общата яркост се увеличава значително. Ако бялото джудже открадне достатъчно маса, то може дори да се срути върху себе си и да се превърне в свръхнова.

Новите се срещат много по-често от свръхновите, така че биха могли да бъдат добро обяснение за Коледната звезда. На всеки 12 до 18 месеца се появява по една нова нова (хехе), която става достатъчно ярка, за да бъде видима с просто око. Една алтернатива, която не включва внезапна яркост, но все пак включва звезда (заедно с планети в този случай), е небесната конфигурация, известна като апулс.

Планетарно съединение или апулс

Съединение на Луната, Венера и Юпитер в нощното небе

Може би тримата мъдреци не са видели един-единствен обект.

Апулсът е видимото най-близко приближаване на два обекта в небето – обяснява д-р Браун. То може да изглежда на наблюдателя като една светлинна точка.

„В зависимост от обектите, те могат да изглеждат близо един до друг в небето за значителен период от време. Съединенията, в които участва Луната, ще продължи няколко часа, докато съединенията, в които участва планета, могат да се заседят няколко дни или дори седмици в зависимост от участващите обекти и от това колко близо един до друг се смята за „близко“ в очите на наблюдателя.“

Със сигурност е имало интересни съединения през десетилетието преди каноничното раждане на Исус. Някои от тях са били близки, но не и визуално впечатляващи, като например на Юпитер и Сатурн; други може би са били малко по-особени, като например срещата между Регул, Юпитер и Венера през 3 г. пр. н. е. или съединението между Венера и Юпитер през 2 г. пр. н. е.

Съществува обаче един проблем, когато става въпрос за намиране на подходящ астрономически кандидат за пътеводна звезда: нейната задача е да дава посока – а повечето небесни събития са много зле в това отношение.

Комета: небесеният GPS?

Най-разпространеното тълкуване на звездата е, че тя е комета, тъй като те се движат по небето. Възможно е и насочващият вид на кометите – главата и опашката са малко като стрела – да е помогнал на мъдреците да се насочат към Витлеем. Въпреки това, съществува и един сериозен проблем с това като окончателно обяснение.

„Кометата със сигурност е била използвана за представяне на Витлеемската звезда и преди, но като умишлен указател за посоката тя страда от същия проблем, както и всеки друг обект в космоса: непрекъснатото въртене на Земята. Заради него всеки обект, който започва в една част на небето, неизбежно ще мине през него в рамките на няколко часа“, казва д-р Браун.

„Резултатът е, че с изключение на Северния и Южния небесен полюс (точно над Северния и Южния полюс), ако се опитате да вървите към обект в нощното небе, той постоянно ще променя посоката.“

Земята се върти около оста си и се движи около Слънцето, така че позицията на обектите в нощното небе се променя малко всеки ден. Всъщност, въпреки че всички планети се движат в една посока около Слънцето, когато Земята ги настигне (или те Земята) по орбиталния им път, може да изглежда, че те са спрели неподвижно на небето или дори се движат назад – например ретроградният Меркурий. Този привиден период на неподвижност на планетите е кратък и не би бил много полезен като указател към определено място на Земята.

„Една комета може да изглежда по-правдоподобна, като се има предвид, че тя ще се движи по небето с течение на времето, вероятно отчасти противодействайки на въртенето на Земята, но в действителност тя също не би могла да поддържа постоянна посока в небето или да насочи някого към определено място“, обяснява д-р Браун.

Някои учени смятат, че мъдреците са били астролози, които в продължение на години са наблюдавали небето за знак, предвещаващ раждането на новия цар, както пише в Стария завет, и когато е настъпило подходящо астрономическо събитие, те са го определили като подходящ момент да тръгнат. Въпреки това, след като по-късно католическата църква обявява астрологията за еретична, това тълкуване може би с времето е изгубило популярност и е било заменено с по-директно обяснение – събитие, което е съвпаднало с раждането на Исус.