Защо повечето маратонци се изпускат в гащите – науката дава точен отговор

Мнозина смятат, че спортът е каляване на духа и тялото, преминавайки всички ограничения. И колкото и романтично и възхвалявано да е това в спортната история, често човек може да открие и някои не толкова успешни моменти в спортните хроники. По време на маратоните, всеки човек следи времето, за което ще бъдат изминати 42 километра.

Обикновено ще открием, че това отнема около един ден, а самите атлети се подготвят, използвайки някои много специални и свирепи изисквания, за да оцелеят на натоварването. И докато повечето показват някакви интересни балетни стъпки, този момент рядко приключва, когато един маратонец трябва да освободи напрежението – като най-често по тази линия е принуден да използва именно гащите.

За някои това е едно жестоко падение, за други е меденият човек – от меденките, които сякаш се доближават най-много до цветовата гама. По думите на някои атлети, обикновено този момент е внезапен и изпразването на дебелото черво става при най-високо напрежение и винаги в разгара на състезанието. Историята на калните следи по трасето е известна за абсолютно всеки един участник в това състезание. По време на световното първенство „Железен мъж“ в Хаваи през 1982 г., Джули Мос трябва да премине пред камерите на ABC и да бъде забелязана със следи по тялото си, които не разкриват най-добрата ѝ светлина. По изчисления на телевизията, тя е била забелязана от повече от 20 милиона зрители.

През 2005 г. на маратона в Лондон Пола Радклиф не само ще вземе златния медал, но е принудена няколко пъти да спре и да се облекчи в близост до кофите на маршрута. Отново – камерите са там, за да запечатат този момент. Не е задължително този момент да се случва и по време на тренировките, а както казват повечето участници, меденият човек има особен гняв и никой не може да бъде сигурен кога ще влезе в състезанието. Проблемът обаче е изключително забавен за абсолютно всеки друг зрител.

През 2017 г. някои от по-големите зевзеци ще се появят на маратона в Ню Йорк с надписи „Не акай в гащите!“ и „Никой да не ака!“. Във всеки спорт има поне един участник, който е принуден да остави калните следи. В 24-часовите състезания не са малко хората, които продължават да се състезават по този начин. Някои обвиняват заболявания по време на състезанието, други смятат, че това е по-скоро хранително натравяне.

Медицински погледнато, учените са на мнение, че при висок физически стрес, кръвта се движи в засегнатите крайници. Веднъж в тази фаза, всички останали части на тялото ще започнат освобождаването. При маратонците, кръвта се изтегля от вътрешностите и се насочва към мускулите. Липсата на кръв ще промени нормалната функция и ще създаде познатите проблеми, отваряйки вратите за медения човек.

В медицината това се смята за евакуация на дебелото черво. Когато краката работят извънредно, стомахът и дебелото черво не получават необходимото за нормална функция. Бихте попитали защо повечето атлети просто не отидат до тоалетна преди състезанието. Истината е, че дори и това да се случи, тялото запазва някакви флуиди в себе си, които по-късно ще бъдат освободени. Критичният момент идва, когато мускулите на краката притъпяват усещането на сфинкстеровия мускул и вече не могат да го стягат и да задържат поне до следващия завой, където има разумно време за реакция. Като последна линия на защита, точно той вече не може да се контролира.

Човешкото тяло е устроено така, че когато се използва един мускул, другият не може да се контролира. Без значение от диетата, без значение от факта дали участникът е решил да гладува, дойде ли време до този момент, той остава напълно безсилен. Около 60% от всички участници в маратоните са имали този проблем. Мнозина са се замисляли за употребата на памперс за възрастни.

Проблемът обаче е, че така или иначе вече има нещо мокро и ухаещо, което тежи допълнително – няма смисъл от допълнително тегло. Към този момент няма нищо – нито един продукт, който да спести проблемите на атлетите. Въпреки това ще открием, че това е една добра ниша, която да помогне на всеки участник в състезанието. Освен това повечето участници смятат, че това е добър късмет. Някои от ултра маратонците са на мнение, че никой не е част от истинските състезатели, докато не се стигне до онзи специален момент, когато вече са част от истинските маратонци. Преди това е просто една най-обикновена разходка.