Писателката, която твърди, че е преродената Ане Франк

През цялата история мнозина суеверни хора са задавали въпроса дали прераждането се случва от поколение на поколение или не е натоварено с времеви елемент. Шведската писателка Барбро Карлен е една от многото, които вярват, че то съществува. И не вярва само в това…

Карлен се превръща в международна сензация със своите твърдения, че е преродената Ане Франк. Още по-невероятно е, че член на семейството на Франк също смята така.

Барборо показва признаци, че е различна още от ранна възраст. Нека научим нейната история.

Освобождението на Берген-Белзен

Барбро Карлен е родена в Швеция през 1954 г. От малка тя чувства, че нещо не е наред с нея, сякаш не се вписва в семейството си. Родителите й я пренебрегват, когато настоява да я наричат „Анe“ и решават, че това са типични детски прищявки.

Според уебсайта на авторката, тя скоро започва и да ги пита къде са истинските й биологични родители; често пита къде е Марго, както и други хора, които семейството не познава.

Те нямат отговори за нея. Когато дъщеря им се ражда, историята на Ане все още е относително неизвестна, тъй като тя умира в концентрационния лагер Берген-Белзен само 9 години по-рано. Дневникът на малкото еврейско момиче е публикуван на холандски през 1947 г., а преводът на английски ще се превърне в най-продаваната книга чак след няколко години.

С напредването на възрастта въпросите за нейното „истинско“ семейство само се увеличават – и в един момент тя започва да настоява, че въобще не е Барборо. Въпреки че семейството й все още вярва, че тя ще престане, все пак я завежда на преглед при психиатър. Той обаче не намира нищо, което да диагностицира.

Защо Карлен мисли, че е преродената Франк

Докато Барборо ходи на училище, тя научава за Ане Франк в час. Подобно на много ученици, които научават за Холокоста и концентрационните лагери за първи път, Карлен е шокирана, когато чува историята на момичето.

Но докато чувствата на нейните съученици произтичат от зверствата на нацизма, емоцията на Карлен идва от това колко много учителят й знае за истинското й семейство и живота й, преди да се укрие. А когато проучва Ане и чете дневника й за първи път, Барбро Карлен открива колко много общо имат.

И двете обичат да са навън, да четат и искат да станат писателки. Имат сходни черти както на характера, така и физически. И най-изненадващо – страховете на Карлен изглежда са свързани с преживяванията на Франк: отвращение към мъже в униформи, към вземането на душ и към подстригване.

Карлен се проявява като надарена писателка още в ранна младост и вярва, че ако Франк бе жива, тя също щеше да публикува свои творби. Семейството й, съвсем очаквано, все още има съмнения, но тъй като дъщеря им няма диагноза, те я оставят да учи още за Франк и започват да се вслушват в твърденията й.

Няколко години след запознаването й с историята на Ане семейството й отива на почивка в Амстердам. Дотогава дневниците вече са известни по целия свят и тайната пристройка, която тя нарича дом през последните години от живота си, е превърната в музей.

Тъй като Амстердам е пословично труден за навигация за чужденци, бащата на Карлен спира, за да пита за посоката. Според Mysterious Universe местен му рисува карта, но семейството все още изпитва затруднения да намери къщата на Ане Франк. Карлен обаче им казва, че знае как да стигне до там – и в безизходицата си те я следват.

Карлен ги превежда през лабиринт от задни улички с лекота и в крайна сметка действително пристигат в музея за половината от времето, което би им отнело с картата.

Това е първият от няколкото момента по време на пътуването, които започват да променят мнението на родителите й относно твърденията за прераждане, тъй като тя никога не бе ходила в Амстердам и просто няма как да знае каквото и да е за града.

Макет на къщата на Ане заедно с тайния анекс

Братовчедът на Ане Франк – Бъди Елиас – повярва

Когато пристигат в къщата, Барбро споменава, че си спомня екстериора по различен начин. Докато обикалят из музея, тя разказва семейни истории, които не са публично известни, и се вълнува, когато вижда „своята“ стая, защото е облепена със снимки на любимите й хора.

Според Reincarnation Research, когато Карлен влиза в стаята, тя е разочарована да установи, че стените са голи и видимо се разстройва. Майка й пита екскурзовод за снимките с надеждата да облекчи притесненията на дъщеря си. Той й казва, че е имало снимки, разлепени по цялата стена, но тъй като посетителите често ги пипали, кураторите ги свалили, за да бъдат поставени в рамки и да се запазят.

С течение на времето семейство Карлен започва да вярва на всичко, което дъщеря им казва през годините. Като възрастна, тя продължава да пише и публикува разказ за своето прераждане през 2000 г., наречен „And the Wolves Howled: Fragments of Two Lifetimes“.

Барборо също изнася няколко публични речи за прераждането на Ане Франк и в крайна сметка шумът около нейната история й осигурява среща с братовчед на Ане, Бъди Елиас.

Елиас е много скептичен относно твърденията… Той не й казва кой е, но когато се срещат, има незабавна връзка, която, казва той, само семейството би имало. От първата им среща нататък Елиас вярва, че Карлен е преродената му братовчедка, докато не умира през 2015 г.

Днес Карлен продължава да пише, работи с коне и живее спокоен живот. В книгата си тя признава, че спомените са избледнели с течение на времето, но все още се връщат от време на време…