Зелената пропаганда, която е обречена да се повтаря
Подозираме, че всеки един читател и човек в момента е изправен пред сериозно изпитание – това на екологията, зелената сделка и всички останали технологични методи за създаването на една по-зелена и добра атмосфера за бъдещето. Големите промени на този етап изглеждат малко по-цинични отвсякога и със сигурност мнозина са успели да се подразнят на новата продавана политика, на новото модерно, в което малки деца започват да се наслаждават на невинното заможно момиченце, което между другото идва от богат род, за да обяснява колко отнето е нейното детство.
Оказва се, че живеем във време, в което ни трябва един малък месия или пророк, за да може света и най-вече Европа, да започне да прокарва новите си инициативи. Звучи безумно, но какво можем да очакваме от индустрия, която първо продава автомобилите с вътрешно горене, а след това се опитва да ги забрани и унищожи, за да може да продаде следващият голям хит, който към този момент еволюционно се намира точно там, където се е намира и Форд при създаването на своя първи автомобил. Няма значение какво ще откриете или чуете, в момента се намираме във време, в което огънят е най-лошото откритие на човека.
Преди време обърнахме внимание на Алън Уотс – философът, който някога е бил поканен на екологичен симпозиум и след като е изслушал всички гледни точки е стигнал до заключението, че човек просто няма какво да направи, но също така и не препоръчва ограниченията, на които ставаме свидетели днес. Екологичното равновесие е точно толкова зелено, колкото могат да бъдат и доларите, които обаче няма да напуснат джоба на една държавна хазна, а този на обикновения човек. Интересен факт е, че до този момент няма човек, който да не е виждал екологичната катастрофа и да не се е борил с нея, защото някой определен анализатор е имал доблестта да скочи и да обясни какво и къде бъркаме.
Стигаме до заключението, че или вече не са останали такива, или просто светът е станал достатъчно глупав, за да слуша изповедите и истериите на едно малко дете, което вече е пълнолетно. Какво обаче означава екологичната стабилност? Терминът се появява през 1987 г. за първи път и на този етап се споменава все по-често като една съвършена мантра. Истината е, че зад тази идея стои изискването за настоящото поколение да направи така, че да посреща своите нужди, но същевременно да не лиши стандарта на следващото поколение. Желанието на днешните еколози да се постараят да променят света, който познаваме, практически означава, че следващото поколение спокойно могат да се върнат на конския превоз и ветроходните кораби за доставка на стоки.
Въпреки голямото твърдение, че природата трябва да е основната идея, нека не забравяме и още една голяма подробност – стабилността на планетата никога не се е въртяла само и единствено около екологията. Идеята в този случай е била, че богатите страни позволяват на бедните да достигнат същия стандарт на живот, както и да имат достъп до определени естествени ресурси, като храна, вода, енергия и още много други. За съжаление природата разпределя тези блага не толкова равномерно, следователно тук идва „икономиката“, която трябва да поправи дисбаланса или поне да се опита. Въпреки великият вик за помощ, не трябва да забравяме, че в повечето случаи се стига до онзи момент, в който ресурсите се използват непълноценно и променят баланса в света.
Точно по тази причина се ражда и идеята за рециклирането – отпадъкът да се преработва и използва като нещо различно. Ето защо и някои хора като Пол Халкен е на мнение, че това, което наричаме днес икономика е кражба от бъдещето, продажба на настоящето и прекръстването на престъплението като брутен вътрешен продукт. Със сигурност употребата на твърдо гориво и всички останали блага се забелязват днес, но никой не обръща внимание на застрояващите се площи и унищожаването на гори за сметка на комфорта на индивидуалисти. Истината е, че природата в миналото, както и предначертаването на земята, са елемент, който не може да се пропусне.
Противно на очакванията ще открием, че светът е тръгнал към една зелена идея, но стабилността никога не е била обвързана с нея. В последният век имахме повече от достатъчно време да подобрим системата, да използваме по-добра технология. Дори и да се отречем от настоящите замърсители, шансовете да останем без технология са немислими. В момента популацията не само расте, но се очаква до средата на този век да стигнем до 10 милиарда души. Има само един проблем – няма как да постигнем това без електричество, а то на този етап се случва предимно с трите най-големи антихриста за еко активистите – ядрено гориво, въглища или газ.
Цената на последните две не просто минава границите на разумното, но и рефлектира върху всичко останало. За първият няма какво да споделим, след като така или иначе няма никакви вредни емисии и замързители, освен ако не гледаме към Чернобил и Фукушима. Японците просто не са вярвали, че ще дойде толкова голяма вълна. Това обаче не означава, че не можем или няма как да се справим с подобряването им и създаването на по-малко ядрен отпадък.
