Вредни или полезни са били Великите географски открития

От 15 век европейските мореплаватели търсят нови маршрути, земи и възможности за търговия и експлоатация на ресурси, разпространение и придобиване на знания и трансформиране на живота на хората, с които се сблъскват. Тук няколко историци излагат гледните си точки за това дали Великите географски открития носят повече полза или повече вреда…

Маргарет Смол е преподавател по ранна модерна история в Университета в Бирмингам, с фокус върху европейските изследователи и колонизации през 16 век

За коренното население на Америка потенциалните ползи от контакта с други народи са далеч по-малко спрямо бруталността на европейците и колонизация, както и опустошенията на болести, които те донасят. Съдбата на народите Тайно от Испаньола и Беотук от Нюфаундленд болезнено демонстрират вредата, причинена от епохата на Великите географски открития: и двата са сред народите, с които европейците се сблъскват за първи път в Америка, и двата днес са изчезнали. Тепърва ще разбираме какво сме загубили от това.

През тази ера се наблюдава и широкомащабно европейско участие в търговията с роби. До 1820 г. се смята, че повече от 10 милиона западноафриканци се оказват по неволя роби в Америка, а собствените им общности са обезлюдени. За тях епохата несъмнено носи повече вреда, отколкото полза.

За много европейци резултатите от откритията са по-често благоприятни. Европа успява да създаде огромни търговски компании, които създават глобална мрежа за стокообмен. Завоеванията и колонизацията привличат богатство и власт в европейската сфера, позволявайки на Стария континент да заеме позиция на глобално господство. В този процес Европа става по-богата от всякога. Въпреки че по-късно картофите причиняват катастрофалния Голям глад в Ирландия през 40-те години на 19 век, въвеждането само на тази една култура помага на Европа да поддържа огромна работна сила на фона на масивния прираст на населението през 18 век.

Разглеждайки въпроса от глобална гледна точка, а не от регионална, той става по-скоро философски. Ерата предоставя възможности на обществата и културите да си взаимодействат; той свързва всички части на света, проправяйки пътя за глобалната икономика, които виждаме днес; това пък дава възможност на мрежа от знания да се разпростре по целия свят. В известен смисъл нашият съвременен свят е изграден на гърба на промените, въведени от eвропейската ера на изследванията – така че въпросът е как тълкуваме съвременния свят.

Франсоа Сойер е старши преподавател по история в Университета на Нова Англия в Армидейл, Нов Южен Уелс, Австралия

Като първата монархия, която изпраща изследователи извън географските граници на Европа, Португалия може да претендира за титлата инициатор на така наречените Големи географски открития. От 1415 г. португалски търговци и моряци изследват бреговете на Западна Африка, достигайки нос Добра надежда през 80-те години на 15 век. В стремежа си да установят преки търговски връзки с Азия, през 1497 г. флот под командването на Вашку да Гама отплава около носа до Индия, последван от ежегодни експедиции. От 1497 до 1510 г. португалците установяват надмощие в Индийския океан, срещу мюсюлмански и индуски съперници. През 1500 г. ветрове отклоняват експедицията на Педру Алвариш Кабрал от пътя към Индия и тя стига до бреговете на Бразилия (на картината горе Педру сочи именно към бреговете на Бразилия) .

Въздействието на португалската ера на открития върху съвременната световна история не може да бъде надценено. На икономическо ниво тя инициира революция в световната търговия. Подправките и други азиатски стоки, които преди това се пренасят до Европа през ислямския свят, сега се идват директно от португалски (а по-късно и от холандски и британски) кораби. Към това по-късно се добавя и захарта и диамантите от Бразилия. По този начин португалците предприемат решителните първи стъпки в създаването на траен европейски хват върху световната търговия. Това осигурява европейски икономически просперитет и глобална политическа хегемония до 20-ти век.

Но човешките жертви са много тежки. Положението на Португалия в Азия е несигурно и зависи от пресметливото използване на военна сила и насилие – например избиването на мюсюлманското население на Гоа. Най-важното е, че те инициират трансатлантическата търговия с роби. Португалците и други европейци ръководят насилственото отстраняване на милиони западноафриканци и изпращането им в мини и полета в Америка – мъже и жени, чиято кръв, пот и живот допринасят за обогатяването на европейските империи. В крайна сметка отговорът на въпроса дали Великите географски открития причиняват повече вреда, отколкото ползи зависи от това дали подхождаме към нея от перспективата на самопровъзгласилите се европейски изследователи или от тази на народите (азиатски, африкански и американски), с които те влезат в контакт.

Грациела Иглесиас-Роджърс е старши преподавател по съвременна европейска и световна испанска история в Университета на Уинчестър

В началото на февруари тази година учените обявиха откриването на огромна скрита мрежа от градове, ферми и магистрали под дърветата на отдалечена гватемалска джунгла. Анализът им предполага, че преди около 1200 години регионът е издържал населението на маите от максимум 20 милиона души – приблизително колкото половината от населението на Европа по това време. Това значително за археолозите откритие подчертава слабост в зададения въпрос: няма такова нещо като „Велики географски открития“. На човешката природа е присъщо да гледа навън към непознатото. Това откритие подчертава и факта, че ние откриваме от самото начало: най-ранните жители на Америка го правят, разширявайки своите територии; испанските конкистадори и по-късните авантюристи го правят; и хората ще продължат да го правят и в бъдеще.

Археолозите предполагат, че градовете на маите са изолирани и самодостатъчни; сега изглежда, че са много по-сложно, взаимосвързано общество. И все пак това откритие се дължи много на пионерските научни експедиции на Рамон Орденес (1773), Хосе Антонио Калдерон (1784), Антонио дел Рио (1786), Александър фон Хумболт (1803–04), Хосе Лучано Кастаниеда (1805–07) и, от решаващо значение, Хуан Галиндо (1831–34). Галиндо не е голям учен; роден в Дъблин и син на английски актьор, той тръгва към Америка, за да участва като доброволец в латиноамериканските войни за независимост, а по-късно става губернатор на гватемалския департамент Петен.

Бидейки в уникалната позиция с достъп до испано-англосферата, най-големият му принос се състои от ярки сведения за руините на маите, които публикува в Лондон и Ню Йорк. Неговите доклади улавят въображението на много хора, включително на Джон Лойд Стивънс и Фредерик Катриуд, които между 1839 и 1842 г. следват разказите му и стават основатели на Класическите изследвания на маите.

Откритията водят до ситуации от всякакъв вид; някои са желателни, други не. Последното откритие добавя достоверност към теорията, че обществената динамика, свързана с изчерпването на природните ресурси, обяснява колапса на класическите маи около 900 г. сл. н. е. Лазерната технология, вместо мачете, позволява да се види през дърветата и да се направят въздушни изображения, които пък разкриват древна цивилизация отдолу, доказвайки по този начин, че проучването и опазването на природата и наследството могат да бъдат съвместими дейности.