Американската интервенция във Венецуела дойде като гръм от ясно небе. В рамките на няколко часа и с цената на малко жертви САЩ успяха да пленят венецуелския лидер Николас Мадуро. Това обаче не е първата подобна операция.
През годините американските военни са извършвали редица интервенции, довели до смяната на режими в различни страни. Пример за такава акция е операция "Справедлива кауза", която сваля от власт Мануел Нориега, диктаторът управляващ Панама.
Заради своето географско местоположение Панама е ключова страна. През ХХ век Съединените щати поддържат множество военни бази и значителен гарнизон в региона, за да запазят контрола над Панамския канал, ключов морски път, свързващ Тихия и Атлантическия океан.
На 7 септември 1977 г. президентът на САЩ Джими Картър и лидерът на Панама, генерал Омар Торихос, подписват споразуменията Торихос-Картър, с които на Панама се предава управлението на канала. Въпреки че каналът преминава под панамска администрация, военните бази на САЩ остават, а едно от условията за прехвърлянето е каналът да остане отворен за американски кораби.
Отношенията между САЩ и Панама се влошават след смъртта на Омар Торихос през 1981 г. Подполковник Мануел Нориега, който участва във военния преврат, проправил пътя за идването на Торихос на власт, консолидира военната, а след това и гражданската власт в страната.
Дълги години Нориега сътрудничи като информатор за Централното разузнавателно управление. Той е получавал около 100 000 долара годишно от ЦРУ от 60-те до 80-те години на миналия век.
Въпреки че си е сътрудничил с Агенцията за борба с наркотиците (DEA) за ограничаване на доставките на дрога, Нориега е приемал и значителна финансова подкрепа от наркодилъри и се е занимавал с пране на пари.
С появата на солидни доказателства за прането на пари от дрога и продажбата на информация и ограничени американски технологии, отношенията между Панама и САЩ се влошават. През 1988 г. Нориега е обвинен в трафик на наркотици от голямо жури на САЩ.
Администрацията на американския президент Роналд Рейгън предлага сделка на панамския лидер. Обещано му е обвиненията срещу него да паднат, ако той напусне страната. Нориега отказва да се съгласи.
Няколко южноамерикански правителство правителства тайно се опитват да договорят мирен изход и да убедят Нориега да подаде оставка. Президентите Оскар Ариас и Даниел Одубер от Коста Рика, Карлос Андрес Перес от Венецуела, Алфонсо Лопес Микелсен от Колумбия и испанският премиер Фелипе Гонсалес се срещат тайно с Нориега, в опит да го накарат да отиде в изгнание в Испания. Действията им не дават резултат.
През май 1989 г. в Панама се провеждат президентски избори. На тях присъстват и външни наблюдатели. Изборите са спечелени от опозиционера Гийермо Ендара. Мануел Нориега обаче нулира резултатите. Той назначава за президент своя съученик Франсиско Родригес. Ендара и неговите поддръжници пък са подложени на репресии.
Организацията на американските държави (ОАД) отправя призив за мирно предаване на властта. Междувременно американският президент Джордж Буш-старши изпраща 2000 военни в зоната на Панамския канал.
През октомври 1989 г. Нориега се задържа на власт след неуспешен опит за преврат. Малко след това той е обявен за върховен лидер. Нориега обявява военно положение в страната. В първите дни на военното положение панамски войници убиват американски морски пехотинец в цивилни дрехи.
Вашингтон не оставя това безнаказано. Подготвя се военна интервенция. Американският президент Джордж Буш-старши на 17 декември 1989 г. нарежда 11 000 войници да бъдат прехвърлени по въздух в Панама, като допълнително подсилят вече увеличения контингент от войски в зоната на канала, за да увеличи до 24 000 броя на американските войски, които нахлуха в централноамериканската страна.
На 20 декември 1990 година е дадено началото на операция "Справедлива кауза". В нея взимат участие американската армия, военноморски сили, морска пехота, военновъздушни сили и бреговата охрана.
Американското нападение е насочено предимно към щаба на Нориега в Панама Сити. В първия ден от бойните действия Ендара и двамата му вицепрезиденти полагат клетва да оглавят правителството на Панама.
Американските сили преодоляват по-голямата част от организираната съпротива за кратко време. Панамски военни и цивилни започват да ограбват магазини в Панама Сити и Колон, предизвиквайки хаос. САЩ изпращат още 2000 военни, за да възстановят реда.
Смята се, че по време на операция "Справедлива кауза" са убити между 200 и 300 панамски бойци (войници и членове на паравоенни формирования) и повече от 300 цивилни. Жертвите от американска страна са 23 на брой. Стотици са ранените и от двете страни.
В продължение на няколко дни Мануел Нориега се изплъзва на американците. Той търси убежище в дипломатическия офис на Светия престол. Диктаторът успява да се укрие там временно.
Американските морски тюлени осуетяват плана на Нориега за бягство, като взривяват кораба му и частния му самолет. Нориега се предава на 3 януари 1990 г., след като се поддава на звукова атака от американските сили, които непрекъснато пускат рок музика с оглушителни нива.
Панамският лидер е транспортиран до Маями, Флорида, където е съден. Той е признат за виновен по множество обвинения и изпратен на американски затвор. Осъден е на 40 години затвор.
Нориега излежава присъдата във федерален затвор в Маями до 27 април 2010 г., когато е екстрадиран във Франция. Властите в Панама уважават суверенното решение на САЩ за екстрадицията на Нориега, но настоява той да бъде върнат в Панама, за да излежи оставащата му присъда. Диктаторът се завръща в Панама на 11 декември 2011 г. МануелНориега умира на 29 май 2017 г. в родния си град на 83-годишна възраст.
Организацията на американските държави (ОАД) осъжда американската военна интервенция в Панама. Според голяма част от латиноамериканците това е била неоправдана намеса. Перу дори отзовава посланика си от САЩ.
Инвазията в Панама предизвика остро международно възмущение. Някои държави обвиняват САЩ, че са извършили акт на агресия, като са нахлули в суверенна страна. На 29 декември Общото събрание на ООН гласува със 75 гласа "против" и 20 "въздържали се" да осъди инвазията като грубо нарушение на международното право.
Гийермо Ендара встъпца в длъжност като президент на Панама в нощта преди инвазията. Правителството му обявява първата годишнина от инвазията за "национален ден на размисъл". Стотици панамци отбелязват деня с "черен марш" по улиците на Панама Сити, за да осъдят инвазията и икономическата политика на Ендара.
На 10 февруари 1990 г. правителството на Ендара реформира апарата за сигурност, като създава Панамските обществени сили. През 1994 г. конституционна поправка окончателно премахна военните сили на Панама.