И не се залъгвайте, ако смятате, че рециклирането на бутилки или веган храните ви правят много по-стабилни и екологично чисти – грешите. Причините са повече, отколкото може да измислите, на този етап използвате питейна вода, която идва от пречиствателна станция и работи на електричество, след това използвате някакъв източник за топлина, който няма как да пропуснете и между другото дори автобусът и всички останали методи за превоз, са зависими от някаква енергия, за която плащате.
Вярата, че разделното изхвърляне на отпадъци може да помогне, практически няма никакъв смисъл. Големите контейнери за хартия се превърнаха само в улеснение за скитниците, които ги събират и ги връщат сами или евентуално ги изгарят. Отговорът не трябва да идва от един човек, а директно от фабриката-производител. За съжаление за всички тези промени най-накрая плаща крайният потребител и това не се харесва на абсолютно никого.
Къде обаче е големият проблем? Ако разполагаме с електромобил, за който си мислим, че ще е повече от чист и съвършен, трябва да помислим откъде ще се появи енергията. Замяната на една електроцентрала, работеща на въглища, при това със соларни панели, автоматично ще редуцира емисиите, но тогава защо никой не споделя, че панелите трябва да се сменят на всеки 10-20 години, а те струват средства.
Никой няма да ви сподели, че по принцип същите панели не са чак толкова стабилни и далеч не влизат в рамките на чист продукт? Какво ще правим през зимата, когато светилната не е чак толкова много и самият цикъл на деня и нощта се променя? Колко точно соларни панели ще са необходими за захранването на един град? Със сигурност Мъск направи смело твърдение като обеща, че ще изгради независима слънчева станция на Австралия, при това в рамките на 90 дни, като се закле, че ако се забави, подарява целия си проект.
Освен това не трябва да забравяме и още една специална подробност, докато Европа се опитва да стане зелена и чиста, както и да остави само и единствено кравите да обгазяват с вредни емисии, на съседния южен континент – Африка ще открием, че все още съществуват великите и големи бунища, където жители изгарят проводници и платки, за да вземат малките парченца благороден метал, които след това да продадат за няколко цента повече.
Няма никакви филтри, няма и никакви предпазни средства, всичко това, което получават те, са стари лаптопи и телефони, които все пак имат микрограми злато. Същото се случва в Китай и Индия, но никой не обръща внимание на тези страни, защото са бедни? По-вероятно е, че просто никой друг не иска да се възползва от това. Нека се замислим, че ако батериите в дистанционното управление се презареждат или могат да се рециклират, какво се случва с тези в мобилните апарати, таблетите, лаптопите и всяко друго устройство, което може да вирее малко по-далече от контакта със захранването си? И това очевидно е приемливо, все пак какво друго ще се случи? Някой ще предложи по-добра алтернатива за оцеляване или африканска страна ще се притесни от наложените санкции? Климатичните промени са необходими само от Европа, очевидно.
Тук обаче ще открием, че опитите на Китай да създадат компания за отдаване под наем на електромобили, практически няма много сериозен успех. Появата на гробище с такива автомобили показва, че страната очевидно не се опитва да ги запази или рециклира, а просто ги изхвърля и оставя там. Всички автомобили принадлежат на компанията Microcity, която започва да оперира някъде през 2013 г. и дори тогава няма много интерес и компанията банкрутира през 2019 г.
Автомобилите се местят на изоставен парк, никога не се продават и просто са оставени да се разложат, като точно това го правят много сериозно. Дори и предоставянето им на споделена практика не дава някакъв резултат, особено след като открием, че никой не иска да се занимава с тях след време. Това е китайската продукция на една компания, която фалира, а какво да очакваме при производството на всички останали? Особено след като Европа няма никакво влияние върху този гигант? Замислете се какво се случва с батериите, особено с такава мощност при престой от 5-10 години.
Проблемът на екологията е, че вече половин век се говори за подобряването на системата, но вместо взимането на едно кардинално решение или просто създаването на по-добри филтриращи системи, човечеството решава да смени своя подход и да се насочи в една друга посока, променяйки рязко стандарта на живот, но с идеята, че всички ще живеят по-щастливи и здравословно. В последното остава скептични, защото цената за зелена енергия винаги идва за крайния потребител. Освен това нека не забравяме, че източниците на литий и производството на батерии също не е много чисто, колкото ни се иска.
