Приказният германски жилищен комплекс Фурегей
През 1516 година в ума на Якоб Фугер Богатият – заможен търговец от Аугсбург, се заражда една благотворителна идея. Иска да създаде място за нуждаещите се католически работници в града, за да могат да живеят сплотени без данъци и без постоянният стрес от плащане на скъпи наеми с малките си заплати. Скоро започва строенето на жилищният комплекс Фугерей – заградено градче в Аугсбург.
За подсигуряване на една от къщите на човек му е нужно само 0,88 евро, което тогава е едномесечната заплата на един работник. С тази скромна сума един път годишно всеки, който си заплати жилището ще може спокойно да пребивава на територията на Фугерей без да се притеснява дали ще може да си закупи дори хляб.
Жилищният комплекс е проектиран с еднакви къщи с червени покриви, на два етажа, на всеки от тях се намира по един апартамент. Идентичните сгради са подредени в осем прави редици. До 1523 година вече на разположение са 52 къщи и комплексът продължава да се разраства като с времето с новите домове се конструира градски площад и църква.
Това прекрасно кътче на земята, обаче задължава гражданите си да спазват някои правила. Едно от изискванията е всеки от жителите да е католик с ниска заплата и без данъци, и естествено да е уважаван член на обществото без криминално минало. Задължително е три пъти дневно да изкажат молитви за семейство Фугер, за да благодарят за подслона си и възможността да живеят без да се притесняват за пари.
Друго условие е, че всеки трябва да се прибра до 10 часа през нощта, когато затварят вратите на комплекса. Ако някой е забравил за вечерният час и е решил да се позабавлява до по-късно ще трябва да заплати такса, с която да бъде допуснат до дома си. Якоб дарява Фугерей на града през 1521 година с уверението, че семейството му ще продължава да го притежава и управлява. Неговото желание е комплексът да запази първоначалните си наем, правила и регламенти без абсолютно никакви промени.
Днес почти 500 години по-късно Фугерей се е превърнал в най-старият жилищен комплекс в света. От създаването си през 16 век до сега, приютява жители на Аугсбург, които са изпаднали във финансови проблеми и от тях се иска да заплащат същата сума от 0,88 евро годишно. Сега малкото заградено градче е дом на около 150 човека на всякаква възраст и семейно положение, настанени в 67 къщи. За да може човек да си осигури апартамент е нужно да е пребивавал в Аугсбург поне две години, след което всеки приет трябва да спазва оригиналните правила от миналото като казват три молитви дневно (Господнята, към Дева Мария и Символът на вярата), отправени към Якоб Фугер и сегашното му семейство, което се грижи за комплекса.
Също така е нужно да заемат дадена позиция в общността като например някой може да е начело на туристическото бюро, а друг може да е градинар или нощен пазач. Много от гражданите се наслаждават на спокоен живот, лишен от ежедневните парични главоболия. Споменават, че благодарение на пребиваването си тук имат призвание и работят заедно, за да си помогнат взаимно в тежките моменти.
Фугерей е бил и дом на някои забележителни жители през 500-годишната си история. Един от тях е 48-годишната Доротея Браун, която живее там до преждевременната си смърт през 1625. Жената се превръща в първата жертва на преследването на вещици в Аугсбург. Преди тези изпитания Браун работи като болногледачка в лазарета на комплекса. Съдбата й е завинаги променена, когато собствената й дъщеря я обвинява в правене на черни магии. Доротея е измъчвана и изтезавана, докато не си признава, след което е осъдена на смърт като е обезглавена и тялото й е изгорено.
Друг значим собственик на апартамент във Фугерей е Франц Моцарт, който живее в къща номер 14 през 1681 година. Тогава зидарят дори и не е могъл да си представи, че неговият праправнук Волфганг Амадеус Моцарт ще се превърне в такава световна сензация с музикалния си талант. Сегашната известна личност на комплекса е магьосник на име Харди, който се мести там през 2016 година. Първоначално младежът започва да се занимава с магия, за да излекува говорната си недостатъчност, но в последствие събира вниманието и любовта на тълпата. Независимо от успеха си лошото му финансово състояние му позволява да се настани във Фугерей.
Местните предлагат и обиколка на жилищния комплекс за всеки желаещ посетител. Не се разказва единствено историята на Фугерей, но и някои интересни аспекти като например старинните входни звънци. Тъй като почти всяка къща изглежда идентична на останалите в миналото жителите без да искат са влизали в жилището на свой съсед, мислейки го за своето. За да се избегне този проблем всеки входен звънец е направен с различна форма, за да може всеки обитател на комплекса да знае кой е неговият дом дори в тъмното. Туристи могат да видят и кладенци с ръчна помпа, използвани от предишни собственици през 18 век, някои от оригиналните адресни номера още от 16 век, железен фонтан от 1744 година, училище, болница, ресторант, бирена градина и църква.
Комплексът разполага и с три музея. Един от тях е образец на това как изглежда изцяло обзаведен апартамент. Всеки от тях има спалня, всекидневна, кухня, както и баня с душ или вана. Апартаментите на долният етаж имат вътрешен градински двор на гърба на къщата, а пък този на горният етаж е оборудван с таванско помещение. Друг музей представлява старинен апартамент, единственият запазен в оригиналният си вид. Третият представя бункер от Втората световна война, където са се укривали жителите на комплекса. По това време 75 процента от Фугерей е унищожен от бомбардировките и се описва и процесът на възстановяване.
Сложна задача е да се задържи Фугерей жив вече почти 500 години. Дори и комплексът да е запазил повечето си основни изисквания със сигурност е имало промени в одобряването на жителите, както и в някои от стриктните правила, за да са съобразени със сегашният начин на живот. Например сега гражданите са задължени да извършват различна работа около комплекса. Премахва се и правилото да се заплаща такса, ако човек е влязъл в комплекса след 10 часа през нощта. Според някои от жителите правилата и ангажираността на хората прави комплекса толкова успешен и до днес.
