Мантиевата акула – един морски дар от времето на динозаврите

Наричана понякога „живо изкопаемо“, тъй като се е променила съвсем малко от праисторически времена, тази приличащата на змиорка акула рядко се среща с хора и затова, когато бъде забелязана някъде, тази среща може да стигне до новините.

Сега с вас ще направим един кратък преглед на това чудато същество мантиевата акула.

Тя е наречена така заради хрилете си

Научно тя се казва Chlamydoselachus anguineus, но „цивилното“ име на това същество идва от хрилете му: за разлика от всички останали акули, които имат едвам някакви ресни за хриле, при C. anguineus те са дълги – като „мантия“ – през цялото гърло.

Открита е през 19 век

За първи път видът е описан научно от немския ихтиолог Лудвиг Х. П. Дьодерлайн, който преподава в Токийския университет от 1879 до 1881 г. и когато се връща във Виена, донася два екземпляра, уловени в Токийския залив. Неговата статия обаче е изгубена, така че първото описание идва от Самюел Гарман в изданието на Бюлетина на Института в Есекс от 1884 г. В бележките след описанието Гарман отбелязва, че:

Такова животно е много вероятно да разколебае неверието в съществуването на това, което е популярно да се нарича „морска змия“. Макар че при разглеждането му едва ли би могло да се приеме за нещо друго освен за акула, външният му вид в предната част на тялото, особено в главата, напомня на триъгълните глави, дълбоките усти и свирепия вид на много от най-страшните ни змии.

Видовото име на набраздената акула, anguineus, означава на латински „направена от змии“ или „змийска“.

Биологът Дейвид А. Еберт, директор на Тихоокеанския изследователски център за акули, описва през 2009 г. втори вид мантиева акула – Chlamydoselachus africana – която живее край бреговете на Африка и е наполовина на дължината на предшественика си.

Илюстрация на Гарман на мантиева акула, придружаваща неговото описание на вида през 1884 г.

Тя има силни зъби

Устата на акулата е също толкова ужасяваща, колкото и тази на голямата бяла акула: тя е осеяна с 25 реда обърнати назад триделни зъби – общо 300 на брой. „Зъбите са конструирани за хващане и по особената им форма и острота изглежда, че нищо, което веднъж попадне в обсега им, не може да им се изплъзне“ – пише Гарман. „Дори при мъртвия екземпляр страховитите триъгълни зъби правят устата трудна за изследване.“

Еберт може да потвърди този факт. „Мога да ви кажа от това, че си закачих пръстите за зъбите ѝ – веднъж захванати можете да се измъкнете само по един начин и това е навътре към устата. Не беше много приятно, мога да ви гарантирам.“ Акулата използва яркобелите си зъби, които рязко контрастират с кафявото ѝ тяло, за да примами плячката: „Докато жертвата си даде сметка, че това са зъби на акула, тя вече е твърде близо“, казва Еберт.

И ако зъбите ѝ не са достатъчно страшни – акула има и специални шипове, които облицоват устата ѝ.

Тя „виси“ във водата…

Някога учените са смятали, че набраздената акула се извива във водата като змиорка. Но според Центъра за изследване на акулите „Рифкуест“ „телесната ѝ кухина е издължена и изпълнена с огромен черен дроб, оросен с масла и въглеводороди с ниска плътност, което я кара да плава от само себе си на определена дълбочина“.

…и може да се нахвърли върху плячката си като змия

Никой никога не е виждал мантиевата акула да ловува, но учените смятат, че тя използва задните си перки, за да се изстреля към плячката си. Дългите ѝ челюсти, които завършват в задната част на главата позволяват на животното да разтвори устата си изключително широко и да поеме плячка, дълга наполовина колкото тялото ѝ. Анализът на съдържанието на стомаха на уловени екземпляри разкрива, че диетата на перлената акула е 61% главоноги, 11% телеости (същински костни риби) и понякога… други акули.

Телеости

Тя се среща по целия свят – но вероятно никога няма да я видите

Организацията по прехрана и земеделие на ООН отбелязва, че акулата е „широко разпространена, но слабо размножена“. Обикновено тя живее на дълбочина между 100 метра и 1,3 километра, така че хората рядко виждат тези акули, освен ако те не излязат на повърхността, което не е нечувано, н ое рядко.

Женските са по-големи от мъжките

Средно мъжките достигат между 90 и 110 сантиметра, а женските – между 130 и 140. Максимумът, който тези акули могат да достигнат, е 190 сантиметра.

Бременността им може да трае 3,5 години

Изследване от Япония показва, че тези акули се размножават целогодишно; малките обикновено са шест и се излюпват от яйцата, докато са още в матката на майката, след което се раждат живи. Учените смятат, че животното може би има най-дългия период на бременност в историята: до 42 месеца, което е почти два пъти по-дълго, отколкото африканските слонове. Учените предполагат, че тази екстремна продължителност е свързана със студената им дълбоководна среда.

До 2004 г. тя не е била виждана в естествената си среда

Учени, които изследват 31-30 географска ширина в Атлантическия океан, заснемат видеоклип, на който по време на подводно гмуркане се вижда как мантиева акула „плува по морското дъно, което е покрито с малки пясъчни дюни“. „Доколкото е известно на всички на борда обаче, това е първият път, в който някой вижда този рядък вид в естествената му среда.“