Първият крал на Англия

В началото на 10 век Ателстан става първият крал на Англия. Но пътят му към трона далеч не е лесен.

Син на Едуард Старши и неговата любовница, Ателстан се сблъсква с опозиция заради съмнителната си легитимност като наследник. Все пак си осигурява позицията на крал на англосаксонците през 925 г., обединява Англия през 927 г. и затвърждава властта си, като побеждава своите враговете в битката при Брунанбур през 937 г.

Като крал Ателстан също централизира управлението, кодифицира законите и подобрява паричната система на Англия. Освен това сключва съюзи в цяла Европа чрез бракове, с което укрепва сигурността на държавата си.

Умира през 939 г. без наследници, което води до политическа нестабилност и временно разделяне на държавата. Въпреки това наследството му на обединител и реформатор се запазва, а съвременните му образи в сериали като „Викинги“ и „Последното кралство“ събуждат интерес към неговия живот и дело.

Нека научим за първият крал на Англия.

Ранен живот и възход

Едуард Стари

Ателстан е роден около 894 г. пр.н.е. в семейството на Едуард Стари, крал на англосаксонците и син на Алфред Велики, и Егвина, загадъчната му съпруга.

Като дете Ателстан получава огромни привилегии – религиозно и военно образование, което го подготвя за бъдещата му роля на крал, а като млад мъж седи до могъщата си леля по бащина линия, която управлява англосаксонското кралство Мерсия.

Когато Едуард Стари умира през 924 г., Ателстан бързо е обявен за крал на Мерсия, а неговият полубрат, Аелфвард – за крал на западните саксонци (Уесекс). Но когато Аелфвард умира само няколко седмици по-късно, Ателстан завладява и това кралство. За да изглади отношенията с новите си поданици, може би им обещава да не се жени и да няма деца.

Той е коронован на 4 септември 925 г. в Кингстън ъпон Темз, който се намира на границата между Мерсия и Западна Саксония. Независимо от това опозицията, която се позовава на извънбрачното му рождение, продължава да тормози новия крал. Уилям от Малмсбъри, английски историк от XII в., пише за трудностите при идването му на власт в своята „Геста регум Англорум“.

„Той беше коронясан в един кралски град, който се нарича Кингстън – пише Малмсбъри, – въпреки че някой си Елфред, заедно със своята фракционна партия, тъй като бунтът никога не се нуждае от привърженици, се опита да попречи това да стане. Основанието за противопоставянето му, както твърдят, било, че Ателстан бил роден от наложница.“

Всъщност е имало поне един заговор Ателстан да бъде ослепен, което би направило претенциите му за престола нелегитимни. Но нещата не се случват.

След това той насочва вниманието си към Нортумбрия – единственото кралство, което е останало под властта на викингите. (Викингите започват да нахлуват в англосаксонските кралства в края на VIII в. и се установяват в северната и източната част на Британия, но бащата и лелята на Ателстан успяват да прогонят много от тях). Викингският крал Сихтрик управлява кралство Йорк в Нортумбрия, затова Ателстан предлага една от сестрите си за негова съпруга.

Сихтрик се съгласява и по този начин кралствата им се свързват с кръв.

„Начело на този народ застанал Сихтрик, варварин и по раса, и по нрав, който, макар да се присмивал на властта на предишните крале, смирено поискал да се сродят с Ателстан, като изпратил специално за целта хора, а скоро след това сам потвърдил предложенията на посланиците“, пише Уилям от Малмсбъри.

Той продължава: „Вследствие на това, удостоен със съюза със сестра си и с различни подаръци, той положи основите на вечен договор“.

Когато Сихтрик умира година по-късно през 927 г., Ателстан се възползва от възможността да завладее кралството му и става първият англосаксонски владетел, който управлява цяла Англия. През същата година кралете на Шотландия, Стратклайд и Уелс също признават властта му и му се заклеват във вярност.

Как английският крал надделява над Шотландия и Уелс

Британските кралства през X век. Ателстан успява да завладее цяла Англия, а кралствата в Уелс, Шотландия и Стратклайд се съгласяват да признаят управлението му.

След като Англия е обединена под негово управление, кралят се стреми да увеличи властта си и над своите съседи. Той сключва съюзи с европейски сили, като предлага сестрите си за булки, принуждава уелските крале да го обявят за „mechteyrn“ (по-велик крал) и да му плащат данък, а през 934 г. нахлува в Шотландия.

Макар че за тази кампания са запазени малко сведения, изглежда, че към Ателстан се присъединяват няколко уелски крале и че той принуждава шотландците да отстъпят.

Но шотландците не забравят бързо това унижение. През 937 г. Константин Шотландски, Оуейн от Стратклайд и викингският крал Олаф Гутфритсон обединяват усилията си и нападнат Ателстан и хората му в битката при Брунанбур. Въпреки че точното място на битката е изгубено във времето – историците предполагат, че тя е била в Северна Англия – насилие на бойното поле се помни с векове.

„Те останаха, за да разделят труповете, да се наслаждават на мършата“ – се казва в Англосаксонската хроника. „На този остров никога досега не е имало по-голямо клане.“

След като враговете му са победени, а властта му над Англия и нейните съседи – затвърдена, Ателстан се насочва към реформиране на кралството си.

Реформи

Монети, сечени по време на управлението на Ателстан.

Ателстан централизира английското правителство още повече, създава съвет със съветници от цяла Англия, който според някои експерти е ранна форма на парламент, и освен това той изпраща кралски бирници из цялата страна, както и други служители, натоварени да прилагат закона и да поддържат реда от негово име.

Има реформи и на религията и паричната политика. Той контролира превода на Библията на английски език, а правителството му също така заменя обезценената валута с висококачествени сребърни монети, на които са изписани думите: Крал на цяла Британия (Rex totius Britanniae).

Въпреки че никога не се жени и не създава деца, кралят отглежда няколко кралски деца на европейския континент и им предлага военна подкрепа, когато те имат нужда от нея.

Широкото му влияние на континента води до това, че името му и това на неговото семейство се превръщат в легенда.

„По тази причина цяла Европа го възхваляваше и възпяваше доблестта му до небесата: чуждестранните принцове справедливо се смятаха за късметлии, ако можеха да спечелят приятелството му чрез роднинство или чрез подаръци“, пише Уилям от Малмсбъри.

Макар и могъщ, Ателстан все пак е смъртен. Управлението му приключва през 939 г. след 14 години.

Смъртта на първия крал на Англия и представянето му в популярната култура

Празната гробница на Ателстан от XV в. в абатството Малмсбъри в Уилтшир, Англия.

Ателстан умира в Глостър, Англия, на 27 октомври 939 г. на 45-годишна възраст. Причината за смъртта му е неизвестна.

В съответствие със собственото си желание монархът е погребан в абатството Малмсбъри в Уилтшър, Англия. За съжаление по-късно останките му са откраднати или преместени от абатството и днес се смятат за изгубени. Вместо това съвременните посетители на Малмсбъри могат да видят празната гробница от XV в., създадена в негова чест.

Без наследници или очевиден приемник Ателстан оставя празно място в седалището на властта на новосъздадената английска държава. Този период на нестабилност се задълбочава, когато Йорк обявява вярност на викингския крал Олаф Гутфритсон, което на практика разделя страната.

По време на управлението на Едмънд I, полубрат на Ателстан, Йорк е превзет за кратко. След смъртта на Едмънд Йорк отново се разделя. Страната е обединена отново едва при управлението на другия полубрат на Ателстан, Едред, през 954 г.

Въпреки нестабилността, последвала смъртта му, Ателстан остава популярна фигура в английската история. Интересът към наследството му се променя и намалява с времето, но в крайна сметка отново намира популярност сред съвременната аудитория – което води до възраждане на историческите анализи и представянето му в популярната култура. Днес той се слави като един от най-важните английски крале на всички времена и се появява в хитови телевизионни сериали като „Викинги“ и „Последното кралство“.

Но при ограниченията на историческите извори много от тези изображения са силно художествени. Във „Викинги“ например героят на Ателстан е само слабо базиран на английския крал: той е представен като свещеник, който живее и работи в манастира Линдисфарн край североизточното крайбрежие на Англия е заловен при викингски набег, воден от Рагнар Лодброк, викингски крал от 9-ти век. (Изображението на Ателстан в „Последното кралство“ обаче е по-истинско.)

Въпреки подобни неточности, тези съвременни предавания пренасят краля в съзнанието на съвременната публика. Така животът и наследството на един от най-великите английски крале продължават да вълнуват света.